Моето сътрудничество някога с в. „Стандарт“…

През 1993 г.  се сприятелихме с Дилян Тодоров, който правеше страниците за уикенда във в. „Стандарт“. Покани ме да пиша при него.

На илюстрацията вдясно се вижда една моя страница във вестника от командировката ми със Citroen в Испания по онова време – през 1993 г. 

Започнах по-редовно да сътруднича на изданието и ръководството на редакцията ме покани да направя концепция за автомобилно приложение, което да излиза за уикенда.

Получих добро заплащане и започнахме да го правим с Дилян. Просъществува около година.

Това фактически стана първото специализирано автомобилно приложение в централния печат у нас…След промените. Изключваме „Човекът и автомобилът“ на Краси Миланов и Андрей Кожухаров преди промените в „Народна младеж“…

Напуснах вестника при идването на Юлий Москов за гл. редактор, с когото работата не потръгна.

Години по-късно, през 2009, когато главна редакторка беше Славка Бозукова, със съдействието на моя приятел Денислав Стоянов, който работи сега успешно за dir.bg, получих поръчка за малка поредица от статии, които излязоха във вестника.

С Peugeot из Франция…

Тогава писах за една моя командировка с Peugeot до езерото и френския курорт Анси във Френска Швейцария, където ходихме заедно с Денислав. Изложиха се много от редакцията, защото ми поръчаха, задно с другото, да отразя и един световен автосалон буквално от единия ден за другия, а не платиха нищо…

Този път за моето писане във вестника Бозукова не плати и лев. Нямали пари. Разиграваха ме да звъня на счетоводството над месец и не получих нищо.

В същото време главната редакторка ходеше до близкия ресторант с луксозна кола, а не пеша, и купи на сина си скъп джип…Останах много разочарован от цялата работа.

Накрая редакторът там ме засегна много, като ми каза, че трябва да напиша нещо „по-така“, за да ми го пуснат…За пример ми посочи едно мое ранно интервю със световния шампион по Ф1 Ален Прост  от август 1989…

Но то всеки ден не е Великден…

Това бяха моите някогашни преживявания с в. „Стандарт“.