Златни времена – малко история – BMW New Class (на немски: Neue Klasse)

BMW New Class (на немски: Neue Klasse – „Нов клас“) е серия от седани и купета, произвеждани от западногерманския автомобилен производител BMW в периода между 1962 и 1972 г. Тези модели гарантират финансовата стабилност на BMW след кризата, сполетяла компанията през 50-те години, и затвърждават имиджа на автомобилите на марката като луксозни спортни седани.

Първият модел от серията „Нов клас“ е 1500 – компактен луксозен седан с четири врати, оборудван с новия 4-цилиндров двигател M10 (по това време наричан M115) с новия 4-цилиндров двигател M10 (по това време наричан M115) с разпределителен вал в главата на цилиндрите (OHC). През 1965 г. към гамата са добавени луксозните купета 2000 C и 2000 CS.

BMW 2000 Automatic

Замяната на моделите от „Новия клас“ започва през 1969 г. с появата на 6-цилиндровия E9 2800 CS, който измества купетата 2000 C и 2000 CS.

През 1972 г. седаните с четири врати са заменени от по-големия модел E12 от Серия 5.

Купетата от „Новия клас“ въвеждат характерната извивка на задната колона, известна като „извивката на Хофмайстер“ (Hofmeister kink), която оттогава се използва при повечето автомобили на BMW. Друго наследство от „Новия клас“ е емблематичната Серия 02, представляваща скъсена версия на седаните от „Новия клас“.

Общ преглед

Предистория

BMW 1500

През 50-те години моделната гама на BMW се състои от луксозни автомобили с работен обем на двигателя от два литра или повече, икономични автомобили, задвижвани от двигатели за мотоциклети, както и самите мотоциклети. Тъй като луксозните им автомобили остаряват и стават нерентабилни, а мотоциклетите и икономичните модели губят привлекателността си за забогатяващото общество, BMW се нуждае от автомобил в класа между 1,5 и 2 литра, за да стане конкурентоспособна.

Изработени и тествани са прототипи с 1,6-литров двигател, базиран на единия ред цилиндри на V-образния 8-цилиндров двигател на BMW (с разпределителен вал в блока – OHV), но резултатите не са убедителни.

През 1960 г. Херберт и Харалд Квандт правят значителни инвестиции в BMW и придобиват контролния пакет акции на компанията. През същата година стартира проектът „Neue Klasse“.

1965 BMW 1800 TI SA

Проектът се ръководи от Фриц Фидлер, като Еберхард Волф отговаря за конструкцията на шасито, Вилхелм Хофмайстер – за дизайна и каросерията, а Алекс фон Фалкенхаузен – за разработката на двигателя. Екипът трябва да създаде нов автомобил с нов двигател – нещо, което BMW не е правило от времето на модела 303 през 1933 г.

Прототипът е представен през септември 1961 г. на автомобилното изложение във Франкфурт като BMW 1500 – седан с четири врати – заедно с BMW 3200 CS, последния модел на марката с V8 двигател с разпределителен вал в блока (OHV).

BMW 1600

Терминът „Нов клас“ (Neue Klasse) се отнася за сегмента на автомобилите с двигатели с работен обем между 1,5 и 2 литра – пазарен дял, в който BMW не присъства след Втората световна война.

Автомобилът печели от възможността да задоволи търсенето, останало след спирането на модела Borgward Isabella, тъй като компанията Borgward е изпаднала в ликвидация предходната година.

Шаси и каросерия

Седанът с четири врати и триобемна каросерия е в много отношения конвенционален, използвайки самоносеща конструкция и предно окачване тип „Макферсън“ – решения, които вече са се наложили като стандарт към момента на представянето на модела 1500. По-нестандартно е задното независимо окачване, включващо винтови пружини и носачи с полунадлъжно движение (тип semi-trailing arm), шарнирно свързани към масивна напречна греда, която същевременно носи корпуса на диференциала.

Въпреки че за BMW това е първият случай на използване на окачване тип „Макферсън“ (в рамките на „Новия клас“), компанията вече е прилагала самоносеща конструкция при модела 700, както и задно окачване с носачи с полунадлъжно движение при моделите 600 и 700. Всички автомобили от „Новия клас“ са оборудвани с предни дискови спирачки.