И тъмна сянка върху Херберт Квандт и семейството му…

Херберт Вернер Квандт (22 юни 1910 г. – 2 юни 1982 г.) е германски индустриалец и член на Нацистката партия, на когото се приписва заслугата за спасяването на BMW в момент, когато компанията е била пред фалит, като същевременно реализира огромни печалби от това.

По en.wikipedia.org/wiki

Квандт също така ръководи използването на десетки хиляди роби-работници във фабриките на семейството си по време на Втората световна война; много от тях загиват.

Ранни години

Херберт Квандт е роден в Прицвалк като втори син на Гюнтер Квандт и Антоние „Тони“ Квандт (с моминско име Евалд). Антоние умира от испански грип през 1918 г. Квандт страда от заболяване на ретината, оставило белези, и от деветгодишна възраст е почти сляп. Поради това се налага да се обучава у дома.

Нацисткият период

Документалният филм „Мълчанието на Квандт“ (The Silence of the Quandts), носител на наградата „Ханс Йоахим Фридрихс“ и излъчен от германската обществена телевизия ARD, разкрива през октомври 2007 г. ролята на семейните предприятия на Квандт по време на Втората световна война. Нацисткото минало на семейството не е било широко известно, но филмът го разкрива пред широката общественост и изправя семейство Квандт пред въпроси относно използването на роби-работници във фабриките им по време на войната. В резултат на това, пет дни след излъчването, четирима членове на семейството обявяват от името на цялата фамилия Квандт намерението си да финансират изследователски проект, в рамките на който историк да проучи дейността на семейството по време на диктатурата на Адолф Хитлер. Независимото проучване от 1200 страници, публикувано през 2011 г., стига до заключението: „Квандт са били неразривно свързани с престъпленията на нацистите.“

Робски труд

Принудителен труд на затворници от концентрационни лагери в съоръженията за подводници в Бремен, 1944 г.

След задълбочено обучение в семейните компании в страната и чужбина, през 1940 г. Квандт става член на управителния съвет на AFA (по-късно VARTA AG). Той е директор на Pertrix GmbH – базирано в Берлин дъщерно дружество на AFA. По време на войната Херберт Квандт заема длъжността директор по кадрите във фабриката на семейството си. По време на управлението си той лично е ръководил дейности, довели до смъртта на между 40 и 80 души месечно вследствие на използването на робски труд, като всеки роб е оцелявал средно по шест месеца.

Тази висока смъртност се е дължала до голяма степен на високата концентрация на киселинни изпарения във въздуха на фабриката, където са били принудени да работят робите. Робският труд е бил масово използван във фабриките на фамилията Кванд, като практиката е въведена още през 1938 г.

Сред известните обекти, в които е използван робски труд, са три фабрики в Хановер и Берлин, заводите на AFA в Щьокен и Хаген, както и предприятието Pertrix GmbH. На територията на завода на AFA в Хановер са били изградени концентрационни лагери, включващи и място за екзекуции. Според доклада на Шолтисек, по време на войната във фабриките на Кванд са били заети над 50 000 роби. Херберт Кванд не е бил съден след войната, въпреки че баща му е бил задържан под стража до 1948 г. по време на воденото срещу него разследване.

Бенджамин Ференц, американски прокурор на Нюрнбергския процес, е запитан за Херберт. Той отбелязва, че Херберт е премълчал всякакви доказателства, които биха могли да послужат за повдигане на обвинение срещу него или баща му. Ференц е бил убеден, че ако фактите, известни днес, са били известни в края на войната, и Херберт, и баща му е щяло да бъдат съдени за престъпления срещу човечеството.

Бизнес дейност след войната

Той поема по-голяма отговорност за компаниите, придобити от баща му, и ги възстановява след 1945 г. Разработва бизнес философия, основана на децентрализирана

Уникалният кабриолет-вариант на BMW 3200 CS – подарък за Херберт Кванд заради приноса му към спасяването на BMW

организация, която предоставя на ръководителите широки правомощия за вземане на решения и позволява на служителите да участват в успеха на компанията.

Когато бащата на Квандт умира през 1954 г., групата „Квандт“ представлява конгломерат от около 200 предприятия, включващи производител на акумулатори, няколко компании за металообработване, както и фирми от текстилната и химическата промишленост (включително Altana AG).

Групата притежава и около 10% от автомобилния производител Daimler-Benz, както и около 30% от BMW. Впоследствие конгломератът е разделен между двамата му оцелели синове: Херберт и Харалд Квандт (който е полубрат на Херберт). По това време BMW е в затруднено положение и през 1959 г. ръководството предлага целият концерн да бъде продаден на Daimler-Benz.

Херберт Квандт е почти готов да приеме сделката, но в последния момент променя решението си поради съпротивата на служителите и синдикатите. Вместо това, въпреки съветите на банкерите си, той увеличава дела си в BMW до 50%, рискувайки голяма част от състоянието си. Той изиграва ключова роля за обрата в съдбата на компанията, като финансира модела BMW 700, който преобразява нейната рентабилност.

BMW вече планира модела BMW 1500, когато Квандт поема контрола. Автомобилът е пуснат на пазара през 1962 г. и създава нов сегмент в автомобилната индустрия: висококачествен седан за серийно производство. Той заема ниша между масовите автомобили и луксозните модели, изработвани по занаятчийски способ. Високото ниво на техническа компетентност на BMW осигурява на компанията отлични позиции за запълването на тази ниша. Този модел в новия сегмент полага основите на дългосрочния успех.