От „Автомобилът – вчера, днес и утре“. Самоходното превозно средство на Никола-Жозеф Кюньо

Никола-Жозеф Кюньо (26 февруари 1725 – 2 октомври 1804 г.) е френски изобретател, който построява първото в света пълноразмерно и работещо самоходно механично наземно превозно средство, „Fardier à vapeur“.

Той е роден в Лотарингия, (сега департамент Маас), Франция. Обучава се като военен инженер. През 1765 г. той започва да експериментира с работещи модели на превозни средства с парни двигатели за френската армия, предназначени за транспортиране на оръдия.

Капитанът от френската армия Кюньо е един от първите, които успешно използват устройство за преобразуване на възвратно-постъпателното движение на парно бутало във въртеливо движение с помощта на тресчотка. Малка версия на неговия триколесен fardier à vapeur („парен дрей“) е направена и използвана през 1769 г. (fardier е масивна двуколесна каруца, теглена от коне за транспортиране на много тежко оборудване, като дула за оръдия).

През 1770 г. е построена пълноразмерна версия на fardier à vapeur, определена да може да носи четири тона и да покрива 7,8 км за един час, производителност, която никога не е постигана на практика. Превозното средство тежало около 2,5 тона и има две колела отзад и едно отпред, където обикновено са били конете. Предното колело поддържа парен котел и задвижващ механизъм. Силовият агрегат е шарнирно свързан към „ремаркето“ и се управлява оттам с помощта на двойна дръжка. Един източник твърди, че превозното средство е побирало четирима пътници и се е движело със скорост от 3,6 километра в час.

Превозното средство е било много нестабилно поради лошо разпределение на теглото, сериозен недостатък за превозно средство, предназначено да може да пресича неравен терен и да изкачва стръмни хълмове. В допълнение, работата на котела също била особено лоша, дори по тогавашните стандарти. Огънят на превозното средство трябвало да бъде запалван отново и парата му да се вдига отново на всеки четвърт час, което значително намалява общата му скорост и разстояние.
След провеждане на малък брой опити, различно описани – като между Париж и Винсен и Медон, проектът е изоставен. Това слага край на първия експеримент на френската армия с механични превозни средства.

Въпреки това през 1772 г. крал Луи XV отпуска на Кюньо пенсия от 600 лири годишно за неговата новаторска работа и експериментът е оценен като достатъчно интересен, за да може фардиерът да бъде държан в арсенала. През 1800 г. е прехвърлен в Националната консерватория за изкуства и занаяти, където може да се види и днес.
241 години по-късно, през 2010 г., копие на „fardier de Cugnot“ е построено от студенти от ParisTech. Тази реплика работи перфектно, демонстрирайки валидността на концепцията и истинността на тестовете, проведени през 1769 г. Репликата беше изложена на автомобилното изложение в Париж през 2010 г., преди да се върне за изложба в Void-Vacon.

Първата известна автомобилна катастрофа 

Има съобщения за малък инцидент през 1771 г., когато се казва, че второто прототипно превозно средство случайно е съборило тухлена или каменна стена, или тази на парижка градина, или част от стените на Парижкия арсенал – това е може би първата известна автомобилна катастрофа.
Инцидентът не е записан в съвременните разкази, като за първи път се появява през 1804 г., тридесет и три години след предполагаемия инцидент. Въпреки това продължава да се твърди, че Кюньо е арестуван и осъден за опасно шофиране, още едно първо за него, ако е вярно.

Късен живот

След Френската революция пенсията на Кюньо е оттеглена през 1789 г. и той отива в изгнание в Брюксел, където живее в бедност. Малко преди смъртта му, пенсията на Кюньо е възстановена от Наполеон Бонапарт и той в крайна сметка се завръща в Париж, където умира на 2 октомври 1804 г.