Първите експерименти с алтернативни задвижвания в световната автоиндустрия
В своите исторически изследвания Красимир Панчев напомня един малко известен факт за съвременния потребител: алтернативните задвижвания не са модерно откритие, а са съществували още в зората на автомобилната ера, преди бензиновият двигател да наложи своя абсолютен монопол.
В края на XIX и началото на XX век електричеството и парата са били напълно равностойни конкуренти на петрола.
Ето кои са първите ключови експерименти и жалони в развитието на алтернативните задвижвания, които Панчев описва в хронологията на световната автоиндустрия:
1. Ранните електромобили (Края на XIX век)
Преди Хенри Форд да масовизира конвенционалния двигател, по пътищата са се движили хиляди електрически превозни средства, които са били тихи, чисти и без нужда от трудно
ръчно запалване с манивела.
- Електромобилът на Томас Паркър (1884 г.): Английският изобретател Томас Паркър конструира един от първите практически използваеми електромобили в света, захранван от специално проектирани от него акумулаторни батерии с голям капацитет.
- Електрическият Jeantaud (1893 г.): Дело на френския инженер Шарл Жанто, това превозно средство остава в историята като първия автомобил, счупил официалния световен рекорд за скорост през 1898 г. (достигайки 63,15 км/ч).
- La Jamais Contente (1899 г.): Легендарният белгийски електромобил с форма на торпедо, управляван от Камий Женаци, става първото превозно средство в историята, което преминава психологическата граница от 100 км/ч (достигайки 105,88 км/ч).
2. Първите хибридни системи
Идеята за комбиниране на два източника на енергия с цел по-голяма ефективност също е на повече от век.
- Lohner-Porsche Mixte (1900 г.): Младият тогава Фердинанд Порше конструира първия в света функциониращ бензиново-електрически хибриден автомобил. Превозното средство използва бензинов двигател, който работи като генератор, за да захранва електрически мотори, разположени директно в главините на предните колела.
Докато парата и електричеството губят битката с петрола около 1910–1920 г. поради откриването на огромни нефтени находища и евтиното масово производство, водородът се появява като експериментално гориво по-късно през XX век.
- BMW 1602 Elektro-Antrieb (1972 г.): Макар и чист електромобил, разработен за Олимпийските игри в Мюнхен, този модел дава стартна мащабните алтернативни програми на баварската марка.
- Ранните водородни концепции: През 70-те и 80-те години на миналия век компании като General Motors и BMW започват първите реални експерименти с използването на водород (първоначално чрез изгаряне в модифицирани ДВГ, а впоследствие чрез внедряването на първите горивни клетки като концепцията HydroGen на GM).
Тези ранни експерименти доказват тезата на Панчев, че развитието на автомобилната индустрия се движи в цикли – технологиите, които днес наричаме „бъдеще“, всъщност са същите, с които е започнало „миналото“ на автомобила, но пречупени през призмата на съвременната електроника и материалознание.






