От „Крастопът на бурни страсти“, която готвя за печат. Моето Renault 4CV и компютърът IBM…

„Ретро вълната, която бяхме отпушили с публикациите и основаването на клуба, бързо застигна и мен самия. Човек не можеше просто да стои отстрани и да наблюдава. Скоро от журналист и хроникьор се превърнах в собственик и реставратор.

Всичко започна при едно мое гостуване у Минков – един от най-активните членове на клуба по онова време. Той притежаваше истинско съкровище, макар и несглобено: Renault 4CV, производство от паметната 1946 година. Успях да го убедя да ми го продаде. Колата обаче имаше нужда от сериозна грижа – предният капак на багажника не беше монтиран, а оригиналният радиатор течеше неудържимо. С безценната помощ на приятели от ретроклуба се заехме за работа. Досглобихме го, монтирах нов радиатор, а с течение на времето успях да изнамеря по чужди канали и чисто нови оригинални лайстни. Автомобилът светна като нов – пазя си снимката от онези дни като скъп спомен. И най-важното: подкарах го.

По това време вече живеех в Идеалния Център на София и имахме заграден двор, където пазех френското бижу. Големият му триумф дойде на един Спасовден – традиционният празник на шофьорите. Изкарах Реното, минах гордо по бул. „Витошка“ и стигнах до площад „Александър Невски“. Атмосферата на площада беше невероятна – стотици запалянковци и страхотни автомобилни реликви, всички пристигнали на собствен ход. Журито оцени високо моя труд и Реното получи престижна награда: Награда за уникалност (заради годината на производство – 1946 г.) и за реставрация.

Животът обаче поднасяше нови обрати. След време колата започна да прави технически капризи и да смесва маслото с бензина. В същия период технологиите се сменяха с бясна скорост. По онова време вече живеехме в един блок в „Красно село“ с директора на фирмата-вносител на автомобилите SAAB, с когото бяхме много близки приятели.

Чрез него направих една много интересна бартер сделка – продадох Реното на един от майсторите в сервиза на SAAB, а в замяна получих последен модел компютър IBM и нещо отгоре.

За онези времена това беше прозорец към бъдещето. Реното отиде при човек, който можеше да го поддържа, а аз се сдобих с инструмента на новото време, с който продължих да пиша историята на българския автомобилизъм.“