Пак от книгата ми, която готвя. Съседът от „Красно село“ и последното сбогом…

„Приятелството ми с Иван Чочев не се ограничаваше само до автосалона на фирма „Грифин“, която той оглавяваше, или пресконференциите. 

Животът реши да ни събере още по-близо. Иван беше родом от Пловдив и тепърва се устройваше наново в София. Съдбата си знаеше работата – той си купи апартамент в същия блок в квартал „Красно село“, в който аз самият живеех вече от десетина години.

Иван се зае с преустройството на новото си жилище с присъщия си замах. Направи мащабен, обстоен ремонт и дори събори една от стените, за да обедини две стаи – по онова време това беше доста авангардно решение и се получи нещо наистина интересно. Често слизах или се качвах у тях, за да видя как върви ремонтът, да пием по питие и да бистрим автомобилните новости. Сутрин пък, когато часовете ни на тръгване за работа съвпаднеха, Иван ме качваше в служебния SAAB и ме караше директно до Центъра, спестявайки ми софийския трафик.

Впоследствие, с разрастването на бизнеса, Чочев се премести да живее в Банкя, където си построи хубава къща. Животът обаче е непредвидим и често несправедлив. Няколко години по-късно Иван се разболя тежко от рак. Появи се коварен израстък на главата му, който лекарите не успяха да овладеят, и той си отиде твърде млад.

С неговата кончина аз загубих не просто партньор, а най-добрия си и искрен приятел сред вносителите на автомобили в България. Човек, който вярваше в мен и ме подкрепяше безусловно. И днес, когато се сетя за него, наред с хубавите спомени от Рим и пистата в Унгария, в душата ми нахлува една дълбока тъга за един достоен мъж, който си отиде твърде рано.“