От книгата ми „Кръстопът на бурни страсти“. Самотникът в празната редакция и трамваят за „Японския“…

Септемврийските дни на Пловдивския панаир винаги изпразваха  софийските редакции. Колегите бяха под тепетата, а мен ме бяха оставили в София да „поддържам огъня“ и да отговарям на служебните телефони.

Точно в такъв момент иззвъня вътрешният телефон – от онези специфични апарати по линия на СБА. На линията беше директорката на туристическа агенция „Шипка“:

– Краси, на Японския хотел пристига колона от международно ретро рали. Всички са англичани. Отиди да видиш какво става!

Грабвам касетофона, фотоапарата и хуквам по трамваите в посока хотел „Витоша Ню Отани“.

Пред хотела гледката беше зашеметяваща – перфектно реставрирани британски машини от 30-те години. Изглеждаха като излезли от завода, в пълно движение. В разговорите ми с англичаните те с гордост споделиха, че в родината им за тези реставрации помагат директно самите автомобилни производители. Докато записвах разговорите и снимах, погледът ми изведнъж избяга встрани – долу, на малката уличка до хотела, стоеше паркиран един покрит Щаер (Steyr). И по-важното: беше с български регистрационен номер!

Това беше моят момент. Веднага слязох да видя кой стои зад волана на тази машина.

Така се запознах с Маргарит Карабуров. Снимах него и Щаера, направихме бързо интервю и накрая го попитах директно:

– Защо не се съберете такива като тебе и да си направите клуб?

Той се замисли. Скоро след това замина на море, където на спокойствие разработи първия устав на бъдещата организация.

Междувременно в София аз се заех с медийната подготовка. Сглобих текстовете с разговорите с англичаните. С художника на вестника направихме макет на цяла страница, като умишлено композирахме репортажа за бляскавите британци успоредно с историята за Маргарит и неговия Щаер. Към този блок добавих и материали, които бях изнамерил и превел от чуждата преса за това как функционират ретро клубовете в чужбина. Страницата стана изключително силна.

Този брой на „Авто Мото Свят“ дълго време след това стоеше закачен на стената в Политехническия музей като апел.

Колелото се завъртя. Около каузата се събраха точните хора: Маргарит пое организационната тежест; намерихме безценна опора в лицето на една невероятно дейна госпожа от Политехниката; включи се и много активният Топалов. Започнахме да издирваме и да се свързваме с други собственици на ретро автомобили, които познавахме из страната.

За първи председател поканихме Мареков – шефа на „Мототехника“, чиято канцелария тогава се намираше на бул. „Витошка“.

Така, от един телефонен звън в празната редакция и едно интервю на уличката пред Японския хотел, започна организираното ретро движение в България.