От моята „Кръстопът на бурни страсти“. Заветът на баща ми и круизът на „Осетия“

„Моят покоен баща беше изключителен човек с напредничаво мислене. Самият той беше пътувал, макар и само в рамките на тогавашния соцлагер, и имаше ясна представа за стойността на нещата в живота.

Често ми казваше: „Сине, за какво са ни къщи и коли – отиди по света да видиш, да не те лъжат“.

Когато бях вече утвърден журналист в седмичника „Антени“, колегите от редакцията предложиха да си позволим едно голямо за времето си удоволствие – пътуване на Запад с туристическа виза чрез агенция „Орбита“. За да осъществя това, баща ми направи невероятен жест. Даде ми огромната за онези години сума от 4200 лева. За справка – тогава с жена ми купихме първия ни апартамент, в който отгледахме семейството си и който днес съм предал на сина си (успешен компютърен специалист за британска компания), за 7600 лева. Сумата на баща ми беше цяло състояние, но тя се превърна в най-добрата инвестиция в моя живот – инвестиция в кръгозор.

През 1981 година във Варна се качихме на съветския кораб „Осетия“ и започна едно грандиозно, незабравимо плаване. Първата ни спирка беше Истанбул. Преминахме през Босфора, разгледахме величествената Синя джамия, историческата Българска желязна църква и музея на пророка Мохамед.

Оттам корабът ни отведе в Пирея. Докато акостирахме, от броени метри видях огромния американски самолетоносач „Интерпрайз“ – гледка, която спираше дъха.

USS Enterprise (CVN-65) – първият ядрен самолетоносач в света. Раглеждал съм го от метри в Пирея при круиза си до Френската ривиера през 1981…

В Гърция ни пуснаха свободно и колеги на майка ми ме посрещнаха на пристанището с едно Volvo, за да ме разходят и да ме закарат до българското посолство в Атина, преди да се изкачим на величествения Акропол.

Следващата дестинация беше Италия. Акостирахме в Неапол, където се случи нещо невероятно – по булеварда край мен премина официалният Rolls-Royce с британската кралица Елизабет II. Успях да я снимам и кадрите впоследствие излязоха отлично. Пак там, на улицата, видях отблизо световните музикални легенди Bee Gees.

Последваха посещения в Пиза пред Наклонената кула, в Помпей и Мъртвия град под сянката на Везувий.

Когато корабът спря в Чивитавекия, отпътувахме за Рим. Това беше моето първо гостуване във Вечния град – по-късно като автомобилен журналист съдбата ме върна там още два пъти. Във Ватикана, в Папската катедрала, имах шанса от един метър разстояние да видя и да снимам гениалната „Пиета“ на Микеланджело, както и скулптурите на Давид и Мойсей. Излязохме на огромния площад пред Папския дворец, улавяйки духа на това свято място.

От Италия курсът ни насочи към бляскавата Френска ривиера. Спряхме в Ница, откъдето отскочихме до Кан – по това време там течеше прочутият филмов фестивал. Посетихме родната къща на Пикасо и видях легендарния му „Гълъб на мира“.

Следващата перла в короната беше Монако. Пред двореца на принца заснех тържествената смяна на караула, след което стъпих на самата писта за Формула 1 в Монте Карло. На улицата видях и снимах нещо невиждано – истински таксиметров автомобил Rolls-Royce. Опитах късмета си на едноръките бандити край казиното и загубих 50 долара. В самото престижно казино обаче не ни пуснаха. Бяхме облечени по американски, в дънки, а там тогава имаше строг и безкомпромисен дрескод – влизаше се единствено с костюм и вратовръзка. Нещо, което много хора у нас тогава изобщо не знаеха.

След тези бляскави дни се върнахме в Ница. На летището ни чакаше български самолет ТУ-134 на авиокомпания „Балкан“, който ни върна обратно в София.

Когато се прибрах, аз бях друг човек. Бях видял свят, бях докоснал западната култура и архитектура, имах самочувствие и бях натрупал визуален и житейски архив.

По онова време много от колегите ми в София не бяха пътували по-далеч от Каспичан. Ето това ме отличаваше коренно от тях, когато по-късно прекрачих прага на „Авто Мото Свят“.

Имах огромен старт в живота и шанса да гледам на света с широки очи, благодарение на моя скъп баща.“