От книгата пак: Колеги от „Антени“, океаните и една гимназиална снимка – ФСБ …

„На борда на съветския кораб „Осетия“ не бях сам в това приключение. Пътувах рамо до рамо с един от най-близките ми колеги от отдел „Вътрешна информация“ в „Антени“ – Георги Тодоров.

С Жоро останахме верни приятели дълги години след това, гостувахме си семейно и споделяхме каво пишем. Той беше изключително перо и остави след себе си емблематични и търсени книги за Георги Аспарухов-Гунди и за Владимир Висоцки.

С Жоро се срещахме и по-късно, когато се върнах да живея в Центъра. Идваше в нашия квартал да си купува вестници и сядахме да си говорим на някоя пейка до реката при спирката на метрото на Стадиона.

Научих от общ приятел, че е починал…Поклон.

В нашата шумна и интелигентна компания при круиза беше и Мая – съпругата на един от тогавашните зам.-главни редактори на седмичника, известния и награждаван по онова време журналист Пръвчанов.

Когато се завърнах в София, не побързах да извадя и покажа снимките веднага. Аз бях човек, който обичаше да трупа и да осмисля визуалните си архиви. През годините моят обектив улови невероятни кадри – днес притежавам огромен архив от над 120 филма, изснимани по време на пътуванията ми на три континента.

Пътят ми ме отведе до бреговете на два световни океана – Тихия и Атлантическия. Днес, с помощта на близък приятел и специална машина, бавно прехвърляме тези ленти в дигиталния JPEG формат. Процесът е дълъг, пред очите ми оживяват хиляди кадри и понякога самият аз се изненадвам какво крие следващият филм…

Сред тези съкровища стоят и десетки черно-бели ленти от 70-те. И до днес в архива си пазя една много ценна и скъпа за мен черно-бяла снимка: Румен Бояджиев от ФСБ, момче в гимназиалния клас, изправен до самия прозорец на класната стая. Помня – той седеше на първия чин на средната редица….

Години по-късно, когато вече бях утвърден главен редактор на автомобилно издание, реших да потърся моя стар съученик по професионална линия.

Покани ме в неговото музикално студио на „Мизия“, за да направим голямо и любопитно интервю за автомобилите на ФСБ. Прекарахме час в разговори за музика и мотори, и направихме страхотни нови снимки.

Беше вълнуваща среща на двама съученици, които бяха извървели дълъг път от класната стая до върховете в своите професии.“