А това направихме с Изкуствения интелект сега…Истината за реликвената китара на Булат Окуджава в България

Истината за реликвената китара на Булат Окуджава в България

Красимир Панчев

Около гостуването на великия съветски бард Булат Окуджава в България през годините се натрупаха десетки градски легенди и журналистически интерпретации. Като пряк участник в тези събития, искам да разкажа единствената и истинска хронология на една вълнуваща среща, в която моята лична китара изигра неочаквана роля.

Обядът в „Крим“ и едно неочаквано притеснение

Всичко започна по време на обяда ни с Окуджава в емблематичния софийски ресторант „Крим“. Докато разговаряхме, бардът сподели с мен едно свое притеснение: „Красимир, тук ще ме карате да свиря, а не нося китара.“

Тъй като самият аз бях започнал музикалния си път навремето именно с руски китари, пренасяни от Съветския съюз, бях наясно с техническите детайли. Руските китари традиционно са със седем струни, но аз бях свикнал да махам едната и да ги настройвам на шест струни, извън типичния руски строй. Знаех, че на нормална китара също може да се свири от руски музикант, стига да се пренастрои правилно. Затова веднага му предложих моята китара.

Цялото интервю и разговорът ни бяха надлежно записани на касетофон в „Крим“. Противно на по-късните митове, Булат не е свирил пред мен по време на самото интервю.

Единствен свидетел на всичко това беше моята тогавашна приятелка Петя Танова. Тя беше плътно до Окуджава през целия му престой в България, превеждаше разговора ни и го развеждаше из страната.

От зала „България“ до признанието на „Шипка“

Моето предложение спаси положението. Първият концерт на Булат Окуджава в България беше в препълнената зала „България“ и от публиката аз с вълнение видях собствената си китара в ръцете на големия поет. Той свири на нея по време на участията си и ми я върна обратно едва когато си заминаваше от страната.

Години по-късно тази история получи своето неочаквано и много емоционално публично признание. Моят приятел – сливенският бард Милен Тотев, изнесе концерт в Руския дом на ул. „Шипка“ по повод 100 години от рождението на Окуджава. Милен беше наясно с моята история и я беше споделил с водещата на представлението – негова приятелка, дошла специално от Москва.

По средата на събитието, пред препълнената зала, водещата неочаквано обяви: „А тук, сред нас е българският журналист Красимир Панчев“, след което разказа на публиката историята за моята китара. По нейна молба станах, за да ме видят всички, а залата избухна в бурни аплодисменти.

В онзи момент усетих, че тези ръкопляскания бяха живата, топла връзка на публиката с духа на самия Окуджава. Радвам се, че моят инструмент помогна неговият глас да прозвучи пред българските му почитатели.