Архив

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 1: SAAB. Когато 90-те миришеха на шведско турбо и авиационна стомана

Имаше едно време през 90-те години, когато автомобилната журналистика в България не беше просто преписване на прессъобщения, а истинско приключение. Време, в което автомобилните марки имаха лица, характер и дух, който можеше да усетиш още щом завъртиш ключа – не на кормилната колона, а долу, между седалките.
За мен това време носеше името Saab.
Съдбата ме срещна отблизо с шведската марка още у нас. С управителя на фирма „Грифин“ – официалния представител на Saab за България тогава – бяхме съседи в един блок в столичния квартал „Красно село“. Тази близост прерасна в приятелство и доверие, благодарение на което получих нещо, за което всеки автомобилен журналист тогава можеше само да мечтае: дадоха ми лично да си карам един Saab 900. Онзи истински, неподправен шведски автомобил, създаден от авиационни инженери, в който всяко копче, извитото предно стъкло и характерният звук на двигателя те караха да се чувстваш не просто шофьор, а пилот.
Но истинската магия предстоеше. Имах привилегията да бъда единственият български журналист, канен два пъти на международни тестове на Saab в златните години на марката.
Първият път ме отведе на легендарната писта „Хунгароринг“. Там, далеч от ограниченията на обикновените пътища, тествахме на предела моделите Saab 9-3 и Saab 9-5. Усещането да вкарваш в завоите на писта от Формула 1 шведски седан, чието турбо се развърта с безпощадна прецизност, е спомен, който не избледнява.
Именно на „Хунгароринг“ съдбата ми подари и една от най-паметните срещи в кариерата ми. Запознах се с европейския шампион по рали крос Пер Еклунд – живата легенда, чието име е завинаги вплетено в спортната история на Saab.

След емоциите на пистата двамата вечеряхме заедно в Будапеща. В непринуден разговор шампионът ми разказа за своята богата автомобилна кариера, а интервюто с него по-късно излезе на страниците на вестник „Монитор“ – брой, който и до днес пази духа на онези истински журналистически срещи в архивите на Националната библиотека. Тогава заснех и цял филм с Еклунд и неговия състезателен автомобил – безценен кадър от историята, който за съжаление по-късно „изчезна“ в ръцете на недобросъвестен колега от бранша, решил да си присвои чуждия труд.
Второто ми пътуване с марката смени декорите – от състезателния асфалт в Унгария към живописните пътища в околностите на Рим. Там тествахме току-що излезлия на пазара Saab 9-5. Италианският пейзаж, виещите се шосета и шведската инженерна сигурност се сляха в поредния незабравим тест, който затвърди убеждението ми, че Saab не прави просто коли, а автомобили за хора със собствен почерк.
Днес марката Saab остана в историята, но споменът за ключа между седалките, за разговорите в „Красно село“, за обиколките на „Хунгароринг“ и вечерята с Пер Еклунд в Будапеща остава жив. Защото някои коли просто те превозват от точка А до точка Б, а други остават завинаги в биографията ти.