От книгата ми със съдействието на AI. Глава 2: BMW. „Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“ – моите години с BMW….
Връзката ми с баварската марка не започна на лъскав автосалон, а още в края на 80-те години, по
времето на социализма. През 1988 г. успях да направя интервю с видна фигура от ръководството на BMW – пробив, който по онова време изглеждаше почти невъзможен, но отвори врата, която никога повече не се затвори.
времето на социализма. През 1988 г. успях да направя интервю с видна фигура от ръководството на BMW – пробив, който по онова време изглеждаше почти невъзможен, но отвори врата, която никога повече не се затвори.С годините контактите ми с Мюнхен прераснаха в истинско професионално доверие и лично приятелство. Бях особено близък с Дирк Тейстма (Dirk Teitsma) от отдела за връзки с медиите на концерна. И до днес пазя един от най-ценните си журналистически сувенири – луксозна книга за историята на марката, подарена ми лично от него, на чиято първа страница стои собственоръчното му посвещение: „На моя приятел и фен на BMW Красимир“.
Не по-малко топли бяха отношенията ми и с д-р Калинке, ръководител на мотоциклетното подразделение BMW Motorrad. Освен множеството подаръци и жестове на внимание от тяхна страна, имах честта да бъда канен на знаковите събития на марката у нас – включително на официалната церемония по предаването на мотоциклети BMW за нуждите на българската полиция. Тогава не просто отразих събитието като журналист, а лично заснех официалните фотографии, които влязоха в архива на МВР.
В онези години авторитетът и близостта ми с марката в България бяха достигнали дотам, че когато в София пристигнеше висш мениджър от централата в Мюнхен, първите му думи често бяха: „Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“.
Логичното продължение на тази връзка дойде през 1994 година, когато станах първият български журналист, поканен официално в Мюнхен и из пътищата на Бавария на международен тест на BMW. Там изпробвахме първия малък дизел на марката – новото попълнение в Серия 3, което доказваше, че икономичността и баварският спортен дух могат да вървят ръка за ръка. Именно по време на това пътуване имах шанса да видя отблизо и г-жа Сюзане Клатен – втория най-
голям акционер в концерна и най-богатата жена в Германия.
Последва и още една паметна покана – този път в съседна Австрия, по живописния бряг на Дунава, където тествахме новата 5-а серия. Автомобилът беше истински звяр под капака – толкова мощен, че при по-рязко натискане на газта задницата първо леко се завърташе на място, за да захапе асфалта, и чак тогава колата се изстрелваше напред. В личния си архив още пазя снимките както от баварския тест на дизеловата „тройка“, така и от „петицата“ край Дунава – с гордо залепената на калника емблема на „Автолевове“, като знак за присъствието на българската автомобилна журналистика на голямата европейска сцена.
Да бъдеш допуснат толкова близо до сърцето на една от най-могъщите автомобилни империи в света, в години, когато България тепърва се отваряше към Запада, е признание, което не се купува. То се печели с труд, характер и истинска любов към автомобилите.





