Как по соца нагазих лука…След една моя публикация в „Антени“, когато работех там, в която писах за задръстванията на граничния пункт Капитан Андреево, на гл. редактор Йосифов звъня лично членът на Политбюро и външен министър Петър Младенов. Разговорът протича примерно така – „Кой е този Красимир Панчев и как си позволява да пише така?“. В кабинета на Йосифов в това време е тогавашният ми колега Иван Нурков. След промените той стана търговец на жито и милионер. Изнамери ме в „Авто Мото“ да му помогна да купи един ягуар. Заведе ме на скъп ресторант и ми разказа историята…Още веднага след публикацията ме извикаха на обяснение в кабинета на гл. редактор, където имаше и генерал от ДС…Останах шест месеца без работа… Всъщност какво писах? В Свиленград се бавеше строежът на околовръстния път. Тировете и цялото движение минаваха по главната улица и имаше много загинали деца. Ставаха задръствания…Тогава в „Работническо дело“ излезе нота на българското правителство, че задръстванията на граничния пункт стават по вина на турските власти…Във връзка с моята публикация, за която ми поискаха обяснение. „Антени“ по това време имаше тираж 375 000…След като останах на улицата, добре, че се намери добър човек – гл. редактор на „Авто Мото Свят“, който ме взе при него…