С трицилиндров Opel Corsa към Слънцето: Из спомените на Красимир Панчев
Корсите ни чакаха за старт.
90-те години бяха време, в което светът ни откриваше, а ние откривахме него по най-неочаквани начини. В онези години чуждестранните партньори ми пишеха ръкописни писма на домашния адрес и звъняха директно в редакцията. Но една вечер телефонът у дома иззвъня и промени всичко. Баща ми (лека му пръст) вдигна слушалката и ми каза: „Тебе търсят, говорят на английски…“
На линията беше Матиас от Виена, представител на General Motors.
„Красимир,
На паркинга на Астро Физическия Институт
искаш ли да те заведем на едно сладко място? На Тенерифе.“ Изненадан, го попитах как са ме намерили. „Обадихме се у вас и дъщеря ти ни обясни как да те открием. Говорихме на чист английски.“ Бях шашнат от дъщеря си – тя имаше Оксфордско ниво на езика и се беше справила блестящо на крехка възраст. Веднага отидох в съседния апартамент при братовчедка ми, извадихме стария географски атлас и започнахме да търсим къде точно се намират Канарските острови…
Последва бърза организация – обясниха ми откъде в София да взема паспорта си с визата, дадоха ми командировъчни и взех самолета за Виена. Съвсем сам, без придружител, намерих хотела, преспах, а на сутринта отидох на сборния пункт. На пистата ни чакаше специален самолет на KLM – вътре нямаше стандартни седалки, а луксозни дивани. Пътувах в компанията на журналисти от бившите съветски републики и един колега от Унгария. Интересното беше, че представителите от бившия СССР категорично отказаха да говорят на руски – цял път общувахме единствено на английски.
Пристигнахме на Тенерифе, където сами си оформихме документите за Шенген, и се качихме на автомобилите. Тествахме нещо изключително любопитно за времето си – новата трицилиндрова Opel Corsa. С тази малка градска машина трябваше да изкачим стръмните пътища към загасналия вулкан Тейде (3718 м над морското равнище).
Купулите на обсерваториите…
Голямата изненада обаче ни чакаше на върха. Там се намираше Международният астрофизически институт – един от най-големите центрове в света за изследване на Слънцето. Посрещнаха ни учени от цял свят. Един германец ме погледна приятелски и се пошегува: „Айде бе, вие в тази България няма ли най-накрая да се оправите?“.
В този момент към мен се приближи млада дама, която се представи като професор от САЩ, и ме попита: „Искате ли да разгледате нашата обсерватория?“ Така, благодарение на General Motors и Opel, се оказах в секретна обсерватория на NASA.
Домакините ме допуснаха до електронния телескоп и ми показаха на компютрите какво точно изследват. Те затъмняваха диска на Слънцето, за да измерват слънчевите протуберанси и изригвания. Обясниха ми, че космическото време и състоянието на Слънцето оказват пряко влияние върху траекторията и безопасността на американските космически апарати в орбита. Да гледаш Космоса през очите на NASA, докато си отишъл на тест на малка Corsa – това беше магията на нашата професия тогава.
Партньорството ни с General Motors продължи дълги години, като по-късно ни каниха и на незабравими коледни тържества заедно в сърцето на Австрийските Алпи. Но Тенерифе и Слънцето на NASA остават запечатани завинаги.
