Архив

Как създадохме първото авто-приложение и спечелих в плик наградата на FIAT

Раждането на СВАБ и спомен за Fiat Punto през 90-те: Из архивите на Красимир Панчев
Една от първите ми публикации в "Стандарт" -- 1993 г.

Една от първите ми публикации в „Стандарт“ – 1993 г.

В зората на българския преход автомобилният бизнес у нас прохождаше в пълна анархия. Тогава вносителите на големите световни марки започнаха да ни агитират – нас, първите автожурналисти – да лобираме за създаването на официална браншова организация. Така се роди легендарният СВАБ (Съюз на вносителите на автомобили в България). Имах честта да бъда близък приятел с първия им председател – покойния Тодор Николов, с когото чертаехме планове как да цивилизоваме пазара.

Годината беше 1993. Отидох при ръководството на тогавашния нов и изключително влиятелен вестник „Стандарт“. Предложих им нещо нечувано за родния печат дотогава – да направим специализирано автомобилно приложение. Идеята се прие с възторг, поръчаха ми концепция и ми платиха много добър за времето си хонорар. В продължение на около година с колегата Дилян Тодоров от „Стандарт“ правихме това приложение, което диктуваше автомобилната мода в страната. По това време пишех активно и в култовото списание „Авто Мото Свят“.

През 1994 г. един италиански модел направи фурор – чисто новото Fiat Punto спечели престижната европейска награда „Автомобил на годината“. Веднага отразих събитието с голям материал във вестника. Звъннах на председателя на СВАБ Тодор Николов, за да му споделя новината, а той ми каза в слушалката: „Краси, ти току-що спечели наградата за България на FIAT!“ Не обърнах голямо внимание тогава, мислейки го за приятелска шега.
Малко по-късно същата година вносителите организираха пищен, луксозен купон в тогавашния емблематичен ресторант „София“ на площад „Народно събрание“. Всички големи имена в бизнеса бяха там. Председателят на СВАБ излезе на трибуната, държа тържествена реч и накрая, за моя пълна изненада, обяви пред залата:
„А сега – Красимир Панчев от „Авто Мото Свят“ получава наградата на FIAT за България! И то не само за това, което пише в „Авто Мото“, нека заповяда при мен!“

 Бях подготвен с журналистически рефлекс – излязох, поздравих вносителите от трибуната и им пожелах успех в тежкия бизнес. Тодор ми подаде един плик „с нещо си вътре“. Купонът продължи, а аз, воден от любопитство, се отбих за малко до тоалетната, за да погледна какво има в плика. Когато го отворих, се шашнах – вътре имаше чисти 5 000 лева! За онези години това бяха страшно много пари за един журналист. С този неочакван и напълно заслужен хонорар по-късно заведох децата си на едно прекрасно и незабравимо море. Това бяха годините на романтиката – когато думата на журналиста тежеше, а бизнесът знаеше как да каже „Благодаря“.