Радко Янкулов и микрофонът за Висоцки

Освен с Румен Бояджиев, училищните години в София ме събраха за известно време в един клас и с друго голямо име на българската журналистика – Радослав Янкулов.

Тогава бяхме просто момчета с големи мечти, но съдбата беше решила пътищата ни да се пресичат в продължение на десетилетия напред. С Радко учихме малко време в един клас – „В“- клас. После се създаде нова допълнителна паралелка „И“ – и аз отидох там.

Когато вече бях главен редактор на „Авто Мото Свят“, Радко водеше изключително четена спортна рубрика на страниците на вестника.

Той беше човек с огромен професионален капацитет – по поръчка на ръководството направи и два специални тематични броя, посветени изцяло на автомобилните ралита, които се радваха на огромен интерес от страна на читателите ни.

Срещахме се и работехме заедно в продължение на години. Никога няма да забравя един много силен момент, когато Радко работеше в Радио Ком. Той ме покани в студиото и директно на живо в ефир, на един микрофон, направихме  много емоционално предаване за Владимир Висоцки.

Беше от онези разговори, в които думите излизат право от сърцето. Нашите приятелски и колегиални срещи продължиха и по-късно, когато той заслужено зае поста генерален директор на Българското национално радио (БНР).

Радко беше изключителен мъж, верен приятел и доайен в професията. Напусна ни твърде рано… Поклон пред паметта му! За мен остава честта, че извървяхме този дълъг път заедно – от училищната скамейка до големите медии.