Раждането на „точковата система“: Как променихме закона

(Разширен проект за автобиографична глава в „Кръстопът на бурни страсти“)

Днес всеки български шофьор приема контролния талон и точките в него като даденост. Малцина обаче си дават сметка, че тази система не се роди по чиновнически път в някой държавен кабинет. Тя беше изстрадана, изработена на експертно ниво и наложена благодарение на авторитета на вестник „Авто мото свят“ и на един екип от съмишленици, които бяхме готови да кръстосаме шпаги с тежката държавна машина.

Всичко започна от едно чисто съвпадение, което днес отчитам като пръст на съдбата. По онова време във вестник „Новини“ един наш колега журналист беше публикувал два материала един до друг – моя статия и анализ на инж. Валентин Панчев. Вальо тогава беше експерт номер едно в Министерството на транспорта и авторитетен представител в комисии към ООН. Любопитството да видя кой е този „друг Панчев“ ни събра. Оказа се, че нямаме никаква роднинска връзка, но открихме нещо много по-ценно – пълно професионално и идейно единомислие.

Вальо стана моя дясна ръка в редакцията и изключително близък, сърдечен приятел, с когото започнахме да прекарваме и свободното си време. За щастие, след години на сериозни и опасни здравословни битки със сърцето, той успя да закрепи положението и днес се радва на заслужена пенсия. Тогава обаче, в онези динамични времена, с него бяхме неразделни и решени да променим философията на контрола по пътищата. Събрах личен екип от водещи специалисти в България и започнахме мащабна кампания за въвеждането на т.нар. „Точкова система“ при свидетелствата за правоуправление. По онова време Вальо Панчев участваше активно и в директната разработка на новия Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Съпротивата срещу нас от страна на тромавия държавен апарат беше осезаема. Дори самите „водачи на МПС“ – както официално ги наричахме по закон – първоначално се уплашиха и стреснаха от идеята за контролните точки. Най-големият ни опонент се оказа един от водещите експерти в Общинския съвет на София (чието име времето е заличило от паметта ми, но чийто инат помня добре). Той направи всичко възможно да ни затрудни и да блокира инициативата ни. Вместо да се откажем, ние пренесохме битката на страниците на „Авто мото свят“. Кръстосахме шпаги в истински публични дебати и сблъсъци на позиции, докато накрая желязната ни експертиза и обществената подкрепа не принудиха институциите да отстъпят.

Тази държавотворна победа нямаше да бъде възможна, ако в годините ми като завеждащ отдел не бяхме изградили силни професионални мостове и приятелства с хората, които реално управляваха сигурността в държавата. По онова време в нашата гилдия нямаше случайни „младоци“ – работеше се с тежки капацитети.

Един от тях безспорно е полк. Алекси Кесяков. Нашата съвместна работа започна още от времето, когато той беше началник на КАТ – Пътна полиция, премина през ръководните органи по Безопасност на движението и стигна до поста съветник на министъра на вътрешните работи в по-ново време. Полковникът е огромен капацитет, с когото поддържаме контакт и приятелство до днес. Срещаме се не просто като колеги, които се знаят от десетилетия, а като истински приятели. Беше ми изключително приятно лично да му подаря последната си книга с автограф.

Години след златните времена на „Авто мото свят“, професионалните ни пътища с полк. Кесяков отново се засякоха публично. Вече в качеството му на съветник на министъра, го поканих в моето телевизионно предаване „Автомаратон“ по телевизия „България 24“. Направихме дълго интервю, в което разнищихме в дълбочина всички съвременни и наболели проблеми на безопасността по пътищата. Този разговор остава като важен документ за времето си и днес всеки може да го намери качен в интернет пространството и платформата YouTube.

Друга мащабна фигура, с която имах честта да работя, беше професор генерал Румен Миланов. По времето, когато бях главен редактор на вестника, той беше висш началник в МВР и едновременно с това – член на Бюрото на Съюза на българските автомобилисти (СБА). С него споделяхме обща визия за превенцията. Дори в по-нови времена имахме възможността да се засичаме и да се срещаме из София. За голямо мое удовлетворение, той винаги се е отнасял към мен с изключително уважение, помнейки много добре къде, как и по какви големи каузи сме работили рамо до рамо. Истински голям човек.

Въвеждането на точковата система доказа, че специализираната автомобилна журналистика, която правехме тогава, не беше просто хроника на нови модели коли или спортни ралита. Тя беше реална, градивна сила. Ние бяхме хората, които събираха най-добрите умове на нацията, за да пишат закони, които и до днес – десетилетия по-късно – спасяват човешки животи по българските пътища.