Промените включват преобразуване на Бентлита за работа с биогорива.

Не случайно му излиза името на „зеленият“ крал…

Две Бентлита, които харчат много гориво, не са най-очевидните кандидати за засвидетестване на „зелените“ качества на монарха. Но новината, че крал Чарлз преобразува своите луксозни автомобили с шофьор за работа с биогорива, беше представена като малка стъпка в по-голям план за намаляване на емисиите.

По The Guardian и други британски източници

„Двете съществуващи държавни Bentley ще бъдат ремонтирани, за да могат да работят с биогориво“, каза сър Майкъл Стивънс, пазител на хазната, добавяйки, че това е временна мярка преди „следващото поколение държавни превозни средства да бъдат напълно електрифицирани“ и част от „по-широк план за оказване на значително въздействие върху въглеродните емисии през следващите години“.

След съобщението бързо последваха новини за сделка между короната, имотния отдел на монархията, и Great British Energy, новата публична енергийна компания на лейбъристите, за изграждане на офшорни вятърни паркове, които да захранват 20 милиона домове.

И двете мерки затвърдиха образа на Чарлз като „зелен крал“. Тони Джунипър, председател на Natural England и бивш изпълнителен директор на Friends of the Earth, който е съавтор на две книги с Чарлз, каза: „Няма съмнение, че нашият монарх, нашият държавен глава, е много ангажиран и много ефективен еколог.“

Сред другите промени, описани в годишния доклад за суверенните субсидии по онова време, бяха първите слънчеви панели, монтирани в замъка Уиндзор, последвани от термопомпи; и газовите фенери в Бъкингамския дворец, на които бяха поставени нови електрически инсталации, за да „подобрят енергийната си ефективност, като същевременно запазят историческия си вид и блясък“.

Стивънс каза, че промените са „водени от решимостта да се поставят устойчивостта в основата на операцииите и вдъхновени от лидерството на Негово Величество в тази сфера“. Продължение →

Европейската асоциация на производителите на автомобили (френски: Association des Constructeurs Européens d’Automobiles; съкратено ACEA) е основната лобистка и стандартизираща група в автомобилната индустрия в Европейския съюз. През февруари 1991 г. тя става наследник на комитета на производителите CCMC (френски: Comité des Constructeurs du Marché Commun), основан през октомври 1972 г.

Нейните членове включват: BMW, DAF, Daimler Truck, Ferrari, Ford of Europe, Honda, Hyundai Motor Europe, Iveco, JLR, Mercedes-Benz Group, Nissan, Renault, Toyota Europe, Volkswagen Group и Volvo Group.

Една от основните области на работа на ACEA, включително на нейните предшественици, е класификацията на качеството на производителността на маслата за 4-тактови двигатели. Тази история датира от 1919 г. (Bureau Permanent International des Constructeurs d’Automobile – BPICA), която е преименувана през 1985 г. (Organisation Internationale des Constructeurs d’Automobiles – OICA). ACEA има свой предшественик в CCMC (Comité des Constructeurs du Marché Commun), основан през октомври 1972 г. от френски (Citroën, Peugeot, Renault), немски (Mercedes, Volkswagen), италиански (Fiat) и британски (BLMC) производители.

Към 2016 г. ACEA проучва станции за зареждане на електрически превозни средства и очаква, че конекторите тип 2 и режим 3 ще се използват и за домашно зареждане във втората фаза след 2017 г., като същевременно ще позволяват зареждане в режим 2 с установени типове щепсели, които вече са налични в домашна среда.

Групата също така повишава осведомеността за технологиите за безопасност на превозните средства, за да подобри безопасността на движението по пътищата.

През октомври 2025 г. ACEA обяви старта на ACEA:intelligence, „нова дигитална компания, предоставяща изчерпателни и авторитетни данни за автомобилната индустрия в Европа“. Продължение →

Европейската програма за оценка на нови автомобили (Euro NCAP) е европейска доброволна програма за оценка на безопасността на автомобилите (т.е. Програма за оценка на нови автомобили), базирана в Льовен, Белгия. Създадена през 1996 г., първите резултати са публикувани през февруари 1997 г. Първоначално е стартирана от Лабораторията за транспортни изследвания за Министерството на транспорта на Обединеното кралство, но по-късно е подкрепена от няколко европейски правителства, както и от Европейския съюз (ЕС). Мотото ѝ е „За по-безопасни автомобили“.

История и дейности

Euro NCAP е доброволна система за оценка на безопасността на превозните средства, създадена от Шведската пътна администрация, Международната федерация по автомобилни изследвания и тестване и Международната организация за потребителски изследвания и тестове, подкрепена от четиринадесет членове, както и автомобилни и потребителски организации в няколко страни от ЕС. Те предоставят на европейските потребители информация относно безопасността на пътническите превозни средства. През 1998 г. операциите се преместиха от Лондон в Брюксел.

Програмата е моделирана по Програмата за оценка на нови автомобили, въведена през 1979 г. от Националната администрация за безопасност на движението по магистралите на САЩ. Други области с подобни (но не идентични) програми включват Австралия и Нова Зеландия с ANCAP, Латинска Америка с Latin NCAP, Япония с JNCAP и Китай с C-NCAP.

Euro NCAP публикува доклади за безопасност на нови автомобили и присъжда „звездни оценки“ въз основа на представянето на превозните средства в различни тестове за катастрофа, включително челен, страничен и удар в стълб, както и удари с пешеходци. Тестването не е задължително, като моделите превозни средства се избират независимо от Euro NCAP или се спонсорират от производителите. Продължение →