Едно време в гимназията бях фактор…
Едно време в гимназията бях фактор, докато в училище някои тогава не бяха никои – сега фактори в разни международни банки и т. н., Ходеха на училище с една скъсана престилка…
Близък бях много с директорката, която ми приготви и документите да кандидатствам дипломация в Киев…
Ходех на уроци дори при преводача по това време на Дикенс.
Но се разболях и не можах да се явя на изпита…
По онова време бях близък с учещи – приятели във френската гимназия, където имаха и рок група.
Директорката разреши да ги поканя и да свирят във фоайето на гимназията…
Свиренето при буйни ритми и китари продължи до четири сутринта.. И нямахме проблем.
С Батето Иван Славков ни свързваше далечна родствена връзка…
Баща ми и майка му бяха роднини от едно село.
Съседката зад стената ми, която почина, преди години, беше възиитателка на децата им с Людмила. Имам от онова време автографи на техении книги от Живков и на Людмила.
На времето, като малки, тя ги водеше и у дома. Пазя подаръци от тях.
Когато се повреждаше телевизорът ми, Батето пращаше у нас неговия портативен – да не останем без телевизия…
Имам доста подаръци от онова време от Славков, включително страхотна британска вратовръзка…Срещахме се и на понапитка в заведението едно време на ъгъла на „Нансен“ и „Васил Левски“…Там се събираше компания на Батето.
Когато имах неприятности с ръководството на СБА, казвах на баща ми – потърси Славков, да помогне. Баща ми казваше – не става, аз съм честен човек…
В 7-ма гимназия бях съученик и с Радко Янкулов, известно време бяхме в един клас, а и с Румен Бояджиев…
В 7-ма гимназия бях съученик и с Радко Янкулов – известно време, той водеше спортна рубрика при мене.
Направи и два специализирани броя на „Авто Мото Свят“ свързани с ралита по мое време.
Когато беше директор на Радио Ком, директно с него на микрофон направихме предаване за Висоцки…
Учехме в един клас и с Румен Бояджиев. Румен седеше на пъвия чин на средната редица. Пазя негови снимки, които съм му правил още в клас.
След години, като главен редактор, му гостувах в студиото му, направихме интервю за автомобилите на ФСБ…
Още докато работех в „Авто Мото Свят“, получих инфаркт и осакатях от условията на труд. И кадровата политика на СБА…Случи се и така, че ме извозваха и с Бърза помощ директно до болница..Показателно е, че две години по-късно минах през ТЕЛК…Вече имам голям процент увреждания. Слава богу, че поне още пиша…И не се предавам. Но през декември трябва да ме оперират…Не е сефте да влизам в болница…
От сайта си, който правя, не печеля нищо. Хоби! Правя го да видят, че още мърдам и за присъствие в темата. От книгите ми също не печеля кой знае какво…
Управляващите, с реформата в ТЕЛК, ще ни оставят мого хора с увреждания без доход…Парите и сега не стигат! Много от нас осакатяхме от условията на труд и затова, че искахме да се трудим честно и нормално.
При круиза си през 1981 до Френската Ривиера, в Неапол видях на улицата самите Bee Gees. Тогава бяха живи още четиримата. Покрай нас, по булеварда, мина с карабинери и ролсът с британската кралица и я снимах…Снимките излязоха…А в Монте Карло влизах и в Казиното…
Оценките в училище и Университета не доказват какво можеш..
В Университета имах тройки по Журналистическа стилистика и по английски…
Преподавателите ми, ако бяха живи, щяха да получат инфаркт…
Изадох 11 книги и два англо-български речника.
А по български език и литература в гимназиата имах една от малкото петици…Другото беше шест…
Имах много висок бал за изпитите в Университета и сред приетите тогава само 30 души, бях шести в списъка без привилегии…
Приеха ни само 30 човека, а завършихме 60…Без комантар!
В 7-ма гимназия имах три двойки по Основи на комунизма…Писаха ми служебно оценка, тъй като в Учкома отговарях за идеологията…
От моите журналистически попадения…
Имах интервю през 1988 на цяла страница в български вестник с…Бернд Пишетсридер. Преди главоломната му кариера. Август 1989 правих интервю на Формула 1 и с Ален Прост. Обявен в наше време за Автомобилист на столетието…Снимах от метри легендата Айртън Сена.
Самият Николай Хайтов, при наше запознанство при приятели, ме черпи домашна ракия.
На времето, като беше жив Богомил Райнов, с него се срещахме в Библиотеката, на Площад „Славейков“ – тогава му викахме на заведението – „При Мария“, където идваха интелектуалци да си пият питието. Бил съм с него на маса и имам паметен автограф от него на неговия „Черния роман“. Имам и автограф от някогашните времена и от Людмила Живкова на нейната „Казанлъшката гробница“…
Личните ми познанства с големия български сатирик Радой Ралин бяха от отдавна, спомням си и срещите ни с Дончо Цончев – приятел на нашата редакция.
Срещах се и разговарях и с Владимир Висоцки при идването у нас на „Таганка“, и – покани ме дори да му гостувам в Москва. Имахме обяд в „Крим“ и интервю с Булат Окуджава, пуснато на първа страница на наш ежедневник. Окуджава свири на всичките си концерти у нас на моята китара, изработена по поръчка в тогавашна ГДР.
Видях от близко след промените при командировки в чужбина и Сюзане Клатен – втори акционер зад BMW AG – Мюнхен 1994. Най-богатата до днес жена в Германия. През 2001 във Фюджи ми налива уиски „сивият кардинал на немската икономика“ покойният Фердинанд Пиех – главен акционер тогава на Volkswagen Group и председател на Надзорния му съвет. Два пъти бях гост на Годишната конференция на Групата…
При честването на 45 години „Авто Мото Свят“ дойде да ни поздрави на събитието президентът на италианската ARXONS – спонсор на Ferrari във Ф1. Италианецът беше наследник от фамилията Аниели, която стоеше зад FIAT Auto. Поздрави ни с преводач и раздаде подаръци…. Продължение



