Публикувано някога във вестник с 250 000 тираж…

Моя близка колежка от Университета беше негова дъщеря…

Разговорът е направен в редакцията на някогашния в. „Стършел“

Също част от бъдещата „Кръстопът на бурни страсти“

…Мисля, че автомобилът, както всичко на този свят, иска да бъде слушан. Да бъде гледан и чак тогава той ще може да се движи. Не смятам, че нещо особено ни спестява. Онова, което той ни дава като бързина, си го взема под формата на грижи. Както и да извъртаме нещата, ние не можем да изменим старата класическа формула, че пътят е равен на скоростта по времето. Когато спестим много време, ще трябва да увеличим скоростта. Ако караме със сто и четиридесет километра в час – четири месеца ще изчукваме ламарини…

В стари времена хората са се учили от басни за животните. Днес можем да се учим от басни за автомобила. И най-дребните неща в него си отмъщават, когато искаме повече да вземем, а по-малко да дадем.

Ние може би сме най-добрите шофьори в света, защото караме най-старите, уморени и амортизирани  автомобили. Повече от половината от нашите превозни средства  не биха били пуснати в редица европейски страни. Но ние правим чудеса… Продължение →

С покойния експремиер се познавах от 1982. Той водеше юридическа рубрика при мене във вестника. 

Тогава още беше зам.-председател на Градския съд.

Ходил съм и у тях.

Като бивш някога автомобилен съдия, после Попов, като стана премиер, посещаваше и наши спортни мероприятия на Съюза на автомобилистите.

Помня как ми казваше – „Кажи, ако имаш нужда от нещо, да ти помогна..“

Чест му правеше.

Тази публикация смятам да включа в готвената от мене  „Кръстопът на бурни страсти“.

…Животът ми като правник тръгна и вървя така, че по необходимост се занимавах с пътни произшествия. В началото – като юрист консулт в Държавния автомобилен транспорт и едновременно с това – като активен деятел на Българския автомобилен и турингклуб и СБА. И почти 20 години – като съдия в Софийския градски съд…

Транспортните престъпления представляват само част от пътно транспортните произшествия. Но в тях особено добре се откриват причините и условията за не особено насърчителното състояние на пътната безопасност у нас. В съдебния процес те са предмет на цялостно издирване, степенуване, преценка. Докато при статистиките на КАТ за едно произшествие се отчита само една причина, по делата за пътно транспортни престъпления причините само по изключение не са повече от една. Съдебната практика дава далеч по-точна и по-полезна картина. Ако зависеше от  мене, бих изградил държавната политика за борба с това зло върху съдебната статистика. Продължение →

Писателят Дончо Цончев: „Да кажем: благодаря, колега…“…

Публикувано някога във в. „Авто Мото Свят“

Бай Дончо беше приятел на нашата редакция. Често ни гостуваше приживе или ходехме някъде да се черпим…

Ето какво съм записал при една от нашите срещи.

Първият ми контакт с автомобила беше през 1941 г. Бях осем годишен и с моята учителка госпожица Пенчева се готвехме да прекараме лятната ваканция в Габрово, при нейни богати роднини. Ден преди да отпътуваме, в нашето село – сега град Левски, се появи това екзотично, невероятно примамливо чудовище афтонбил.

По улиците на Левски имаше пепеляк, дебел поне три детски педи. Представете си сега една сюрия деца, които тичат и крещят неистово в този пепеляк подир първия автомобил, който са видели в живота си…

Едно от тези деца бях аз.

Но супер чудото беше друго. Оказа се, че тази черна и голяма кола, от чиято марка нямах хабер, е дошла за госпожица Пенчева и ние с нея на другия ден бяхме возени чак до Габрово. Чувствах невероятно превъзходство над света, докато пътувахме. Продължение →

Едно време, и на границата на прехода, имах всички най-големи награди у нас за журналисти по ресора „безопасност на движението“ и на Пресавтоклуба към СБЖ. По онова време наградите имаха и парично покритие.

От Централната комисия по безопасност на движението към Министерския Съвет предложиха на ръководството на „Авто Мото Свят“ да дадат хартия и да направим по ресора към вестника ни специално приложение. Предложиха с това да се занимавам аз.

Тогава имаше криза за хартия в печата.

Гл. редактор на „Авто Мото Свят“ отказа това да се осъществи.

Тогава Комисията даде хартията на в. „Земеделско знаме“ и там направиха приложението „БЕДА“ с Андрей Кожухаров.

По-късно приложението се оформи като отделен вестник – „БЕДА“.

Така тръгна „БЕДА“ навремето…

„БЕДА“ е името на български вестник, чието пълно наименование е „Бензин Емоции Движение Автобизнес“, създаден през 1990-те години от известния спортен журналист Андрей Кожухаров. Продължение →