От чистотата на атмосферния двигател до турбо бууста и жуженето на компресора, ето как трите основни типа двигатели създават мощност – и защо се усещат толкова различно.

Турбокомпресор срещу компресор срещу атмосферен двигател

Ако някога сте гледали видеоклип, чели статия или просто сте слушали автомобилен маниак да говори за коли, вероятно сте чували тези термини преди: турбокомпресор, компресор и атмосферен двигател. Като се има предвид контекстът, вероятно знаете, че те имат нещо общо с двигателя и, само по вибрации, турбокомпресорът и компресорът вероятно правят колата да се движи по-бързо по някакъв начин.

Но какво всъщност означават тези думи?

Chevrolet Corvette Z06 с плосък колянен вал V8

Когато някой нарича двигател, работещ с бензин, „атмосферен“, това просто означава, че няма турбокомпресори или компресори (между другото, тези две неща са общо известни като „принудителна индукция“). Това е. Липсата на принудителна индукция е определението.

Това означава, че въздухът и газът се смесват, причинявайки малки експлозии вътре в цилиндрите, което от своя страна кара буталата да се движат бързо нагоре и надолу (или понякога настрани), въртейки колянов вал, който завърта колелата. Това е обяснението на общото ниво за това как работи бензиновият двигател на автомобила.

По-просто: газът и въздухът бумват, причинявайки движение на цилиндрите, което причинява въртене на коляновия вал, движейки колата напред. А атмосферен двигател просто се отнася до двигател, при който стъпката на създаване на бум не се подпомага от никакъв вид вентилатор или въздушни трикове.

Когато някой нарича двигател, работещ с бензин, „атмосферен“, това просто означава, че няма турбокомпресори или компресори. Това е всичко. Продължение →

Марчело Гандини (1938–2024) е италиански автомобилен дизайнер, чиято радикална визия променя езика на автомобилния дизайн и определя самата идея за съвременния суперавтомобил. Най-известен със създаването на икони като Lamborghini Miura и Countach, работата на Гандини обхваща от футуристични прототипи до ежедневни градски автомобили – всеки от които е изпълнен с чувство за структурна яснота и дръзко въображение.

В кариера от повече от пет десетилетия той създава около двеста дизайна, оставяйки траен отпечатък върху поколения стилисти и инженери. Почитан в индустрията, Флавио Мандзони, главният дизайнер на Ferrari, веднъж го нарича „вероятно най-великият автомобилен дизайнер на всички времена“.

И все пак самият Гандини отхвърля мита за гения-художник: скромен и методичен, той вижда автомобила „не като произведение на изкуството, а като нещо, което, подобно на изкуството, може да предизвика емоция“.

Това есе проследява пътя му от корените му в Торино до последните му години, изследвайки ума на дизайнер, който не просто е оформял автомобили – той е преосмислял какво може да бъде един автомобил.

Ранен живот и страст към автомобилите

Марчело Гандини е роден на 26 август 1938 г. в Торино, Италия – град, който е бил и остава епицентърът на италианския автомобилен дизайн. Той израства в семейство, пропито с изкуствата: баща му е бил композитор и диригент с класическо образование и от младия Марчело се очаква да следва същия път. Започва уроци по пиано на четири години и на осем е изпратен в строг салезиански пансион, предопределен, както се надяваха родителите му, да стане концертен пианист. Продължение →