Никола-Жозеф Кюньо (26 февруари 1725 – 2 октомври 1804 г.) е френски изобретател, който построява първото в света пълноразмерно и работещо самоходно механично наземно превозно средство, „Fardier à vapeur“.

Той е роден в Лотарингия, (сега департамент Маас), Франция. Обучава се като военен инженер. През 1765 г. той започва да експериментира с работещи модели на превозни средства с парни двигатели за френската армия, предназначени за транспортиране на оръдия.

Капитанът от френската армия Кюньо е един от първите, които успешно използват устройство за преобразуване на възвратно-постъпателното движение на парно бутало във въртеливо движение с помощта на тресчотка. Малка версия на неговия триколесен fardier à vapeur („парен дрей“) е направена и използвана през 1769 г. (fardier е масивна двуколесна каруца, теглена от коне за транспортиране на много тежко оборудване, като дула за оръдия).

През 1770 г. е построена пълноразмерна версия на fardier à vapeur, определена да може да носи четири тона и да покрива 7,8 км за един час, производителност, която никога не е постигана на практика. Превозното средство тежало около 2,5 тона и има две колела отзад и едно отпред, където обикновено са били конете. Предното колело поддържа парен котел и задвижващ механизъм. Силовият агрегат е шарнирно свързан към „ремаркето“ и се управлява оттам с помощта на двойна дръжка. Един източник твърди, че превозното средство е побирало четирима пътници и се е движело със скорост от 3,6 километра в час. Продължение →

Проектирането и изработването на опитни серии от леки и лекотоварни автомобили в бившата авиационна фабрика в Ловеч започва през втората половина на 50-те години, като първоначално се извършва без каквато и да било официална подкрепа от страна на държавата. Реализирането на тези проекти, както и последвалото усвояване на автомобилен монтаж до голяма степен успяват да се наложат именно благодарение на самоинициативата и решителността на конкретни заводски ръководители и инженери.

След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото ни предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч като авиоинженер.

Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика излиза със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния технически потенциал и наличието на специалисти. Продължение →

„София“ е името на две версии на двуместни автомобили, произведени в България през 80-те и 90-те години на миналия век от конструктора Велизар Андреев.
Конструирането и произвеждането по времето на социализма е строго контролирано от държавата. Създаването на български спортен автомобил е тема табу, която днес ни звучи налудничаво и фантастично. Това обаче е факт. Един български инженер сбъдва своята мечта, осъществявайки собствено производство във време на информационна мъгла и създава български спортен автомобил, носещ името на столицата „София“.

Всичко започва през 1962 година, когато Велизар Андреев завършва „Автомобили, трактори и кари“ в Машинно-електротехнически институт и още тогава дипломната му работа представлява макет на автомобил. Това е голям риск, тъй като проекта е извън наложените от времето рамки.
Разработеният от Андреев дизайн е по американски модел с отварящи се фарове и не е приет добре от изпитващата комисия. Дипломната работа е оценена с „четворка“. За щастие обаче, това не отчайва младия инженер и той продължава да развива своите идеи. Продължение →