С политика не се занимавам, изпатих си вече…
Заради преживяното от мене, във връзка с мои публикации, през соца и неприятното, което ми причини властга тогава, вече бях в „Авто Мото Свят“, когато по телефона дълго ме търсиха у дома от Дясно демократично движение, за да стана член на Софийското ръководство…
„Г-н Панчев, на човек, който е преминал през подобни неща, като на Вас неща , мястото му е сред нас.“, казваха ми.
Едвам се отървах.
С политика не е занимавам…
Изпатих си вече заради преживяното през главата по соца, както на никой друг от автомобилната тема.
С мене, заради онова, което писах през 1981 в „Антени“, се занимаваха и от ДС, и Политбюро, а ме викаха и в ЦК на БКП…Шест месеца бях без работа…
Изкараха ме и луд…Взеха мерки. Баща ми казваше“Трай и седи тук. Иначе – Белене“…
Търсиха ме и да оглавя и ляво младежко движение…
С политика не е занимавам…
Вчера тиражният вестник „Минаха години“ пусна публикация за мене и новата ми книга, която от две седмици е на пазара – „Автомобилът – вчера, днес и утре“.“. Писа за мене известна журналистка, издала и книги.
Пак от книгата ми „Кръстопът на бурни страсти“…“Човекът и автомобила“ – Награда на в. „Народна младеж“. Радой Ралин: Ето какво ми сподели в откровен разговор, големият и незабравим поет – размисли за колите и момичетата…
„На младини без никакъв проблем изминавах по 10-12 километра всеки ден пеша – обикновено избирах места, където няма никакво автомобилно движение. Днес обаче колите станаха толкова много, нароиха се безумно — и гарирани безобразно по тротоарите, и минаващи постоянно с тътен по улиците, че човек буквално не може да избяга от тях. Все по-малко и по-малко жизнено място остава за нас, обикновените пешеходци.
Човекът зад волана си има своята работа, нека си я гони, не му преча. Но ако аз седна на неговото място, уверявам ви – още на първите сто метра ще катастрофирам тежко. Защо ли? 
Ами веднага ще ми направи впечатление някое красиво дърво край пътя или някой причудлив прозорец на някоя фасада. Ще погледна настрани, ще се залисам в мисли и ще стане голямата беля. Когато човек се движи пеша, всяко малко цветче се набива в очите му, всяко стръкче тревица усеща… Това духовно напластяване и съзерцание напълно липсва, когато гледаш света бързо от прозореца на автомобила. Вместо това пред очите ти минава една шеметна, сива върволица от хора и ламарини, която накрая не оставя абсолютно нищо в човешката душа.
Като технически и човешки напредък колата, разбира се, не може да се отрече напълно. Факт е, че ако на някого му прилошее или припадне на улицата, именно колата бързо ще го откара до най-близката болница и ще спаси живот. Самият аз, когато се наложи, винаги се ползвам от услугите на софийските таксита. Но въпреки тези практически ползи, аз просто не обичам автомобила. Огорчава ме дълбоко с тази своя вечна, егоистична алчност на пътя непременно да задмине другия, да бъде първи.
Гоним все бързината, бързаме за никъде, а изобщо не се замисляме колко огромни духовни загуби нанася това на личността. Грижите, които има един собственик около своето возило, са безкрайно много – да го мие, да го лъска, да го човърка по цял ден под капака… През туй изгубено време този човек би могъл да прочете нещо стойностно, да обогати ума си. Има хора, които с години книга в ръка не вземат, картина в галерия не поглеждат, никога не стъпват на концерт. А по цял ден все около автомобила се въртят и само за части говорят. Продължение
От автобиографичната „Кръстопът на бурни страсти“, която готвя с Изкуствения интелект…
С Радой Ралин ме свързват много неща – дълбоки, лични нишки, които се простират далеч отвъд рамките на обикновеното журналистическо познанство. Всичко започна още в най- 
ранното ми детство. По онова време семейството ни живееше под наем в един неголям апартамент, сгушен зад Полиграфическия комбинат в София. Споделяхме го като съквартиранти с друго семейство – ние държахме една стая, те друга, а холът, кухнята и банята бяха общи. За онези оскъдни, но чисти години майка ми приживе обичаше да казва: „Започнахме с баща ти с една вилица и една лъжица“. Едва по-късно родителите ми позабогатяха, получихме и наследство от дядо ми, който още през далечната 1932 г. бе купил два двора с къщи в София, а баща ми извървя своя достоен път в МВР чак до генералска длъжност.
Жената от онова съквартирантско семейство – Мариана Събева, която бе първа братовчедка на Радой Ралин, остана за мен като втора майка до края на дните си. Мъжът ѝ пък, чичо Николай Събев, беше едно от истинските светила в нашенското пътно строителство. Завършил инженерство в Мюнхен, той бе проектирал най-сложните мостове по Подбалканската магистрала, емблематичната детелина за софийското летище, както и тази при правителствената резиденция „Бояна“. Иронично – човекът, който бе толкова близък до сърцето ми, всъщност чертаеше и изграждаше асфалтовите пътища за автомобилите, които неговият чичо Радой толкова пламенно и неуморно критикуваше.
Оттам тръгваше и моята топла връзка с Бай Радой. Пазя ярък, жив спомен как големият сатирик бързаше по софийските спирки да се качи в градския тролейбус и се провикваше с характерния си глас отдалеч: „Чакайте и чичо ви Радой да се качи!“. А когато ме срещнеше случайно по столичните улици, той никога не пропускаше да ме спре и да ми заръча строго: „Поздрави баща си!“. Продължение
1981 – месец в Карлови Вари …
Когато през 1981 бяхме месец в Карлови Вари с майка ми и бях акредитиран там и на Филмовия фестивал, остана ми ценен спомен.
Бяхме в компания и си пихме водката с екскосмонавта….маршал Георгий Береговой – тогава шеф на Звездното градче.
Имам от него надписана картичка…
В известния чешки курорт едва ли не на всяка къща има поставена паметна плоча, на който е написано коя забележителна световна личност е отсядала там.
Направих репортаж с много снимки, който пуснаха в сп. „Паралели“ на БТА…
А на Фестивала се акредитирах с карта от „Антени“…
Как „автомобилната тема“ ми даде шанс да се докосна и до най-големите звезди от БГ естрадата…И – други големи.
По време на гостуване на Лили Иванова в Мото Пфое, като рсдактор във в. „Пари“, съм бил до нея и дори говорихме. Съдбата ми подари това…
Бях приятел с Пламен Христов от Програмния блок на БНТ.
При нас влезе Васко Найденов да говорят нещо. Запознахме се и дори звездата ме покани да му отида на гости…
Пламен е автор на поредица „Звездите в кухнята“. Правеше големи представяния на книгите си, на които събираше всички звезди в държавата, за които пишеше, на големи концерти в някогашния ресторант на Гранд хотел София и във Военния клуб.
Говорил съм лично с много забележителни фигури в държавата. Пламен пишеше и по автомобилни теми в „Авто Мото Свят“ и дори сме били съавтори на книга за автомобили…
При посещение на такъв концерт съм записвал за репортаж за вестника си и разговарял и с Марги Хранова, и Ути Бъчваров , и др..
На събитие в някогашния Сервиз Изток, където ме покани едно време шефа му Кико Киразян – мой приятел приживе, съм говорил и с Георги Калоянчев. Били сме тримата на маса исъм говорил с Тодор Колев и експрезидента Желю Желев…
При пътуванията си по света можех да остана в чужбина. Можех…Но винаги се връщах в България…
Красимир ПАНЧЕВ е единственият БГ журналист, поканен да разгледа отвътре обсерваторията на NASA към Астрофизическия Институт на Гран Канария…
Красимир ПАНЧЕВ е единственият БГ журналист, награждаван два пъти от американската General Motors. Обаждаха ми се по телефона и у дома и от Европейския си клон във Виена. Получавах лично и писма, написани на ръка…!!! …Водеха ме и в чужбина – единствен от България. Награждаван съм и от BMW AG – Мюнхен…!!!
Производителят на търговски превозни средства Iveco вече официално е част от Tata Motors
Tata Motors приключи първия етап по финализиране на придобиването на Iveco. Чрез своето нидерландско дъщерно дружество TML CV Holdings, индийската група вече притежава приблизително 89,42% от акционерния капитал. Това означава, че италианският производител на търговски превозни средства вече официално е собственост на Tata Motors.
Снимка: Iveco
03.11.2026 г. – 11:45 ч.
ivecogroup.com чрез eurotransport.de,
auto.economictimes.indiatimes.com
Iveco Tata
През юли 2025 г. Tata Motors обяви намерението си да придобие бизнеса с търговски превозни средства на Iveco Group. Официално предложението беше направено от базирано в 
Нидерландия дружество, изцяло собственост на Tata. Миналата година двете страни подписаха окончателно споразумение, декларирайки намерението си да създадат „глобален лидер“ в сектора на търговските превозни средства с присъствие в Европа, Индия и Америка, като се фокусират върху устойчивия транспорт без вредни емисии.
Придобиването вече е факт. По-голямата част от акционерите приеха доброволното предложение за изкупуване от страна на Tata Motors. Освен това, тази седмица (до 6 ноември включително) е крайният срок за акционерите, които все още не са продали акциите си, но желаят да го направят на цена от 14,40 евро за акция. Към момента делът на приелите предложението е 87,8%. На общото събрание на Iveco, проведено на 16 октомври, беше определен минимален праг за приемане от 80% от обикновените акции – праг, който вече е надхвърлен. Така Iveco официално преминава към Tata Motors.
Tata увеличава цената в предложението за акциите
За припомняне: в средата на 2025 г. Tata Motors отправи първоначално предложение от 14,10 евро за акция, което по-късно, през октомври, повиши на 14,40 евро. С това общата стойност на сделката нарасна от приблизително 3,8 милиарда евро на около 3,91 милиарда евро. Финализирането на текущия втори период за приемане на офертата, който продължава от 2 до 6 ноември, е насрочено за 13 ноември. Продължение
