Testarossa се превърна в най-произвеждания 12-цилиндров модел на Ferrari досега, доказвайки, че дивият дизайн и търговският успех не са взаимно изключващи се.

Това демонстрира как Pininfarina може да задава тенденции (скоро всички искаха странични летви – от GM до Toyota, имитатори изобилстваха).

Суперколи и новите хилядолетия: Pininfarina също стои зад драматичните скокове на Ferrari в територията на суперколите: Ferrari F40 от 1987 г., често приветстван като един

Последното Ferrari, изцяло проектирано от Pininfarina, F12 Berlinetta

от най-великите суперколи, беше проект в стил Pininfarina, който балансираше чудовищна производителност с категоричен, целенасочен дизайн (неговият дизайнер, Пиетро Камардела, под ръководството на Серджо, му придаде запомнящия се извит нос и задно крило, интегрирано в каросерията).

През 90-те години на миналия век Ferrari 550 Maranello (1996) беше завръщане към предно разположения V12 GT, а Pininfarina му придаде класически красива форма, която до края на 2010-те вече се смяташе за модерна класика. Дори през 2000-те хитовете продължаваха да валят: Ferrari Enzo (2002) – кръстен на самия Енцо Ферари – беше автомобил от Формула 1 от ерата на Енцо Ферари за пътя, стилизиран от Pininfarina, за да изглежда като състезателна кола с преден конус и крила на моста.

Ferrari 550 Maranello (1996)

След това последното Ferrari, изцяло проектирано от Pininfarina, F12 Berlinetta (2012), разшири границите със скулптурирана аеродинамика и намигване към минали легенди за V12. По това време десетилетията на Pininfarina в определянето на външния вид на Ferrari бяха затвърдили наследството и на двете марки. Ferrari беше дизайн на Pininfarina в съзнанието на обществеността в продължение на повече от 60 години – трудно можеше да се отдели едното от другото. Продължение →

Еволюции през 60-те години – от Lusso до Dino:

С напредването на 60-те години, Ferrari и Pininfarina постигат един голям успех след друг. 250 GT Lusso от 1963 г. е върхът на GT стила от началото на 60-те – компактен, секси,

Ferrari 275 GTB 4 (1964)

с леко заоблен фастбек. След това се появява Ferrari 275 GTB/4 (1964) с акулоподобния си нос и дълъг преден капак, последван от 330 GTC (1966), любимец на самия Енцо заради изисканите си линии и комфортно шофиране. Всеки дизайн показва еволюция на естетиката на Ferrari, балансирайки мускулеста стойка с италианска грация.

Забележително е, че през 1965 г. се задава промяна в парадигмата:

Ferrari обмислят средно разположен двигател за пътен автомобил – нещо, което е било ексклузивно за състезателните автомобили и радикалната Miura на конкурента Lamborghini.

Енцо първоначално се колебаел да постави двигателя зад водача в шофьорското си Ferrari (той се опасявал, че клиентите му няма да могат да се справят с по-острото управление на автомобил със средно разположен двигател). Серджо Пининфарина обаче силно насърчил идеята. В ключов разговор през 1965 г. Серджо убедил Енцо, че дизайнът със средно разположен двигател е бъдещето на малък, високопроизводителен модел. Резултатът бил съгласието на Ферари да разработи това, което станало Dino. Продължение →

Силна воля и споделени визии: Енцо, Батиста и Серджо

Събирането на Ферари и Пининфарина беше едновременно среща на личности и бизнеси.

Енцо Ферари, по всички сведения, беше сила на природата – гений с двигателите и състезанията, но също така известен с упоритостта си, гордостта и понякога свадливостта си. Той носеше тъмни слънчеви очила дори на закрито, говореше с моденско ръмжене и беше известно, че наема и уволнява инженери по прищявка.

Истинската любов на Енцо бяха състезанията; той често казваше, че шосейните автомобили са просто средство за финансиране на Скудерията (състезателния отбор). Стилът и дизайнът бяха важни, но трябваше да служат на производителността. Веднъж той се пошегува: „Аеродинамиката е за хора, които не могат да строят двигатели“, намеквайки, че грубата мощност може да преодолее съпротивлението на вятъра, в пълен контраст с манталитета на Carrozzeria Touring (въпреки че по-късно той оцени добрата аеродинамика).

Батиста „Пинин“ Фарина, от друга страна, беше учтива фигура от елегантната традиция на каросерийното производство. Той си спечелил прякора „Пинин“ (което означава „малкият“ на пиемонтски) като най-малкият от братята и сестрите си, но в автомобилния свят той се извисявал много. Батиста имал поглед на художник – виждал автомобилите не само като транспортни или състезателни машини, а като движещи се скулптури. Вярвал в „чистотата на линиите и хармонията на пропорциите“ като трайни ценности. Докато Енцо се стремял да доминира на състезателните писти, Пинин се стремял да печели трофеи от Concours d’Elegance с красиви каросерии. Продължение →