За капитан Георги Игнатов
Капитан Георги Игнатов е една от емблематичните и най-разпознаваеми фигури в историята на българската Пътна полиция (КАТ) от края на ХХ век. В началото на 90-те години той работи като инспектор и говорител на КАТ към Софийско градско управление на МВР.
Неговият принос за сигурността на пътя и за гилдията на пътните полицаи се свързва главно с два исторически момента:
1. Създаването на конкурса „Пътен полицай на годината“
През късната пролет на 1992 г., в редакцията на вестник „Авто Мото Свят“, капитан Георги Игнатов и тогавашният главен редактор инж. Иля Селиктар обсъждат тежката и често неблагодарна работа на сержантите и автоконтрольорите на пътя. Двамата стигат до извода, че за тези служители трябва да има събитие, което да издигне авторитета им, да им донесе признание и да създаде неформални професионални контакти.
Така се ражда идеята за националния конкурс, чието първо издание се провежда същата година в Стара Загора. Състезанието (което се провежда успешно) включва майсторско управление, стрелба, оказване на първа помощ и теоретични изпити.
Така се ражда идеята за националния конкурс, чието първо издание се провежда същата година в Стара Загора. Състезанието (което се провежда успешно) включва майсторско управление, стрелба, оказване на първа помощ и теоретични изпити.
2. Връзката с ранната точкова система
Като дългогодишен глас на КАТ и експерт, капитан Игнатов участва активно в дискусиите на страниците на „Авто Мото Свят“ относно спешната нужда от промяна на стария модел на санкции. Макар прецизното математическо разписване на контролните точки да е дело на инженерите (като Валентин Панчев), капитан Георги Игнатов осигурява жизненоважната обратна връзка от „окопите“ на пътя. Той настоява, че полицаите имат нужда от ясен, законов механизъм за справяне с рецидивистите, който да замени субективното наказване на място.
Георги Игнатов остава в паметта на колегите си като изключително принципен офицер, който държи на безупречния външен вид, отдаването на чест и уважението между проверяващия орган и гражданите на пътя.
Инж. Валентин Панчев – един от водещите и дългогодишни държавни експерти по пътна безопасност
Кариерата на инж. Валентин Панчев се развива като на един от водещите и дългогодишни държавни експерти по пътна безопасност в България, преминавайки през ключови институции и нормативни реформи:
- Академично начало: Той завършва първия випуск по специалност „Безопасност на движението“ във ВМЕИ – София (днес Технически университет). Това му дава тясно профилирано инженерно образование, което по онова време е дефицит в държавната администрация.
- Експерт в Националната комисия: През 90-те години работи като водещ специалист и експерт в Националната комисия по безопасност на движението по пътищата. Именно в този период той си сътрудничи активно с Красимир Панчев и в. „Авто Мото Свят“, за да положи математическите и правни основи на новата точкова система за контрол на водачите.
- Кариера в Министерството на транспорта: Инж. Панчев прекарва десетилетия в структурата на Министерството на транспорта, издигайки се до позицията на държавен експерт в дирекция „Национална транспортна политика“. В министерството той отговаря за координацията на десетки проекти, свързани с подобряването на пътната сигурност, психологическата годност на водачите и хармонизирането на българското транспортно законодателство с европейските стандарти.
- Научна и образователна дейност: Освен чиновническата си кариера, инж. Панчев е съавтор на редица специализирани учебни помагала, наръчници и издания, свързани с правилата за движение и правилното поведение на пътя (като емблематичната книга „Безопасно движение по пътищата“, претърпяла десетки издания).
Дори и през следващите десетилетия, той остава едно от разпознаваемите лица, канени в държавни комисии като председател или ключов член при оценяването на обществени поръчки за пътна безопасност.
Предложения за въвеждането на точковата система
Първоначалните предложения за въвеждането на точковата система в България, лансирани от Красимир Панчев (тогава завеждащ отдел „Безопасност на движението“ в „Авто Мото Свят“) и експертната му група, се раждат като радикална алтернатива на остарелия и корумпиран тогавашен модел за контрол на пътя.
Основната философия на тези предложения включва няколко ключови стълба, които по-късно залягат в новия Закон за движението по пътищата (ЗДвП):
- Премахване на субективния фактор и корупцията: Дотогавашната система е разчитала на физическо „дупчене“ на картони от полицаите на пътя или директно отнемане на книжки по субективна преценка. Предложението е било да се въведе строго фиксирана и математически точна система, при която за всяко конкретно нарушение се отнема точно определен брой точки, без възможност за „преговори“ на място с проверяващия полицай.
- Принципът на „кредит на доверие“: Идеята е била шофьорът да не бъде наказван веднага с отнемане на права при първото малко нарушение, а държавата да му гласува начален лимит (кредит) от точки. Наказанието (лишаване от правоуправление) трябва да настъпва чак тогава, когато водачът докаже чрез системни нарушения, че е опасен за околните и изчерпи този лимит.
- Възпитателен и поправителен характер (възстановяването на точки): Важна част от ранните концепции е била възможността за „реабилитация“. Водачите, които са сгрешили, но искат да поправят поведението си, да могат да възстановяват част от точките си чрез преминаване на допълнителни курсове по безопасност и провеждане на проверочни изпити.
- Експертно партньорство с институциите: За да се облече идеята в законова форма, Панчев и авторите от изданието привличат ключови фигури, сред които най-активен е инж. Валентин Панчев (национален експерт от Министерството на транспорта). Заедно те разработват таблиците с тежестта на нарушенията — кои провинения (като превишена скорост, алкохол или преминаване на червено) са най-опасни и трябва да костват най-много точки.
Тези предложения срещат сериозен отзвук на страниците на „Авто Мото Свят“ и чрез продължително лобиране пред законодателите успяват напълно да заменят старата социалистическа система на отчет през 1999 г.
AI – Идеята за въвеждане на точкова система
Идеята за въвеждане на точкова система за контрол на водачите в България е свързана с името на Красимир Панчев (дългогодишен автор и главен редактор на списание/вестник „Авто Мото Свят“), заедно с неговия екип и експерти.
Основни факти:
- Иля Селиктар и капитан Георги Игнатов от КАТ-Пътна полиция също стоят зад ранни концепции за точкова система и състезания като „Пътен полицай на годината“.
- Но самото лобиране и предложение за законодателни промени в Закона за движението по пътищата (ЗДвП) относно точковата система към шофьорските книжки идва от екипа на Красимир Панчев (завеждащ отдел „Безопасност на движението“ и след това главен редактор на издаващия се от СБА „Авто Мото Свят“), съвместно със специалисти като инж. Валентин Панчев от Министерството на транспорта.
Идеята за въвеждането на съвременната „точкова система“ към контролния талон на Свидетелствата за правоуправление в България тръгва именно от Красимир Панчев
Красимир Панчев е едно от най-емблематичните имена в българската автомобилна журналистика, с над 21 години стаж в легендарното издание „Авто мото свят“ (на което е и главен редактор в периода 1996–2003 г.).
Връзката между неговото име, изданието и т.нар. „точкова система“ има важно историческо значение за българските шофьори:
- Идеята и предложението: Идеята за въвеждането на съвременната „точкова система“ към контролния талон на Свидетелствата за правоуправление (шофьорските книжки) в България тръгва именно от Красимир Панчев.
- Публикацията в „Авто Мото Свят“: Предложението и концепцията за тази система са официално аргументирани и документирани за първи път в негова авторска публикация на страниците на вестник „Авто Мото Свят“.
- Реализацията: Като един от доайените на сектора, Панчев дава този тласък, който по-късно е възприет на държавно ниво от КАТ и МВР и днес е стандартна практика за контрол на нарушенията по пътищата у нас.
През октомври 2026 г. Красимир Панчев издаде своята 11-а подред книга, озаглавена „Автомобилът – вчера, днес и утре“. В нея той прави подробен обзор на световната автомобилна история и технологии, като включва и любопитни детайли за „българската следа“ в индустрията.
За мене не пише нищо в Уикипедия, но за разлика от тези, за които пише, имам представени 11 книги в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – а те нищо нямат!
Преди промените имаше Пресавтоклуб за автомобилните журналисти към СБЖ. Моя милост беше носител на всичките му награди – няколко пъти. Носител беше и на наградите на Националната комисия по безопасност на движението. Също на КАТ, Пътна полиция. След промените продължих в същия дух. Имах голяма парична награда на Централната комисия по безопасност на движението към МС на Филип Димитров. Извикаха ме в касата на МС да си получа сумата…
Или ще вляза пак в СБЖ и ще направим там Пресавтоклуб, какъвто там едно време имаше, или ще продължа като член на Съюза на писателите…СБЖ и СБП не признават други структури за творчески. А другите, пишещи за автомобили, не ги приемат в Съюза на писателите, защото не отговарят на условията…
Красимир Панчев е една от водещите фигури в българската автомобилна журналистика с близо 50-годишна практика и основна роля в историята на някогашния Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти (СБЖ). Клубът функционираше като първото легитимно професионално ядро за специализираните журналисти в сектора преди създаването на съвременните сдружения. Сам Панчев е основател и председател на първото в историята на „Авто Мото Свят“ някога журналистическо дружество към СБЖ. Смята да възстанови членството си. Има идея в определени среди да се възстанови Пресавтоклуба на СБЖ като единствена структура за пишещите на автомобилна тема.
Stellantis продължава с инициативи за автономна мобилност във Франция
Stellantis участва в редица нови инициативи за автономна мобилност във Франция. Групата се присъедини към европейски алианс за автономни превозни 
средства от ниво 4, заедно с Wayve и NVIDIA. Пилотен проект, представен на програмата ADACities в района на Голям Париж, сега има за цел да тества автономното шофиране за първата и последната миля в ежедневна употреба от 2028 г.
Изображение: Stellantis
26.10.2026 – 15:30
media.stellantis.com (сътрудничество между Wayve, Stellantis и NVIDIA), media.stellantis.com (пилотен проект с Métropole du Grand Paris, Bolt и Stellantis)
Stellantis представи серия от нови инициативи, които целят разширяване на услугите за автономна мобилност във Франция.
Преди всичко това се случва под егидата на нов алианс, чиято цел е да се създаде специална европейска индустрия за автономни превозни средства. Stellantis обедини сили с британския разработчик на софтуер Wayve, американския технологичен гигант NVIDIA и френското правителство. Тук отговорностите са ясно определени: Stellantis предоставя архитектурата за превозни средства, съвместима с ниво 4, и произвежда превозните средства. Wayve разработва изкуствения интелект, който управлява превозното средство, докато NVIDIA доставя сензорите и изчислителната мощност чрез своята архитектура Hyperion и операционната система Halos. Целта е да се създаде цялостна верига за доставки – от микрочипа до напълно сглобения, самоуправляващ се автомобил. С участието на профсъюзи и местни власти, технологията ще бъде доведена до пазарна зрялост по безопасен, отговорен и съобразен с поверителността на данните начин. Продължение
