Силна воля и споделени визии: Енцо, Батиста и Серджо

Събирането на Ферари и Пининфарина беше едновременно среща на личности и бизнеси. Енцо Ферари, по всички сведения, беше сила на природата – гений с двигателите и състезанията, но също така известен с упоритостта си, гордостта и понякога свадливостта си. Той носеше тъмни слънчеви очила дори на закрито, говореше с моденски ръмжене и беше известно, че наема и уволнява инженери по прищявка.

Истинската любов на Енцо бяха състезанията; той често казваше, че шосейните автомобили са просто средство за финансиране на Скудерията (състезателния отбор). Стилът и

Ferrari 212 Inter

дизайнът бяха важни, но трябваше да служат на производителността. Веднъж той се пошегува: „Аеродинамиката е за хора, които не могат да строят двигатели“, намеквайки, че грубата мощност може да преодолее съпротивлението на вятъра, в пълен контраст с манталитета на Carrozzeria Touring (въпреки че по-късно той оцени добрата аеродинамика).

Батиста „Пинин“ Фарина, от друга страна, беше учтива фигура от елегантната традиция на каросерийното производство. Той си спечелил прякора „Пинин“ (което означава „малкият“ на пиемонтски) като най-малкият от братята и сестрите си, но в автомобилния свят той се извисявал много. Батиста имал поглед на художник – виждал автомобилите не само като транспортни или състезателни машини, а като движещи се скулптури. Вярвал в „чистотата на линиите и хармонията на пропорциите“ като трайни ценности. Докато Енцо се стремял да доминира на състезателните писти, Пинин се стремял да печели трофеи от Concours d’Elegance с красиви каросерии.

Въпреки различните си области, Енцо и Батиста споделяли някои важни черти. И двамата били перфекционисти и силно страстни по отношение на колите. И двамата мъже имали здраво его – оттук и първоначалната загриженост, че може да се сблъскат. В действителност те развили дълбоко взаимно уважение. Продължение →

В началото на 50-те години на миналия век мнозина в автомобилния свят си мислеха: „Ферари и Пинин? Няма да е дълго – все едно да поставиш две примадони в една и съща опера.“ Енцо Ферари, огненият състезателен импресарио от Маранело, и Батиста „Пинин“ Фарина, известният дизайнерски маестро от Торино, бяха и двамата по-големи от живота фигури.

Всеки от тях беше свикнал да командва – Енцо в състезанията и инженерството, Батиста в стилизирането на ексклузивни автомобили. Може би затова, когато двамата най-накрая се съгласиха да се срещнат през 1951 г., те избраха неутрална територия. Нито един от двамата не би рискувал унижението да посети централата на другия, така че скромен ресторант в град Тортона (около половината път между Модена и Торино) се превърна в сцена за тази историческа среща на върха. Легендата разказва, че над чинии с паста и може би чаша Бароло, двамата титани се огледаха с взаимно уважение.

Нямаше викове или противопоставяне, водено от его – вместо това те намериха общ език в страстта си да създават най-добрите автомобили в света. В края на тази среща беше постигнато историческо споразумение: Pininfarina отсега нататък ще бъде „отговорна за всички дизайнерски аспекти на Ferrari“. Партньорството, което скептиците смятаха, че ще се разпадне, вместо това започна с ръкостискане (и може би едно-две оригвания – все пак беше добър ресторант) в Тортона, отбелязвайки раждането на дизайнерски съюз, който щеше да оформи автомобилната история през следващите шест десетилетия. Продължение →