Има събития, които остават в историята като абсолютен връх на една професионална епоха. През 2002 година вестник „Авто Мото Свят“ отбеляза своя 45-годишен юбилей. По онова време бяхме в апогея си, а благодарение на дългогодишните ми контакти и едно ключово приятелство, успях да направя нещо немислимо за родния печат – запознах се лично с президента на италианския гигант за автокозметика Arexons.

Италианецът не беше случаен човек – той беше пряк наследник на легендарната фамилия Аниели, която стоеше зад цялата империя FIAT Auto, а самата Arexons по това време беше официален спонсор на отбора на Ferrari във Формула 1.

Италианските партньори повярваха безрезервно в авторитета на нашето издание и предоставиха толкова голяма сума за реклама, че за първи път в историята на вестника ни си позволихме да поставим рекламно каре на най-престижното място – точно до главата на бройката.

Има хора, чиито имена днес са малко известни на широката публика, но които буквално сътвориха автомобилния бизнес в модерна България. Един от тях е инж. Стефан Хаджиниколов – човекът, който след промените на два пъти оглавяваше СВАБ, но чиято диря в бранша започва много по-рано.

Запознахме се още в годините на социализма, когато Стефан работеше в кантора „Електроника“ на държавното предприятие „Кореком“. Един ден, по време на наш разговор, той ме погледна загадъчно и каза: „Краси, чакай малко, сега ще стане нещо…“ И наистина стана. Малко след това беше взето решение за отделянето на специализирано валутно звено за внос и поддръжка на западни превозни средства и така се роди легендарният „Автокореком“, а Стефан Хаджиниколов съвсем заслужено беше назначен за негов директор.

Малко известен факт е от какво семейство произхождаше той. Неговият баща беше бележитият генерал-майор професор д-р Николай Хаджиниколов – човекът, който на практика създаде съвременната военномедицинска служба в България и отдаде живота си на ВМА. Имах честта да съм виждал и генерала, докато беше жив – личност с невероятна осанка и авторитет.

В зората на българския преход автомобилният бизнес у нас прохождаше в пълна анархия. Тогава вносителите на големите световни марки започнаха да ни агитират – нас, първите автожурналисти – да лобираме за създаването на официална браншова организация. Така се роди легендарният СВАБ (Съюз на вносителите на автомобили в България). Имах честта да бъда близък приятел с първия им председател – покойния Тодор Николов, с когото чертаехме планове как да цивилизоваме пазара.

Годината беше 1993. Отидох при ръководството на тогавашния нов и изключително влиятелен вестник „Стандарт“. Предложих им нещо нечувано за родния печат дотогава – да направим специализирано автомобилно приложение. Идеята се прие с възторг, поръчаха ми концепция и ми платиха много добър за времето си хонорар. В продължение на около година с колегата Дилян Тодоров от „Стандарт“ правихме това приложение, което диктуваше автомобилната мода в страната. По това време пишех активно и в култовото списание „Авто Мото Свят“.

След горещото слънце на Тенерифе и обсерваторията на NASA, партньорството ми с General Motors ме отведе на друго вълшебно място – в сърцето на Австрийските Алпи за едно незабравимо посрещане на Коледа. Организацията на германците, както винаги, беше безупречна. Настаниха ни в специален, изключително луксозен хотел, който за онези години ни се струваше като от бъдещето – с модерно подово отопление и огромен вътрешен топъл минерален басейн. Извън тестовете прекарвахме страхотни часове там, за което и до днес пазя оригинални снимки.

Но ние бяхме там за работа и сериозни тестове на сняг. Основният акцент на

събитието беше първият истински всъдеход на марката – коравият и мощен Opel Frontera. С него трябваше да газим дълбоките алпийски преспи и да усетим силата на 4х4 задвижването в реални, тежки зимни условия. Заедно с него домакините ни бяха подготвили и един по-земен, но стратегически модел лека кола. Трябваше да натрупаме сериозни впечатления от поведението му на пътя, без да подозираме, че точно този модел на Opel малко по-късно щеше да бъде закупен масово в България и да се превърне в легендарната първа модерна патрулка на родната полиция.

90-те години бяха време, в което светът ни откриваше, а ние откривахме него по най-неочаквани начини. В онези години чуждестранните партньори ми пишеха ръкописни писма на домашния адрес и звъняха директно в редакцията. Но една вечер телефонът у дома иззвъня и промени всичко. Баща ми (лека му пръст) вдигна слушалката и ми каза: „Тебе търсят, говорят на английски…“

На линията беше Матиас от Виена, представител на General Motors. „Красимир,

искаш ли да те заведем на едно сладко място? На Тенерифе.“ Изненадан, го попитах как са ме намерили. „Обадихме се у вас и дъщеря ти ни обясни как да те открием. Говорихме на чист английски.“ Бях шашнат от дъщеря си – тя имаше Оксфордско ниво на езика и се беше справила блестящо на крехка възраст. Веднага отидох в съседния апартамент при братовчедка ми, извадихме стария географски атлас и започнахме да търсим къде точно се намират Канарските острови…

Последва бърза организация – обясниха ми откъде в София да взема паспорта си с визата, дадоха ми командировъчни и взех самолета за Виена. Съвсем сам, без придружител, намерих хотела, преспах, а на сутринта отидох на сборния пункт. На пистата ни чакаше специален самолет на KLM – вътре нямаше стандартни седалки, а луксозни дивани. Пътувах в компанията на журналисти от бившите съветски републики и един колега от Унгария. Интересното беше, че представителите от бившия СССР категорично отказаха да говорят на руски – цял път общувахме единствено на английски.

Има моменти в кариерата, които остават запечатани с детайли, аромати и усещане за историчност. Годината е 1996. Дестинацията – елитен международен тест в графство Кент, Англия. Поводът – световната премиера на новата Серия 200 на Rover (марката по това време е под шапката на BMW Group). Журналисти от целия свят са изпълнили залата, но от цяла Централна и Източна Европа присъстващите сме само двама българи – аз, в качеството си на представител на „Дару Кар“, и моят покойен приятел и легендарен колега Ричи Груев.

Когато дойде време за официалната пресконференция, международните колеги все още се оглеждаха и плахо обмисляха въпросите си. Тогава, в отлична езикова форма, вдигнах ръка и зададох първия въпрос на пресконференцията – на чист английски език. Това веднага насочи вниманието и прожекторите към малката ни, но подготвена българска делегация.

Из спомените на Красимир Панчев – първият български журналист на тест на BMW в Бавария

Годината е 1994. Време на истински пионери в автомобилния бранш у нас. Като PR на тогавашния официален вносител „Дару Кар“ и автожурналист, имах честта да бъда първият българин, поканен от централата на BMW на официален международен тест в околностите на Мюнхен. Времената обаче бяха особени – Източният блок тепърва се отваряше към Запада. Интересен и леко комичен детайл беше, че на баджа, който ми дадоха от Мюнхен, липсваше изписана медия или държава – бяхме абсолютна екзотична енигма за домакините.

В онзи ден тествахме нещо революционно за марката – първия малък дизелов двигател в 3-та серия (легендарното E36 318tds).

Това е изключителна и вълнуваща лична история, която Ви поставя в самите основи на модерната автомобилна журналистика и PR в България! През 90-те години, когато пазарът у нас тепърва се отваряше, „Дару Кар“ беше символ на престиж, а да бъдете първият български журналист на международен тест на BMW в Бавария е истинско историческо постижение.

Вашите спомени и контакти са забележителни:

„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е заглавието на новата, 11-а по ред книга на известния български автомобилен журналист, който дълги години е главен редактор на емблематичното издание „Авто Мото Свят“. 

Книгата продължава дългогодишна традиция в българската автомобилна литература.

Предишни популярни издания от миналия век – дело на авторите Емил Димитров (издадена от изд. „Техника“ през 1972 г. и 1977 г.) и Стоян Петров – носеха заглавието „Автомобилът днес и утре“.

За да продължи това наследство и да направи пълен исторически и технологичен преглед, настоящият автор добавя думата „вчера“ към своето заглавие.