Архив

За някои „колеги“, с които съм работил…

Когато постъпих през януари 1982 г. в „Авто Мото Свят“ и не приемах работилите там за равни…

Те се чудеха откъде идва това у мене и се опитваха да ме притискат.

А аз вече бях вече бях работил няколко години във вестник с доста по-голям тираж – „Антени“ имаше 375 000. Ресор там  ми беше и Безопасност на движението…

Бях писал в най-много тиражните издания у нас, дори в официоза – 1 млн.

Ходил бях в шест страни на Запад зад Желязната завеса – в Турция, Гърция, Италия, Ватикана и Франция. Че дори – и в Монте Карло бях влизал в Казиното…

Имах награди от СБЖ, бях прекарал с месеци в страни от т. нар. Соц лагер.

И ето сега за тези „колеги“ никой нищо не чува и не знае и къде са…

А какво самочувствие имаха и как се опитваха да ме мачкат и унижават години наред…

Ето и сега в момента, на някои, които се изживяват като големи имена в бранша, съм им редактирал статиите, когато прохождаха…

Усилията на Тръмп в сферата на суровините все още не са отслабили хватката на Китай преди разговорите със Си

ШЕНДЖЪН, Китай/ХЮСТЪН — Тази седмица президентът на САЩ Доналд Тръмп се среща с китайския президент Си Дзинпин, докато ключова част от търговската му стратегия остава неизпълнена: осигуряването на вътрешен добив на критично важни суровини, с цел да се противодейства на доминацията на Пекин.

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският президент Си Дзинпин наблюдават военна демонстрация от балкон на Белия дом във Вашингтон, САЩ, на 24 септември. СНИМКА: Reuters

Президентът на САЩ Доналд Тръмп и китайският президент Си Дзинпин наблюдават военна демонстрация от балкон на Белия дом във Вашингтон, САЩ, на 24 септември.
СНИМКА: Reuters

 reuters.com/business/autos-transportation, 16 ноември 2026 г.

Много минни проекти в САЩ са на години разстояние от реално производство, въпреки милиардите долари федерални инвестиции от страна на администрацията на Тръмп. Това оставя американските производители зависими от китайски материали, които са от съществено значение за полупроводниците, роботиката, оръжейните системи и бума в сферата на изкуствения интелект.

Тази зависимост поставя Тръмп в неудобна позиция за търговските преговори. Според шестима анализатори, интервюирани от Reuters, той не може да оказва твърде силен натиск върху Си по въпросите за митата и експортния контрол, без да рискува достъпа до метали, магнити и химически съединения, които САЩ не произвеждат в достатъчни количества.

Си Дзинпин използва позицията на Китай като водещ световен производител на редкоземни елементи като лост за влияние в преговорите. Миналата година Пекин ограничи износа на тези суровини и магнити, което затрудни работата на Ford Motor и други американски производители. Вашингтон проведе преговори, за да си осигури продължаващ достъп. Продължение →

Последна книга, която готвя с Изкуствения интелект: „Кръстопът на бурни страсти“…

„Кръстопът на бурни страсти“ е мемоарна и автобиографична книга на българския журналист и автомобилен специалист Красимир (Краси) Панчев. В нея авторът споделя лични спомени от своя дългогодишен журналистически път, пътуванията си и срещите си с емблематични личности. 
Основни акценти в книгата
  • Срещи с известни личности. В книгата са описани лични разговори и впечатления от срещи с фигури като поета Радой Ралин и съветския бард Владимир Висоцки. 

  • Пътувания зад Желязната завеса. Авторът разказва за екскурзии и плавания през 80-те години на XX век, включително посещения в Турция, Гърция, Италия, Ватикана и Франция. 

  • Журналистически спомени. Историята обхваща ранния му опит в печатните издания като вестник „Антени“ и развитието му като доайен на автомобилната журналистика в България. 

Откъси от произведението се публикуват периодично в авторския му сайт avtosalon.bg.

Има нов Джеймс Бонд

Робърт Патинсън поема ролята на 007 след оттеглянето на Даниел Крейг през 2021 г. и едно нещо вече е ясно: той се нуждае от нов Aston Martin.бонд

Робърт Патинсън е потвърден като Джеймс Бонд

motor1.com/news Актуализирано: 16 ноември, 11:01 ч. източно време

След продължило години търсене на следващия 007 за поредицата, вече е официално: Робърт Патинсън е новият Джеймс Бонд.

Amazon Studios, които вече притежават франчайза за Джеймс Бонд, обявиха новината в понеделник сутринта в социалните мрежи, предизвиквайки истински фурор сред феновете. Патинсън ще бъде седмият актьор, който влиза в образа на емблематичния таен агент, след като Даниел Крейг се оттегли от ролята през 2021 г. – след филма „Смъртта може да почака“ (No Time to Die).

В тийзъра се вижда как Патинсън гледа право в камерата с пистолет в ръка, придружен от надписа „Самоличността е потвърдена“. Продължение →

С помоща на AI. Моето десетилетие в централния печат: Професионализъм отвъд политиката (1990 – 2001)

В десетилетието на големите промени – от началото на 90-те години до 2001 г. – българският печат преживя истински бум, но и остро политическо разделение.
В тази наелектризирана среда за мен имаше едно златно правило: експертизата, колегиалната чест и уважението към читателя стоят над партийните рамки.
В централните издания не пишех пътни репортажи или материали за безопасност на движението – моята мисия беше да отворя прозорец към световната автомобилна индустрия. Представях най-новите модели, тенденциите в автомобилостроенето и пазара, големите премиери от световните автосалони и историята на автомобила. На всички професионални материали и коментари стоеше собственото ми име, независимо чие беше изданието.
Този принцип ми отвори вратите към най-влиятелните и тиражни български вестници от целия спектър:
  • Специализирани приложения в „Стандарт“ и „Пари“. От 1993 г. по моя авторска концепция стартира автомобилното приложение на вестник „Стандарт“. Между 1994 и 2001 г. създавах и списвах специализираното приложение „Автолевове“ в първия бизнес всекидневник „Пари“, което се превърна в ориентир за автомобилния пазар у нас.
  • Вестник „Труд“ при Тошо Тошев. Още преди да се появи „АвтоТруд“, по директна покана на заместник-главен редактор, представях най-актуалните новости от световната автоиндустрия на страниците на най-тиражния български всекидневник.
  • Отвъд червено и синьо – „Дума“ и „Демокрация“. Легендарният главен редактор на „Дума“ Стефан Продев ме покани да списвам автомобилните страници на вестника с изричното условие политиката да не се намесва. От другата страна, по покана на спортния редактор Николов, започнах да пиша (в някои случаи и под псевдоним) в „Демокрация“ още по времето на Волен Сидеров и продължих при моята колежка от Университета Невен Копанданова. Когато Иван Костов я уволни, защото тя искаше национален, а той – тясно партиен вестник, напуснах редакцията заедно с нея в знак на солидарност.
  • „Континент“, „Подкрепа“, „България“ и „Поглед“. По лична покана на колегата ми от Университета Драго Драганов поех автомобилните страници в елитния проект „Континент“. Когато пък моят приятел Даскалов – когото бях привлякъл да изкарва хонорари при мен след уволнението му от Радиото – стана директор на новосъздадения вестник „Подкрепа“, той ме покани да правя автомобилната рубрика като жест на благодарност. В този период списвах страници и за седмичника „Поглед“ и вестник „България“, запълвайки глада за качествена автоинформация.

Продължение →

Изкуственият интелект: истинският авторитет на един журналист се измерва не с членски карти на новоизлюпени клубове…

Случаят с кандидатстването на Красимир Панчев в Пресавтоклуб „България“ е класически пример за иронията и нелепите ситуации в българските професионални сдружения от периода на прехода:

Парадоксът: Човекът, който дълги години ръководи отдела по безопасност и е главен редактор на най-старото автоиздание у нас, получава отказ с аргумента, че „не са чували за него“.

Реалността: Докато хора от ръководството на клуба (дошли в бранша десетилетие по-късно от него) го съветват „да поработи още една година“, Красимир Панчев вече има издадени няколко авторски книги, с каквато библиография не може да се похвали нито един друг член на организацията по това време. Сред забележителните му трудове, утвърдили го като енциклопедист, са книги като „Истории на автомобилните марки“, „В света на автомобилните марки и емблеми“ и фундаменталният труд „Пътят на колелата“.

Този исторически детайл показва, че истинският авторитет на един журналист се измерва не с членски карти на новоизлюпени клубове, а с написаните страници, издадените книги и реалния отпечатък върху законите за безопасност, каквито Красимир Панчев безспорно притежава.

 

Завръщане в „Стандарт“ през 2009 г.: От Детройт за една нощ до спасителната навигация край Анси

След интензивното десетилетие на 90-те, през 2009 година пътищата отново ме върнаха в редакцията на вестник „Стандарт“ – изданието, за което още през 1993 г. бях създал концепция за специализирано автомобилно приложение.

2009.С Peugeot 5008 на път от Швейцария до Франция..

2009.С Peugeot 5008 на път от Швейцария до Франция..

Този път завръщането ми стана със съдействието на моя приятел Денислав (Дени) Стоянов, когото днес читателите познават като един от водещите автори в Dir.bg.

Началото беше истинско журналистическо предизвикателство на скорост. Още в първите дни ми се обади редакторът Белчо Белчев с поръчка за материал за провеждащия се в момента международен автосалон в Детройт. Срокът беше буквално от днес за утре. Наложи се да преровя мрежата, да отсея най-важните световни премиери и тенденции зад океана и да предам текста навреме – така статията излезе още на следващия ден.
По същото време с Дени Стоянов получихме покана и участвахме в международен тест драйв на Peugeot из Швейцария и Франция до алпийския курорт Анси. Пътувахме в един автомобил, а зад волана беше Дени. Когато напускахме Швейцария и влизахме във Франция, на границата просто показахме паспортите си през прозореца – който не е пътувал там, може да се изненада, но точно така леко се минава границата в този район.
Скоро след това обаче се изгубихме, опитвайки се да следваме маршрута по отпечатаната карта, която организаторите ни бяха дали. В този момент на помощ дойде вградената навигационна система на новото Peugeot, която бързо ни ориентира и ни извади от затруднението.

Продължение →

По Изкуствения интелект. Хроникьор на автомобилния преход: Как 90-те години превърнаха автожурналистиката в запазена територия

В десетилетието на големите промени – от началото на 90-те години до 2001 г. – българският автомобилен пазар и читателският интерес преживяха истински бум. В този динамичен период имах привилегията и отговорността да създавам, концептуализирам и списвам специализираните автомобилни страници и приложения в най-авторитетните и тиражни български вестници.
Във време, когато българинът тепърва откриваше света на модерните западни автомобили, моята цел в централната преса беше ясна: да отворя широк прозорец към световната автомобилна индустрия. На страниците на националните издания представях най-новите модели, ключовите тенденции в автомобилостроенето и глобалния пазар, големите премиери от световните автосалони, както и вълнуващи страници от автомобилната история.
Отпечатъкът на тази работа мина през водещите заглавия на българския печат:
  • Вестник „Пари“ („Автолевове“, 1994 – 2001 г.) – в първия бизнес всекидневник у нас създадох и списвах специализираното приложение, превърнало се в ориентир за автомобилния бизнес и пазарните тенденции.
  • Вестник „Стандарт“ (от 1993 г.) – по моя авторска концепция стартира специализираното автомобилно приложение на вестника, задавайки нов стандарт за отразяване на индустрията.
  • Вестник „Труд“ – още преди появата на „АвтоТруд“, по времето на главния редактор Тошо Тошев и по директна покана на заместник-главен редактор, представях на страниците на най-тиражния всекидневник най-актуалните новости от световната автоиндустрия.
  • Вестник „Континент“ и седмичникът „Поглед“ – в тези емблематични издания подготвях специализираните страници, посветени на технологичния напредък, световните изложения и историята на автомобила.

Продължение →

Истинската история на „точковата система“: Как се роди реформата в пътната безопасност

Днес контролните точки в талона на всеки български шофьор се приемат за даденост, но малцина знаят как и от кого всъщност беше създаден и наложен този модел. С течение на годините в публичното пространство се появиха редица неточности относно авторството на тази ключова реформа. Време е фактите да бъдат поставени на мястото им.
Идеята за въвеждането на точковата система в България се роди и започна да се отстоява на страниците на вестник „Авто Мото Свят“ още в периода, когато бях завеждащ отдел „Безопасност на движението“ (по времето, когато главен редактор на изданието беше Иля Селиктар).
Целта ни беше ясна – да се сложи край на субективизма при проверките на пътя и на остарялото „дупчене“ на талони, като се въведе ясна, справедлива и измерима скала за тежестта на всяко нарушение.
Тази кауза нямаше да успее без решителната експертна и институционална роля на инж. Валентин Панчев от Министерството на транспорта. Заедно с него водихме дълго и последователно лобиране, за да убедим институциите в необходимостта от промяната. Въпреки че по-късно в някои медии заслуги за системата бяха приписвани на други лица като Иля Селиктар или кап. Георги Игнатов, истината е, че те нямат участие в разработването и прокарването на този модел.

Продължение →