Неотдавна, мое интервю със Стефан Данаилов – за каскадите във филмите с него, след публикуване някога в „Авто Мото“, пуснаха и във в. „Минаха години“. Едно време Мастерът ме покани у свой близък, за да разговаряме, и ме черпи кафе с бяло сладко…к
От фирмите в автомобилния бизнес напоследък не получавам подкрепата, която очаквах…Тъй като привършвам още книги, ориентирам се и към членство в Съюза на писателите, явно трябва да потърся подкрепа в други среди…Само „Еуратек“ ми помага стабилно.
Димитър Попов: „Скоростта дава самочувствие“
С покойния експремиер се познавах от 1982. Той водеше юридическа рубрика при нас във вестника. Беше мой автор.
Тогава още беше зам.-председател на Градския съд.
Ходил съм и у тях.
Като бивш някога автомобилен съдия, после Попов, като стана премиер, посещаваше и наши спортни мероприятия на Съюза на автомобилистите. 
Помня как ми казваше – „Кажи, ако имаш нужда от нещо, Краси, да ти помогна..“
Чест му правеше.
Тази публикация смятам да включа в готвената от мене книга „Кръстопът на бурни страсти“.
…Животът ми като правник тръгна и вървя така, че по необходимост се занимавах с пътни произшествия. В началото – като юрист консулт в Държавния автомобилен транспорт и едновременно с това – като активен деятел на Българския автомобилен и турингклуб и СБА. И почти 20 години – като съдия в Софийския градски съд…
Транспортните престъпления представляват само част от пътно транспортните произшествия. Но в тях особено добре се откриват причините и условията за не особено насърчителното състояние на пътната безопасност у нас. В съдебния процес те са предмет на цялостно издирване, степенуване, преценка. Докато при статистиките на КАТ за едно произшествие се отчита само една причина, по делата за пътно транспортни престъпления причините само по изключение не са повече от една. Съдебната практика дава далеч по-точна и по-полезна картина. Ако зависеше от мене, бих изградил държавната политика за борба с това зло върху съдебната статистика. Продължение
Аман! Мой конкурент в автомобилната тема беше подкрепен от фирма, с която искат да имаме добри отношения. Мене не ме подкрепиха по достойнство. Аман! Като пусна една телевизия в мрежата се натрапва все тяхната реклама….
От книгата, която съм подготвил за печат – „Кръстопът на бурни страсти“….Радой Ралин: „То не било на младица, та на бяла брадица…“…Или „Защо не си купих автомобил“…
Публикувано някога в централен тиражен вестник.
За публикацията спечелих дори парична награда от редакцията…
Включил съм това и в книгата, която готвя – „Кръстопът на бурни страсти“…Там съм подготвил и беседи с известни в миналото личности – и дори – с Димитър Попов, преди да стане премиер…Познавахме се от 1982-ра. Всичко в книгата ми се върти около автомобила…
…На младини изминавах по 10-12 километра пеша – обикновено там, където няма автомобилно движение. Колите станаха толкова много – и гарирани по тротоарите, и минаващи
постоянно по улиците, че човек не може да избяга от тях. Все по-малко място остава за нас, пешеходците.
Човекът зад волана си има своята работа, нека си я гони. Но, ако седна на негово място, уверявам ви – на първите сто метра ще катастрофирам. Защо? Ще ми направи впечатление някое дърво, някой прозорец. Ще погледна, ще се залисам и ще стане белята. Когато човек се движи пеша, всяко цветче се набива в очите му, всяка тревица… Това духовно напластяване липсва, когато гледаш от прозореца на автомобила. Вместо това виждаш шеметна върволица от хора, която не оставя нищо в душата.
Като човешки напредък колата не може да се отрече. Факт е, че ако някой припадне, колата ще го откара до близката болница. Самият аз винаги се ползвам от услугите на такситата.Но въпреки това не обичам автомобила. Огорчава ме с тази своя алчност да задминава.
Гоним все бързината, а не се замисляме колко духовни загуби нанася това. Грижите, които има собственикът му, са много – да го мие, да го лъска, да го човърка…През туй време би могло нещо да прочете. Има хора, които книга не вземат, картина не поглеждат, никога не отиват на концерт. А все около автомобила се въртят.
Пък и защо да си купувам кола? Има една поговорка То не било на младица, та на бяла брадица! Вече са остарели рефлексите ми, ставите ми, остарял е вървежа ми. Като знам как съм устроен, дори от лотария да спечеля кола, не бих шофирал. Щеше да ми направи впечатление някое хубаво момиче и щях да искам да го изпращам с нея. Щях да стана безплатен развозвач на всички свободни момичета. А моето сърце е малко отзивчиво към женските несгоди… Продължение








