Както се вижда, работя по две автобиографични книги – едната „Кръстопът на бурни страсти“, втората с тестовете и пътуванията си по света с известни автомобилни компании…
Конкретни откъси от книгата „Кръстопът на бурни страсти“
- Предговорът „Зад кулисите на автомобилната империя“. В уводната глава на книгата авторът поставя рамката на разказа – сблъсъка между ограниченията на социалистическата номенклатура, която го обявява за „неблагонадежден“, и отворените врати на водещите световни автомобилни концерни в Мюнхен и Щутгарт.
- Пътуването зад Желязната завеса през 1981 г. В откъса за плаването през 80-те години Панчев описва редките туристически екскурзии на бюро „Орбита“, отвели го до Турция, Гърция, Италия, Ватикана (където вижда отблизо творбите на Микеланджело) и Френската Ривиера.
- Спомените за Радой Ралин. В главата, посветена на сатирика, разказът започва от ранното детство на автора в споделен апартамент зад Полиграфическия комбинат в София и проследява дългогодишните им лични срещи и хумористични разговори.
- Срещата с Маргарит Карабуров и ретро автомобилите. В откъса „Самотникът в…“ се описва репортаж за реставрирани британски автомобили от 30-те години и неочакваната среща с българина Маргарит Карабуров, паркирал своя ретро автомобил „Щаер“ (Steyr) с българска регистрация пред хотела.
- Журналистическите години във вестник „Антени“ и „Авто Мото Свят“. В обзора на съдържанието се посочва, че книгата включва спомени и диалози с културни фигури като Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Георги Черкелов и Цветана Манева, както и архивни автомобилни репортажи.
От книгата ми, съвместно с AI. Глава 6. Коледа с Opel в Австрийските Алпи: „Черпя аз, не General Motors!“
Така дипломацията на General Motors за Източна Европа се водеше чрез ръкописни писма до пощенската
ми кутия вкъщи, в които словакът прилежно питаше: „Много ни помагате, може ли да направим нещо за Вас?“
В останалото време все пак поработихме – тествахме онзи модел на Opel, който по онова време трябваше да зачислим в българската полиция, за да си кажем тежката дума. Изкатерихме планинските склонове и с прочутия джип Frontera.
Бяхме в боен екип с Пепи Петров от „Автожурнал“ и не давахме на австрийския сняг да ни се опре.
– Хайде, Краси, да се преместим в барчето на хотела.
– Само да знаеш – черпя аз, не General Motors!
– Краси – каза ми тържествено той, – откакто правим тестове на нови коли, никой не е написал за нас повече от теб. Решихме да те наградим. Заминаваш на пълни наши разноски на автосалона във Франкфурт!
Пак от книгата ми, с помоща на AI. Глава 5. Над облаците с три цилиндъра: Тенерифе, 1998 година
Беше 1998 година. Току-що се бях прибрал от Сеул и организмът ми буквално лудуваше от резката
смяна на часовите зони. Един ден си седяхме с баща ми в неговия дом и си приказвахме, когато домашният му телефон иззвъня. Баща ми вдигна слушалката, заслуша се за миг и ми я подаде учуден:
„Тебе търсят, говорят на английски…“
На линията беше моят приятел Матиас от източноевропейския клон на General Motors. Обаждаше се чак от Виена.
„Матиас, как ме намери тука?“ – попитах го изненадан.
„Звъннах на твоя телефон у дома ти и дъщеря ти ми обясни как да те намеря“ – отвърна той спокойно.
„Матиас, на какъв език говорихте?“
„На английски…“
Останах поразен и горд. Дъщеря ми имаше ниво Оксфорд от Алианса, където беше учила езика, и без никакво притеснение бе упътила човека от Виена. А Матиас продължи с въпроса, който промени следващите ми дни:
„Краси, искаш ли да те водим на едно сладко място?“
„Къде?“ – попитах.
„В Тенерифе…“
Прибрах се у дома и оттам – право при съседката, моя братовчедка. Заровихме се в един голям атлас на света и когато видях къде се намира Тенерифе, направо се шашнах: Канарските острови! Продължение
Jeep, Kübelwagen, Dingo: военни автомобили от Втората световна война
- Роля: Леко многоцелево превозно средство (quarter-ton), комуникации, логистика и разузнаване.
- Основни характеристики:
- 4-цилиндров двигател Go-Devil с мощност 60 к.с.
- Първият масово произвеждан автомобил с задвижване 4х4 (four-wheel drive).
- Изключителна проходимост, леко тегло (около 1 тон) и простота на ремонт.
- Производство: Над 639 000 бройки, произведени съвместно от Willys-Overland и Ford.
От книгата ми със съдействието на AI. Глава 4, посветена на Peugeot.
Работата ми с френската марка датира още от времето, когато в завод „Електроника“ имаше една
дама, която отговаряше за нея. Имаше и шоурум на бул. „Фритьоф Нансен“ срещу НДК. Пишех за марката, а тя дори ми пускаше от време на време по някой хонорар.
После се появиха „Братя Василеви“. Канеха ме на пресконференции – първоначално в Гранд Хотел „Балкан“, а по-късно направиха салон в ниската пристройка до Операта. Там се запознах с колегата Васко Василев, а с по-стария брат Василев си пиехме по едно време мастиката във „Волга, Волга“ – популярно заведение на ъгъла на „Раковски“ и „Дондуков“.
По-късно се видяхме за пръв път и с г-н Стоян Желев. Него всъщност го срещах още навремето по коридорите на „Електроника“. С Надето Божкова имаха по-късно две стаи в кв. „Гео Милев“ и аз често ходех при тях. Дори още пазя подаръците оттогава – пътна чанта Peugeot за пренасяне на костюми и фирмен марков тефтер. Пазя ги и до днес и нося много хубави спомени от онова време. После построиха комплекса – първата си собствена сграда – до Околовръстното на Цариградско шосе. Често ходех там и имам снимки на приятелите от „София Франс Ауто“, които работеха в центъра. От онези години датират познанствата ми с доста хора от фирмата, включително с Вили Дичева, която днес е директор „Маркетинг“ в компанията.
Когато офисът им вече беше на Цариградско шосе, започнаха да дават реклама в „Авто Мото Свят“. Тогава ме поканиха за пръв път да посетя Париж и да участвам в тест на Peugeot из Франция. На разположение имахме специална версия на модела 306 с по-особена скоростна кутия, 6-цилиндрово 406, както и вана 806. Пазя снимки на това 406 с лепенките на „Авто Мото Свят“ по вратите. Карахме пежата чак до Френските Алпи и стигнахме Шамони в подножието на Монблан. Там видях и тунела под Монблан, който свързва Франция с Италия. Продължение
Aston Martin се включва в „Дакар“ 2027 с екстремния всъдеход Dreadnought
Aston Martin възражда партньорството си с Prodrive за изненадващо участие в рали-рейд
надпреварата, като Фернандо Алонсо ще бъде зад волана на един от трите автомобила
Aston Martin Racing Dakar 2027
autocar.co.uk/car-news/new-cars 17 ноември 2026 г.
Aston Martin изненада всички, обявявайки, че догодина ще участва в рали „Дакар“ с радикален всъдеход, базиран на концептуалния модел Dreadnought – машина, създадена да се справя с всякакъв терен.
Концепцията Dreadnought беше представена по-рано тази година като готов за битка 4×4 автомобил, достъпен за шофиране във видеоиграта Call of Duty, но сега тя оживява като първия офроуд състезателен автомобил на производителя на спортни коли.
Догодина Aston Martin ще участва с три екземпляра Dreadnought в тежкото пустинно рали с дължина 4228 мили (ок. 6800 км). Автомобилите използват същата техническа база, разработена от Prodrive, която стои в основата на Dacia Sandrider – моделът, спечелил тазгодишното издание на надпреварата (при втория си опит), преди да бъде изтеглен от състезания.
Зад волана на автомобилите ще седнат звездите: пилотът на Aston Martin във Формула 1 и участник в „Дакар“ 2020 Фернандо Алонсо, деветкратният световен рали шампион (WRC) Себастиан Льоб и титулуваният офроуд състезател Лукас Мораес, който тази година се състезаваше за Dacia. Продължение
На времето Националната комисия по безопасност на движението към МС на Филип Димитров ме награди с парична награда. Извикаха ме в касата на Министерския съвет да си получа наградата от 3000 лв…
От книгата ми със съдействието на AI. Глава 3: „Автолевове“ и годините във вестник „Пари“…
Раждането на „Автолевове“ – когато автомобилната журналистика се правеше със сърце

1996. С покойния мой приятел Ричи Груев от БНТ сме единствените някога канени на тест на Rover в Кент – Англия. Дадоха ни вечеря в Тронната зала на Двореца на британските крале в Брайтън и ни черпиха греяно вино с чеверме в Кралската кухня…Факсимиле от публикацията за това. Искаха да разговарят с мене специално за българското производство във Варна… С Ричи бяхме единствените поканени от Централна и Източна Европа.
От книгата ми със съдействието на AI. Глава 2: BMW. „Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“ – моите години с BMW….
времето на социализма. През 1988 г. успях да направя интервю с видна фигура от ръководството на BMW – пробив, който по онова време изглеждаше почти невъзможен, но отвори врата, която никога повече не се затвори.








