Красимир Панчев е автор на общо 11 книги, посветени на историята, технологиите и личностите в автомобилния свят. В зависимост от това каква тематика ви интересува, ето детайли за неговите най-значими конкретни издания:

1. Най-новата и мащабна книга: „Автомобилът – вчера, днес и утре“

Това е неговият фундаментален труд, който проследява пътя на превозните средства от първата кола в света до бъдещето на индустрията.

• За какво разказва: Книгата е разделена хронологично. Частта „Вчера“ разглежда световната история и еволюцията на автомобилните системи. „Днес и Утре“ е насочена изцяло към новите технологии – прехода към електромобили, хибриди, водородни горивни клетки и автономни (самоуправляващи се) коли.
• Българската следа: Изключително ценна е главата, посветена на опитите за автомобилостроене в България. В нея Панчев описва детайлно възхода и политическия крах на проекти като „Булгаррено“ и легендарния спортен „Булгаралпин“ от 60-те години, ерата на сглобяване на „Москвич“ в Ловеч, както и създаването на родните спортни коли „София“ на инж. Велизар Андреев.

Продължение →

През 2026 година пазарът на чисто нови автомобили в България претърпява забележителен обрат. Докато големите пазари в Западна Европа отчитат колебливи резултати и охлаждане на интереса към колите на ток, България се превърна в абсолютен лидер в Европейския съюз по темп на растеж (процентен ръст) при регистрациите на нови хибридни и електрически превозни средства.

Статистиката на Асоциацията на европейските автомобилни производители (ACEA) за 2026 г. очертава няколко ключови и много динамични тенденции у нас:

1. Експлозивен ръст при Plug-in хибридите (PHEV)

Най-впечатляващата тенденция през тази година е масовото пренасочване на българския купувач към зареждаемите (плъг-ин) хибриди.

• Лидерство в ЕС: България отчете най-големия процентен скок в целия Европейски съюз при този тип задвижване. В отделни месеци (като август и септември 2026 г.) ръстът в регистрациите на PHEV у нас надхвърли 169% на годишна база.
• Причината: Българските потребители припознават плъг-ин хибрида като „златната среда“ – той позволява изцяло електрическо придвижване в градски условия (около 50–100 км на батерия) и елиминира притеснението от пробега при дълги пътувания из страната благодарение на конвенционалния си двигател.

Продължение →

Състоянието на автомобилния парк в България е една от най-големите практически и икономически бариери пред бързото навлизане на модерните технологии у нас. Към 2026 година родният автопарк се характеризира с няколко специфични особености, които го отличават драстично от този в Западна Европа:

1. Критично висока средна възраст

Средната възраст на автомобилите в България надхвърля 19 години, което ни поставя на едно от челните места по застаряващ автопарк в Европейския съюз (където средното ниво е около 12-13 години).

• Повечето масово карани коли у нас са произведени в периода 2004–2010 г.
• Тези автомобили нямат дори базови съвременни асистенти за сигурност като адаптивен автопилот (Adaptive Cruise Control) или системи за автоматично аварийно спиране, да не говорим за софтуерна архитектура, съвместима с изкуствен интелект.

2. Структура на пазара: Доминация на „втора ръка“

Българският потребител е силно ориентиран към пазара на употребявани превозни средства, предимно внос от Италия, Германия и Австрия.

• Съотношението при покупка на кола в България е приблизително 1 нова към 5–6 употребявани.
• Това означава, че когато една модерна технология (като автономност от Ниво 3 или твърдотелни LiDAR сензори) стане масова в новите коли в Германия около 2028-2030 г., ще са необходими поне още 7 до 10 години, преди тези автомобили да остареят морално и ценово на запад, за да навлязат масово на българския пазар за втора употреба (т т.е. около 2035–2040 г.).

Продължение →

Когато се връщам назад в годините и прелиствам страниците на моя професионален път, си давам сметка, че автомобилната журналистика за мен никога не е била просто професия или отразяване на събития. Тя винаги е била кауза. Моят стремеж беше да извадя темата за автомобила от рамките на любителското хоби и да я издигна до нивото на сериозен икономически анализ, съчетан с една по-висша цел – обществената отговорност за спасяването на човешки животи на пътя.

Всичко в централния печат започна за мен в края на 70-те години. Между 1977 и 1982 г. направих първите си сериозни стъпки в популярния национален седмичник в. „Антени“. Там се опитвах да увличам читателите с материали за автомобилния свят и започнах да публикувам първите си анализи, посветени на сигурността и движението по пътищата.

Истинският мащаб на идеите ми обаче се разгърна през 1982 г., когато станах част от екипа на легендарния вестнник „Авто Мото Свят“. Като завеждащ отдел „Безопасност на движението“, приех за своя лична мисия промяната на модела на контрол по нашите пътища.

Мой е фундаменталният принос за лансирането и развиването на идеята за строго фиксирана, математически точна точкова система за контрол на водачите. Исках да създам модел, който да е революционен за времето си: да елиминира изцяло субективния човешки фактор на проверяващите органи на пътя и по този начин да ограничи предпоставките за корупция.

За да придобие тази концепция реална законова форма, си сътрудничих отблизо с водещи експерти от институциите, сред които инж. Валентин Панчев от Министерството на транспорта и представителите на КАТ-Пътна полиция като капитан Георги Игнатов.

Паралелно с битката за пътна безопасност, винаги ме е вълнувала и историята на автомобилостроенето. Това ме вдъхнови да се потопя в изследователска дейност и да събера портретите на най-великите конструктори и изобретатели в специализирания сборник „Създатели на автомобили“.

Промените след 1989 г. донесоха нови възможности и динамика. В този бурен период бях потърсен от главните редактори на новопоявилите се големи национални издания, за да пренеса опита си и да създам съвременния облик на автостраниците у нас. Имах възможността първи в България да наложа концепцията за специализирани автомобилни стрраници в ежедневния масов и бизнес печат. Независимо от политическия или синдикалния профил на вестниците, аз държах на едно – безкомпромисен професионален стандарт. Продължение →

• Роля в „Авто Мото Свят“: Красимир Панчев е дългогодишен автомобилен журналист и завеждащ отдел „Безопасност на движението“ във в. „Авто Мото Свят“ (където работи от 1982 г. до 2003 г.). Води отдела от 1986 со 1996, когато става гл.  редяктор.
• Идея за точковата система: Като част от екипа на „Авто Мото Свят“, той лансира и развива идеята за строго фиксирана, математически точна точкова система за водачите на пътя.