Архив

Спортните коли София на инж. Велизар Андреев

Инж. Велизар Андреев е създателят на първия български суперавтомобил и основател на фирмата „София Автомобил“ ООД.
Красимир Панчев подробно описва неговата история в публикациите си, като проследява ключовите етапи от този уникален за България проект:
  • Прототипът „София 84“: Първият български спортен автомобил дебютира на Пловдивския панаир през 1984 г. Той е разработен от инж. Андреев в рамките на научно-производствено дружество „Авангард“ и веднага предизвиква сензация в социалистическа България с футуристичния си клиновиден дизайн и отварящи се нагоре врати (тип „крила на чайка“).
  • Серийният модел „София B“ (1989 г.): След успеха на първия прототип, инж. Андреев създава подобрена версия с агрегати от ВАЗ-2101 (Лада) и купе от фибростъкло, оцветено в характерен ярък червен цвят. Колата има за цел да се произвежда в малки серии, но икономическите промени в страната след 1989 г. ограничават производството до едва около 12 произведени бройки.
  • Джипът „София“: В началото на 90-те години инж. Велизар Андреев разработва и лек прототип на джип (4х4), отново с каросерия от стъклопласт.
Публикациите на Красимир Панчев за инж. Велизар Андреев и неговите коли „София“ остават сред малкото документирани източници за историята на българския спортен автомобилен дизайн, като съхраняват паметта за това постижение на родното инженерство.

По AI – Красимир Панчев и ретро автомобилите

В областта на ретро автомобилите Красимир Панчев оставя най-ярък отпечатък чрез дългогодишните си публикации и лидерска роля в легендарното списание „Автокласика & мотоциклети“. 
Изданието, създадено от доайена на ретро движението Маргарит Карабуров, е единственото специализирано печатно издание за класически превозни средства в България. По автокласикапокана на Карабуров, Красимир Панчев се присъединява към екипа и на три пъти заема поста главен редактор на списанието (в периода 2006–2014 г.). 
Неговите конкретни приноси, статии и разработки в сферата на автомобилното наследство се разгръщат в няколко направления:
1. Исторически анализи в „Автокласика & мотоциклети“
В стотиците си материали за списанието Панчев се фокусира върху:
  • Детайлни монографии за забравени и емблематични марки от „месинговата епоха“, предвоенни класики и янгтаймери.
  • Истории за възникването на първите автомобилни клубове и проследяване на ретро парадите в България. 

2. Книги-енциклопедии за ретро културата
Част от публикациите му в специализирания печат (включително в сп. „Автофорум“ и в. „Авто Мото Свят“) впоследствие са надградени и издадени в самостоятелни хроники: [1]

Продължение →

По AI – Красимир Панчев журналист

Красимир Панчев е един от най-авторитетните и разпознаваеми български автомобилни журналисти, историци и писатели, с близо 50-годишна практика в сферата. Той е признат за автора с най-богата библиография в областта на автомобилната историография в България. 
Биография и кариера
  • Образование и начало: Роден през 1953 г. в София, той завършва Факултета по журналистика към СУ „Св. Климент Охридски“ със специализация „Печат“ и „Икономика“. Професионалният му път започва във в. „Антени“ (1977–1982 г.). 
  • Професионални изяви: Дългогодишен кадър на в. „Авто Мото Свят“ с 21 години стаж (7 от които като ръководител). Съосновател е на автомобилен клуб „Ретро“ (1989 г.) и има ключова роля в Пресавтоклуб към СБЖ. 
  • Признание и книги: Носител е на приза „Автомобилен журналист на годината“ (1994 г.) и международни отличия от General Motors. Автор е на трудове като „Създатели на автомобили“, представящ 72 портрета на пионери в индустрията. Към момента поддържа своя личен Авторски сайт – avtosalon.bg.

Спомени от „Антени“…Цената на едно читателско писмо и гласът на Властта

Разследваща журналистика в години на цензура прилича на ходене по минно поле. Понякога стъпваш върху мина, без дори да подозираш, че тя е там.

Моят ресор във вестник „Антени“ – в отдел „Писма на читатели“ – ме срещаше с истинския, негримиран живот на хората.

Един ден в редакционната стая влезе майка, хванала за ръце децата си. Те плачеха пред нас, в самата стая. Жената се оплакваше от системен тормоз у дома, от това, че бащата ги бие и гони. Гледката на тези разплакани деца беше непоносима за всеки, който има сърце.

Завеждащият отделът ми разпореди: „Напиши нещо, не можем да ги оставим така“.

Написах го. С цялата емоция и острота, която ситуацията изискваше. Публикацията беше прегледана и разписана за печат по целия уставен ред – от зав.-отдела, през дежурния редактор по броя, до наблюдаващия заместник-главен редактор.

Оказа се обаче, че несъзнателно бях настъпил дълбоко скрито змийско гнездо. Въпросният баща се оказа влиятелна партийна фигура с протекции.

Когато броят излезе, цялата тежест на партийната машина се стовари върху мен. Цялата верига от редактори, които бяха одобрили текста, остана незасегната. Аз бях този, който трябваше да „обере пешкира“. Започна брутален психологически натиск.

Телефонът в дома ми звънеше упорито – търсеха ми сметка от Градския комитет на БКП. Натискът стигна до там, че се опитаха да ме изкарат параноик и да ме пратят да се „лекувам“. Баща ми казваше -„Трай и седи ттука – иначе – Белене…“

Бях уволнен от „Антени“ и останах без работа в продължение на шест месеца.

Години по-късно, когато вече работех в „Авто мото свят“, партийната въртележка направи странен оборот. Извикаха ме в ЦК на БКП – в сградата, която днес е Парламент. Там, в хладните коридори на властта, официално ми обясниха, че същият този другар най-накрая е бил изключен от БКП с решение на Градския комитет, и то без право на обжалване. Продължение →

„Автомобил на годината 2027“: Седемте финалисти са електромобили

За първи път от повече от шест десетилетия всички претенденти, попаднали в краткия списък за наградата „Автомобил на годината“ (COTY), са модели, които се зареждат от електрическата мрежа.

Списъкът с претенденти за COTY е съкратен от десетки модели до седем финалисти

autocar.co.uk/opinion/new-cars – От Мат Сандерс, Autocar – член на журито

Във втория етап на гласуването за престижната награда „Автомобил на годината“ за 2027 г. – за първи път в шестдесетгодишната история на конкурса – ще участват единствено авномобил годинаелектрически превозни средства.

Организационният комитет на конкурса току-що обяви седемте нови автомобила, които продължават във втория етап на гласуването. Това са BMW iX3, Cupra Raval, Hyundai Ioniq 3, Kia EV2, Renault Twingo, Volkswagen ID Polo и Volvo EX60.

Победителят ще бъде обявен на 8 януари 2027 г. на автомобилното изложение в Брюксел.

В първия кръг на гласуването участваха 38 модела, като своя глас дадоха 64-ма членове на журито от 25 държави. Само девет от тези автомобили (които трябва да са нови за пазара, да не са били разглеждани в предишни години, да са достъпни за тестове от журито на COTY, както и да са в серийно производство и налични за покупка през съответната година) разполагаха с някакъв вид двигател с вътрешно горене.

Тъй като тази година поех ролята на член на журито на COTY от името на изданието Autocar, гласувах след тясно обсъждане с всички наши тест-пилоти. Радващо е, че пет от седемте автомобила, които номинирах, успяха да влязат в краткия списък. Продължение →

„Българската следа“ в автомобилостроенето. Повече можете да прочетете в „Автомобилът – вчера, днес и утре“…

За всичко това можете да прочетете и в новата книга, която е вече на пазара – „Автомобилът – вчера, днес и утре“
Историята на българското автомобилостроене е изпълнена с големи амбиции, зашеметяващи за времето си инженерни проекти и, за съжаление, неуспешни политически и икономически развръзки. Макар днес България да не произвежда собствена масова марка автомобили (а да е лидер в производството на автомобилни компоненти), в миналото страната ни е сглобявала световноизвестни модели и е създавала уникални прототипи.
Ето най-важните глави от „българската следа“ в автомобилостроенето, подредени хронологично:

1. Булгаррено и Булгаралпин (1966 – 1970 г.)
Това е може би най-успешният и легендарен период. В завода „Балкан“ в Ловеч, след договор с френския гигант Renault, започва сглобяването на леки автомобили. рено 8
  • Булгаррено (Bulgarrenault): Сглобяват се моделите Renault 8 и Renault 10. Части от автомобилите започват да се произвеждат у нас, а качеството е изключително високо. За краткото време на съществуване на проекта са сглобени около 4000 автомобила.
  • Булгаралпин (Bulgaralpine): Истинската сензация. България става единствената социалистическа страна, която сглобява легендарното спортно купе Alpine A110 с фибростъклено купе. Нашите пилоти Илия Чубриков и Георги Чубриков постигат сериозни международни успехи с тези коли (включително участие в Рали Монте Карло). Произведени са само около 100 бройки, които днес имат огромна колекционерска стойност в цял свят.
  • Краят: Проектът е спрян внезапно по политически причини под натиска на СССР, тъй като СИВ (Съветът за икономическа взаимопомощ) решава, че производството на автомобили трябва да се концентрира в Русия (ВАЗ/Лада).

Продължение →

„Създатели на автомобили“ на Красимир Панчев – биографични истории на световните конструктори

Зад всяка голяма автомобилна марка, която виждаме по улиците днес, стои историята на един или няколко визионери — инженери с необикновена смелост, 153сложен характер и често драматичен живот.
В своите изследвания (и по-конкретно в книгата си „Създатели на автомобили“) Красимир Панчев отделя сериозно внимание на тези личности.
Ето три от най-забележителните биографични истории на световните конструктори, които пренаписват историята на транспорта:

1. Енцо Ферари (Enzo Ferrari) – „Ил Комендаторе“
Енцо не е бил типичен инженер, който чертае с молив, а гениален мениджър, бивш състезател и човек с желязна воля.
  • Драмата зад успеха: Роден в Модена, Италия, той губи баща си и брат си по време на Първата световна война. Самият той едва оцелява от испанския грип. Когато кандидатства за работа във Fiat, му отказват с думите, че „компанията не е толкова голяма, за да наема всеки“.
  • Философията: Енцо създава пътнически автомобили с една-единствена цел — да финансира своята голяма страст: състезателния отбор Scuderia Ferrari. Той е бил безкомпромисен към пилотите си и е вярвал, че „най-добрият автомобил е този, който побеждава“. Животът му е белязан от огромна лична трагедия — смъртта на неговия син Дино (на 24 години), след което Енцо започва да носи емблематичните си черни очила почти постоянно в знак на траур.
2. Фердинанд Порше (Ferdinand Porsche) – Инженерният гений
Фердинанд Порше е признат за един от най-великите автомобилни конструктори на XX век. Неговият ум е бил десетилетия пред времето си.
  • Иновациите: Още през 1900 г. (като младеж) той създава Lohner-Porsche — първия в света хибриден автомобил, задвижван от електромотори в главините на колелата и бензинов генератор.
  • Политическият капан: Негово дело е легендарният Volkswagen Beetle (Костенурката). Проектът е поръчан лично от Адолф Хитлер, който искал евтина „народна кола“ за германското семейство. Това обвързване с нацисткия режим струва скъпо на Порше — след Втората световна война той прекарва близо две години във френски затвор. Синът му, Фери Порше, поема щафетата и използва бащините чертежи, за да създаде първата истинска спортна кола с марката Porsche — моделът 356.

Продължение →

Справка Изкуствен интелект: Красимир Панчев

Красимир Панчев е емблематично име и доайен в българската автомобилна журналистика, посветил над четири десетилетия на изследването, анализа и документирането на автомобилния свят. Той е съосновател на ретро движението в България и автор с най-богата автомобилна библиография у нас. 
Професионалният му път и принос се изразяват в три основни направления:
1. Медийно наследство и преса
  • Основи и кариера: Роден през 1953 г. в София. Завършва Факултета по журналистика на СУ „Св. Климент Охридски“. Започва кариерата си в седмичника в. „Антени“ (1977–1982 г.), преди изцяло да се насочи към автомобилната тематика. 
  • „Авто мото свят“: Панчев работи цели 21 години в емблематичното и единствено за времето си специализирано издание у нас — в. „Авто мото свят“, като в продължение на 7 години заема поста главен редактор.
  • Бизнес приложения: През 90-те години развива две от най-влиятелните пазарни приложения в централния печат — автомобилното приложение на в. „Стандарт“ (1993–1994) и специализираното икономическо приложение „Автолевове“ на в. „Пари“ (1994–2002), реализирано съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България. 
  • Отличия: През 1994 г. е избран за „Автомобилен журналист на годината“ в България. Носител е на награди от европейския клон на General Motors, както и на приз от ИКЕМ през 2018 г. за принос към популяризирането на електромобилността.

Продължение →

Красимир Панчев – журналист

Красимир Панчев е български автомобилен журналист, историк и писател, признат като автора с най-богата библиография в областта на автомобилната историография в България.
Той има дългогодишна кариера, посветена на историята, технологиите и развитието на автомобилната индустрия. 
Кратка биография и образование
  • Раждане и ранни години: Роден е през 1953 г. в София. Интересът му към колите се заражда още в детството – от 6-и клас е редовен абонат на единственото тогава автоиздание в страната. 
  • Образование: Завършва Факултета по журналистика към Софийския университет „Св. Климент Охридски“ със специализация „Печат“ и допълнително изучава „Икономика“. 
Професионална кариера и приноси
  • Начало в пресата: Започва кариерата си още преди демократичните промени у нас, пишейки за някогашния „Антени“ и в легендарния вестник „Авто мото свят“. 
  • Творчество: През десетилетията е публикувал общо 11 книги и стотици пазарни, технологични и исторически анализи. Творбите му обединяват технически проучвания, енциклопедични факти и увлекателни разкази за конструкторите, дизайнерите и техните машини.
  • Медийни изяви: Освен в печата, има присъствие и в електронните медии като автор и водещ на специализирани предавания. Поддържа и своя дигитална дейност чрез Авторския сайт на Краси Панчев. 
  • Отличия:
    • Избран е за „Автомобилен журналист на годината“ през 1994 г.
    • Носител е на престижни награди от европейския клон на General Motors.
    • Съосновател е на автомобилен клуб „Ретро“ (1989 г.) и е отличен с грамота за „Принос за всички времена“.

От книгата пак: Колеги от „Антени“, океаните и една гимназиална снимка – ФСБ …

„На борда на съветския кораб „Осетия“ не бях сам в това приключение. Пътувах рамо до рамо с един от най-близките ми колеги от отдел „Вътрешна информация“ в „Антени“ – Георги Тодоров.

С Жоро останахме верни приятели дълги години след това, гостувахме си семейно и споделяхме каво пишем. Той беше изключително перо и остави след себе си емблематични и търсени книги за Георги Аспарухов-Гунди и за Владимир Висоцки.

С Жоро се срещахме и по-късно, когато се върнах да живея в Центъра. Идваше в нашия квартал да си купува вестници и сядахме да си говорим на някоя пейка до реката при спирката на метрото на Стадиона.

Научих от общ приятел, че е починал…Поклон.

В нашата шумна и интелигентна компания при круиза беше и Мая – съпругата на един от тогавашните зам.-главни редактори на седмичника, известния и награждаван по онова време журналист Пръвчанов.

Когато се завърнах в София, не побързах да извадя и покажа снимките веднага. Аз бях човек, който обичаше да трупа и да осмисля визуалните си архиви. През годините моят обектив улови невероятни кадри – днес притежавам огромен архив от над 120 филма, изснимани по време на пътуванията ми на три континента.

Пътят ми ме отведе до бреговете на два световни океана – Тихия и Атлантическия. Днес, с помощта на близък приятел и специална машина, бавно прехвърляме тези ленти в дигиталния JPEG формат. Процесът е дълъг, пред очите ми оживяват хиляди кадри и понякога самият аз се изненадвам какво крие следващият филм… Продължение →