Никола-Жозеф Кюньо (26 февруари 1725 – 2 октомври 1804 г.) е френски изобретател, който построява първото в света пълноразмерно и работещо самоходно механично наземно превозно средство, „Fardier à vapeur“.

Той е роден в Лотарингия, (сега департамент Маас), Франция. Обучава се като военен инженер. През 1765 г. той започва да експериментира с работещи модели на превозни средства с парни двигатели за френската армия, предназначени за транспортиране на оръдия.

Капитанът от френската армия Кюньо е един от първите, които успешно използват устройство за преобразуване на възвратно-постъпателното движение на парно бутало във въртеливо движение с помощта на тресчотка. Малка версия на неговия триколесен fardier à vapeur („парен дрей“) е направена и използвана през 1769 г. (fardier е масивна двуколесна каруца, теглена от коне за транспортиране на много тежко оборудване, като дула за оръдия).

През 1770 г. е построена пълноразмерна версия на fardier à vapeur, определена да може да носи четири тона и да покрива 7,8 км за един час, производителност, която никога не е постигана на практика. Превозното средство тежало около 2,5 тона и има две колела отзад и едно отпред, където обикновено са били конете. Предното колело поддържа парен котел и задвижващ механизъм. Силовият агрегат е шарнирно свързан към „ремаркето“ и се управлява оттам с помощта на двойна дръжка. Един източник твърди, че превозното средство е побирало четирима пътници и се е движело със скорост от 3,6 километра в час. Продължение →

Проектирането и изработването на опитни серии от леки и лекотоварни автомобили в бившата авиационна фабрика в Ловеч започва през втората половина на 50-те години, като първоначално се извършва без каквато и да било официална подкрепа от страна на държавата. Реализирането на тези проекти, както и последвалото усвояване на автомобилен монтаж до голяма степен успяват да се наложат именно благодарение на самоинициативата и решителността на конкретни заводски ръководители и инженери.

След края на Втората световна война, Завод 14 в Ловеч остава единственото ни предприятие, което произвежда самолети (след като авиационната фабрика в Казанлък е пренастроена за друго производство през 1947 г.). Тогава е взето решение за окончателно закриване на самолетното производство в България, в резултат на което много от младите специалисти, инженери, техници и изобщо работници в Завод 14, решили да посветят живота си на авиацията са поставени в почти безизходна ситуация. Сред тях е и инж. Димитър Дамянов, който още в началото на 50-те години постъпва на работа в Ловеч като авиоинженер.

Първоначалното преструктуриране на завода след 1954 г. е свързано с краткотрайното налагане на напълно неприсъщи производства. Тогава ръководството на бившата авиационна фабрика излиза със собствена инициатива, която е предложена пред висшите инстанции. Според нея в Ловеч би могло да започне производството на автомобили и мотоциклети, за което има нужния технически потенциал и наличието на специалисти. Продължение →

„София“ е името на две версии на двуместни автомобили, произведени в България през 80-те и 90-те години на миналия век от конструктора Велизар Андреев.
Конструирането и произвеждането по времето на социализма е строго контролирано от държавата. Създаването на български спортен автомобил е тема табу, която днес ни звучи налудничаво и фантастично. Това обаче е факт. Един български инженер сбъдва своята мечта, осъществявайки собствено производство във време на информационна мъгла и създава български спортен автомобил, носещ името на столицата „София“.

Всичко започва през 1962 година, когато Велизар Андреев завършва „Автомобили, трактори и кари“ в Машинно-електротехнически институт и още тогава дипломната му работа представлява макет на автомобил. Това е голям риск, тъй като проекта е извън наложените от времето рамки.
Разработеният от Андреев дизайн е по американски модел с отварящи се фарове и не е приет добре от изпитващата комисия. Дипломната работа е оценена с „четворка“. За щастие обаче, това не отчайва младия инженер и той продължава да развива своите идеи. Продължение →

Тази смела и амбициозна жена помага за пускането на първата кола в света.

Брилянтният инженер и неговата брилянтна съпруга

Берта е родена през 1849 г. в Пфорцхайм, Германия. Тя се запознава с Карл и като независима жена инвестира личните си средства в неговия бизнес още преди да се оженят. По-късно той използва тези пари, за да финансира своя проект за „карета без коне“, който се превръща в „Benz Patent-Motorwagon“. Карл е гениален и брилянтен инженер, но му липсват амбиция и бизнес проницателност, съпругата му е мечтателят, виждайки потенциала колата да бъде много повече от прототип и насърчавайки съпруга си да направи повече.

Решена да докаже теорията си, една августовска сутрин през 1888 г. тя тихо събужда двамата си синове тийнейджъри за пътуването на живота си. Те вземат автомобила на първото му пътуване на дълги разстояния – от дома им в Манхайм до къщата на майка й в Пфорцхайм, на 56 мили.

Без да иска да разкаже на съпруга си смелия си план, Берта му оставя кратка бележка, обяснявайки, че са излезли и тихо са избутали автомобила от къщата, за да не се събуди Карл. Вече на безопасно разстояние, триото пали едноцилиндровия 1,6-литров двигател и потегля.

Пътуването се оказва предизвикателство. Тъй като нямало ясни пътища или маркировки, Берта няма представа в каква посока се движат, така че трябвало да разбере, докато вървят. Те също се натъкват на много хълмове и неравни терени; колата не можела да преодолее такива препятствия и затова момчетата трябвало да излязат и да бутат.

Решаване на проблеми на пътя

Двигателят също криел рискове. Трябвало постоянно да се охлажда, за да продължи да работи и за да направи това, Берта трябвало да излее вода върху двигателя и да остави да се изпари заедно с топлината. По време на пътуването са правени чести спирки при реки, потоци и магазини, за да се поддържат запасите от вода. Продължение →

Четири автомобила са широко признати за „най-продаваните автомобили в света“, откакто Ford построи милионния си Model T на 10 декември 1915 г.

Самият Model T остава най-продаваният четиридесет и пет години след спирането на производството през 1927 г.

Ford Model T е автомобил, произвеждан от Ford Motor Company от 1 октомври 1908 г. до 26 май 1927 г.

Beetle остава най-продаваното превозно средство в автомобилната индустрия до края на 1990 г., когато е изместен от Toyota Corolla

На 17 февруари, 1972 Volkswagen твърди, че Ford е бил надминат от Beetle, когато е произведен 15 007 034-ти брой. Въпреки че впоследствие моделът T е кредитиран с 16,5 милиона продадени бройки, грешката е несъществена в светлината на това, че Beetle достига 21 милиона. В крайна сметка Model T беше надминат във Ford от Ford F-Series, пикап, който произлиза директно от роудстър пикапа Model T.

Beetle остава най-продаваното превозно средство в автомобилната индустрия до края на 1990 г., когато е изместен от Toyota Corolla, поради добрия пробег на гориво на Corolla. Това обаче беше пример за съвременната практика за прилагане на търговска марка в широка гама от превозни средства и запазването й за маркетингови цели, дори когато колата се променя драстично. Докато първата Corolla през 1966 г. беше със задно предаване и се движеше на 2286 mm междуосие, сегашните хибридни модели и моделите със задвижване на всички колела споделят 2640 mm междуосие и използват механично несвързана платформа. Продажбите на Beetle бяха надминати и от наследника му Volkswagen Golf.

Оригиналният модел Лада, произведен от АвтоВАЗ от Русия, е най-многобройният автомобил, продаван някога без значителни промени в дизайна през производствената си история, с над 20 милиона продадени бройки между 1970 г. и средата на 2012 г.  Продължение →