Работата на новоизбраното Народно събрание ще бъде открита от най-възрастния депутат – от партията на Радев – Румен Миланов, който по мое време беше член на Бюрото на Съюза на българските автомобилисти и сме работили с него…

След 15-и май влиза в производство моята 11-та книга, свързана с автомобилите – „Автомобилът – вчера, днес и утре“. Издава ме за пореден път военното издателство „Еър Груп 2000“, което издава и списанията „Криле“, „Клуб Оръжие“, „Клуб Океан“ и „НАТО и България“. Издало е досега над 200 книги. Абонати на изданията са и Президентството, и Министерският съвет. Да се надяваме, че през юни книгата ще излезе от печат. Ще се продава в книжарници „Книгомания“, „Хеликон“ и др. Също – чрез мрежата.

Когато преди години бях гл. редактор на „Авто Мото Свят“ 7 години до февруари 2003 г., преди това до 1996 г. – завотдел „Безопасност на движението“, с мой екип от видни български експерти, участвахме с предложения за изменение и допълнение на Закона за движение по пътищата. Лобирахме за въвеждане в България на т. нар. „Точкова система“ към свидетелствата за правоуправление, която се прие и сега е факт…

При първия вносител някога на BMW в България – през 90-те – „Дару Кар“ – бях нещо като платен от тях ПР…По едно време зад тях беше банкерът Тилев…Изпълнявал съм ПР функции и на Valvoline при неговия представител тогава за България – фирма „Техко“ – също мои приятели, Маргарит Мечев и др., започнали едно време преди промените с „Автокореком“. Също – работих и за Castrol…Имах много подаръци от централите им в чужбина. Правех пресконференции за журналистите в тогавашния Новотел „Европа“. Раздавах фирмени часовници на всеки един от тях, дадохме им и фирмени якета.

Когато започна производството на българския Rover Maestro във „Вамо“ Варна, бях поканен на откриването, където беше тогава и президентът Желю Желев. „Дару Груп“, който стоеше зад производството, ме изпрати тогава на тест на марката в Кент, Англия – февруари 1996 г. Не е излишно да кажа, че се хранехме с покойния Ричи Груев от БНТ, с който бяхме изпратени там, на една маса с президента на Rover и с главния конструктор, а на масата имаше българското и британското знаме…Пихме грог и ядохме чеверме в Кралската кухня. Дадоха ни обяд и в Тронната зала на Двореца на британските крале в Брайтън.Там поиска да говори с мене корпоративният директор на компанията. Интересуваше се от това защо не тръгна българското производство..Поговорихме с него, а два месеца след това англичаните закриха завода и напуснаха България…Българското правителство не даде обещаните преференции на произвежданите във Варна роувъри, както бяха обещали. Вместо това купиха за държавни коли лади…По-скъпо беше и да се купи кола от марката от завода, отколкото от вносителя тогава…Казах на британеца, че са започнали да правят у нас и модел, свален от производство… „Можем да качим веднага на конвейера последният модел“ – каза ми англичанинът…Работата не стана и англичаните се изнесоха от България. Моделът, който правеха у нас, се произвеждаше до 2005 г. в Китай…

Когато преди години мои приятели от европейския клон на General Motors ме поканиха да карам излязлата тогава трицилиндрова Opel Corsa – от Тенерифе до билото на загасналия вулкан Тейде – 3762 м над м. р., посетих Астро Физическия Институт на Гран Канария – най-големият център в света за изследване на Слънцето. Професорка от САЩ тогава ме заговори и ме покани да разгледам отвътре апаратурата на американската обсерватория, работеща за NASA. Обясни ми какво правят там. Измерваха протуберансите на Слънцето, защото те оказваха влияние на траекторията на изстреляните американските космически средства…На Тейде работят учени от САЩ, Германия, дори от Китай. Поканиха ме да обядвам с тях и ми подариха специално яке…Спомени! В групата от журналисти бях единственият българин…Тогава за Европа се пътуваше с шенгенски визи. Попълних на летището на Тенерифе сам документите на английски за визата…

През 1998 от General Motors Europe ми се обадиха на домашния телефон да ме поканят и ме водиха единствен от България на Канарските острови…

За отношението на моите началници към мене, когато бях гл. редактор на „Авто Мото Свят“, и за моето отношение към професията… Получих инфаркт, докато бях на работа… Имаше и случай да ме извозят с Бърза помощ от редакцията в болница…Като резултат, до днес, имам увреждания на сърцето…

Моят род имаше и лични връзки с автомобилния бизнес..Братовчед на майка ми преди години работеше в Щутгард в централата на Mercedes- Benz, а първа братовчедка беше гл. счетоводител на вносителя за България…

Преди 2001 бях много близък с Източно европейския клон на General Motors – Opel. Поканиха ме дори в Австрийските Алпи в елитен зимен курорт да отпразнуваме заедно Коледа. Когато отседнахме в супер луксозен планински хотел – с подово отопление и вътрешен минерален басейн, моят приятел от GM – Матиас, ме извика и ми каза – „Краси, хайде да отидем до барчето на хотела.“. Седнахме в бара и чужденецът ми каза – „Черпя аз, не General Motors“. После ме заразпитва за семейството ми, за децата ми…А Матиас ми заразказва за своето семейство…По онова време получих и пратка подарък от европейския клон на компанията – сребърен фирмен надписан настолен часовник. Имах много други лични подаръци от GM East Europe…Когато Матиас дойде за пореден път в София, го поканих и водих на Витоша на ски…Хареса му. Чужденецът ми се обаждаше и на домашния телефон от Виена, и на този в редакцията на „Авто Мото“ – да си говорим…По-късно, след 1996-та – ми се обадиха и директно в редакцията – да ме канят да пътувам до Ирландия – на тест на британския си клон Vauxhall. Един от малцината българи съм, канен и на тази марка…Бях вече гл. редактор.