За мене не пише в Уикипедия, но за разлика от тези, за които пише, от мене има 11 книги в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ – за тях нищо няма!
Преди промените имаше Пресавтоклуб за автомобилните журналисти към СБЖ. Моя милост беше носител на всичките му награди – няколко пъти. Носител беше и на наградите на Националната комисия по безопасност на движението. Също на КАТ, Пътна полиция. След промените продължих в същия дух. Имах голяма парична награда на Централната комисия по безопасност на движението към МС на Филип Димитров. Извикаха ме в касата на МС да си получа сумата…
Или ще вляза пак в СБЖ и ще направим там Пресавтоклуб, какъвто там едно време имаше, или ще продължа като член на Съюза на писателите…СБЖ и СБП не признават други структури за творчески. А другите, пишещи за автомобили, не ги приемат в Съюза на писателите, защото не отговарят на условията…
Красимир Панчев е една от водещите фигури в българската автомобилна журналистика с близо 50-годишна практика и основна роля в историята на някогашния Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти (СБЖ). Клубът функционираше като първото легитимно професионално ядро за специализираните журналисти в сектора преди създаването на съвременните сдружения. Сам Панчев е основател и председател на първото в историята на „Авто Мото Свят“ някога журналистическо дружество към СБЖ. Смята да възстанови членството си. Има идея в определени среди да се възстанови Пресавтоклуба на СБЖ като единствена структура за пишещите на автомобилна тема.
Stellantis продължава с инициативи за автономна мобилност във Франция
Stellantis участва в редица нови инициативи за автономна мобилност във Франция. Групата се присъедини към европейски алианс за автономни превозни 
средства от ниво 4, заедно с Wayve и NVIDIA. Пилотен проект, представен на програмата ADACities в района на Голям Париж, сега има за цел да тества автономното шофиране за първата и последната миля в ежедневна употреба от 2028 г.
Изображение: Stellantis
26.10.2026 – 15:30
media.stellantis.com (сътрудничество между Wayve, Stellantis и NVIDIA), media.stellantis.com (пилотен проект с Métropole du Grand Paris, Bolt и Stellantis)
Stellantis представи серия от нови инициативи, които целят разширяване на услугите за автономна мобилност във Франция.
Преди всичко това се случва под егидата на нов алианс, чиято цел е да се създаде специална европейска индустрия за автономни превозни средства. Stellantis обедини сили с британския разработчик на софтуер Wayve, американския технологичен гигант NVIDIA и френското правителство. Тук отговорностите са ясно определени: Stellantis предоставя архитектурата за превозни средства, съвместима с ниво 4, и произвежда превозните средства. Wayve разработва изкуствения интелект, който управлява превозното средство, докато NVIDIA доставя сензорите и изчислителната мощност чрез своята архитектура Hyperion и операционната система Halos. Целта е да се създаде цялостна верига за доставки – от микрочипа до напълно сглобения, самоуправляващ се автомобил. С участието на профсъюзи и местни власти, технологията ще бъде доведена до пазарна зрялост по безопасен, отговорен и съобразен с поверителността на данните начин. Продължение
Първите експерименти с алтернативни задвижвания в световната автоиндустрия
В своите исторически изследвания Красимир Панчев напомня един малко известен факт за съвременния потребител: алтернативните задвижвания не са модерно откритие, а са съществували още в зората на автомобилната ера, преди бензиновият двигател да наложи своя абсолютен монопол.
В края на XIX и началото на XX век електричеството и парата са били напълно равностойни конкуренти на петрола.
Ето кои са първите ключови експерименти и жалони в развитието на алтернативните задвижвания, които Панчев описва в хронологията на световната автоиндустрия:
1. Ранните електромобили (Края на XIX век)
Преди Хенри Форд да масовизира конвенционалния двигател, по пътищата са се движили хиляди електрически превозни средства, които са били тихи, чисти и без нужда от трудно
Електромобил на Паркър
ръчно запалване с манивела.
- Електромобилът на Томас Паркър (1884 г.): Английският изобретател Томас Паркър конструира един от първите практически използваеми електромобили в света, захранван от специално проектирани от него акумулаторни батерии с голям капацитет.
- Електрическият Jeantaud (1893 г.): Дело на френския инженер Шарл Жанто, това превозно средство остава в историята като първия автомобил, счупил официалния световен рекорд за скорост през 1898 г. (достигайки 63,15 км/ч).
- La Jamais Contente (1899 г.): Легендарният белгийски електромобил с форма на торпедо, управляван от Камий Женаци, става първото превозно средство в историята, което преминава психологическата граница от 100 км/ч (достигайки 105,88 км/ч).
Вижданията на Панчев за водородните горивни клетки като алтернатива
В своите изследвания и анализи Красимир Панчев разглежда водородните горивни клетки като една от най-перспективните дългосрочни алтернативи на 
традиционните двигатели с вътрешно горене, особено на фона на технологичните ограничения, които съпътстват съвременните електромобили на батерии (BEV).
традиционните двигатели с вътрешно горене, особено на фона на технологичните ограничения, които съпътстват съвременните електромобили на батерии (BEV).В неговия технологичен преглед водородът заема важно място в главата за „Утре“ на автомобилната индустрия.
Основните акценти в неговите виждания за водородната технология включват:
1. Решение на проблема с теглото и пробега
За разлика от тежките литиево-йонни пакети, които намаляват ефективността на автомобила и износват компонентите му, водородните системи предлагат значително по-ниско общо тегло на превозното средство. Това ги прави идеално решение за по-големи автомобили, SUV модели и най-вече за тежкотоварния и обществен транспорт, където батериите са икономически и физически неприложими.
2. Бързина на зареждане, съпоставима с конвенционалните горива
Едно от основните предимства на водородните клетки според анализите на Панчев е времето за престой на бензиностанцията. Докато бързото зареждане на батерия все още отнема между 20 и 45 минути (и ускорява деградацията ѝ), зареждането с водород отнема от 3 до 5 минути, което напълно запазва потребителските навици на съвременния шофьор.
3. Технологично партньорство и глобални примери
В историята на водородните технологии Панчев обръща специално внимание на съвместните проекти между големите автомобилни гиганти. Той подробно описва сътрудничеството между BMW и Toyota, които обединяват усилията си за развитието на горивни клетки, както и пионерски модели като серийната Toyota Mirai и концепциите на Mercedes-Benz (F-Cell) и GM (HydroGen).
Анализите на Красимир Панчев за бъдещето на електромобилите
В най-новата си книга „Автомобилът – вчера, днес и утре“ и в специализираните си статии, Красимир Панчев предлага критичен и икономически реалистичен анализ на
Връчването на нагрдата на ИКЕМ. Снимка БТА
електромобилността, като категорично избягва сляпото доверие в чисто маркетинговите обещания на производителите.
Неговите позиции и анализи за бъдещето на индустрията се фокусират върху няколко основни направления:
1. Преходният характер на литиево-йонните батерии
Панчев анализира настоящото пазарно господство на литиево-йонните батерии, но поставя под сериозен въпрос тяхната дългосрочна устойчивост. Според него те са по-скоро междинна стъпка, отколкото крайно и вечно решение за транспорта.
2. Ключовите инфраструктурни и технологични спънки
В анализите си той очертава три основни проблема, които възпират масовата и безпроблемна електрификация в момента:
- Прекомерното тегло: Батериите правят съвременните превозни средства изключително тежки, което рефлектира върху пътното поведение и износването на компонентите (включително гумите).
- Бавното зареждане: Въпреки навлизането на бързи зарядни станции, времето за престой остава неконкурентно спрямо традиционните горива при дълги пътувания.
- Суровинната зависимост: Производството е силно зависимо от ограничени ресурси и специфични вериги за доставки на ценни метали.
Напълно според AI – Красимир Панчев журналист – творчески път без да се ползва avtosalon.bg
Творческият и професионален път на Красимир Панчев го утвърждава като едно от най-авторитетните и емблематични имена в българската автомобилна журналистика и литература. Роден през 1953 г. в София, той посвещава кариерата си на изследването и популяризирането на автомобилната история и технологии.
Основните етапи и постижения в неговата кариера включват:
- Образование и начало: Завършва журналистика в СУ „Св. Климент Охридски“ с профил „Печат“ и специализации по икономика и пропаганда, като се изявява в печата още като студент през 1970-те години.
- Журналистическа дейност: Работи във в. „Антени“ (1977–1982) и дълги години е главен редактор на специализираното издание „Авто мото свят“. Той е сред основните фигури в Пресавтоклуба към СБЖ и носител на отличия за безопасност на движението.
- Авторска и писателска дейност: Панчев е автор на 11 книги в областта на автомобилната история, сред които „Популярна автомобилна енциклопедия“, „Създатели на автомобили“, „Пътят на колелата“ и издаденият през 2026 г. труд „Автомобилът – вчера, днес и утре“. В своите изследвания впоследствие интегрира и съвременни технологии като изкуствен интелект.
„Автомобилът – вчера, днес и утре“ без да се ползва като източник avtosalon.bg
„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е мащабна научно-популярна и икономическа книга от 310 страници, написана от известния автожурналист Красимир Панчев и издадена от Военно издателство „Еър Груп 2000“ през октомври 2026 г. Книгата включва над 160 илюстрации и предлага задълбочен анализ на глобалната трансформация в транспортната индустрия, разделен в три основни периода:
- Вчера (Минало и пазарни феномени): Проследява световната история на автомобилните системи, възхода на легендарни марки и пазарните тенденции, направили определени модели бестселъри. Важна част е отделена на българската следа в автомобилостроенето, включително историята на емблематичните български спортни коли „София“, дело на инж. Велизар Андреев.
- Днес (Предизвикателства на прехода): Анализира реалността на съвременния пазар и господството на литиево-йонните батерии. Авторът разглежда критично дългосрочната им устойчивост и текущите инфраструктурни проблеми пред масовата електрификация – прекомерното тегло, бавното зареждане и суровинната зависимост.
- Утре (Бъдещето на транспорта): Разглежда алтернативните технологии, водородните горивни клетки, хибридите и автономното управление, избягвайки чистите маркетингови обещания за сметка на икономически и технологичен реализъм.
