От книгата, която също готвя. „Истории без край“. Мистер „Антени”…Три пъти спецкор на „Антени“ в Стара Загора…
Това стана някога – много отдавна, когато започвах като млад журналист. Имаше тогава един такъв вестник – „Антени”. На главния редактор му викаха Кучето. Естествено той имаше и нелицеприятни изпълнения, но беше интересен човек, а перото му беше страхотно. Дори мога да твърдя, че първата ми голяма школа в бранша беше именно работата при него. Той беше голяма фигура на времето – вицепрезидент на международния съюз на журналистите, председател на българския и съветник на държавния глава. Въпреки че след смъртта му го изключиха и от БКП, и от СБЖ – и днес е съвсем забравен. И от едните, и от другите. Типично по български…
Впрочем защо да се изненадваме. Известно е, че майката на самия Левски от нищета не може изхранва единствения си останал жив син. Същевременно всички български държавници окачват на стената зад масивните си бюра портрет на Апостола…
Известно е и, че майката на Ботев не получава пенсия от Народното събрание при Царство България, защото Ботев не е бил никакъв.
Българите сами убиваме трима свои министърпредседатели – един действащ – земеделеца Стамболийски, и двама в оставка – Стамболов и в по-ново време – Луканов.
Уволнен в по-наше време от новия собственик на в. „Дума” беше и неговият основател – талантливият покоен сега Стефан Продев…
Но да се върнем към в. „Антени”. Седмичникът беше един от най-четените, заради тематиката си. Нямаше друг като него в България. Публична тайна беше, че журналистите в него бяхме на щат на вътрешното министерство, с чинове. Допускаха ни до извънредно интересна информация – съдебни дела, следствието, кражби, убийства, престъпления. Всяка сутрин четяхме секретния бюлетин на МВР, разписвахме се за него и го прибирахме в касата. Така че още при първите си опити в писането попаднах на необикновено място…
Спомням си, че по онова време редакцията имаше назначен специалист но езикова стилистика – син на небезизвестната тогава Мария Грубешлиева. Без негов подпис не можеше нищо да отиде на печат. Бях истински радостен, когато най-сетне той не намираше никаква грешка в писанията ми. Продължение
При тест на BMW из Австрия, на кораба „Моцарт“, с който пътувахме по Дунава, се запознах с гл. редактор на най-големия вестник в Израел. Споделих с него, че имам финансови проблеми с издаването на моя вестник. „Рекламата“ – каза ми евреинът…..
На загасналия вулкан Тейде е ветровито…От бъдещия ми сборник с пътеписи….
..Това място, за което разказвам, излиза скъпо за българин, който е решил да дойде за собствена сметка на туризъм или за почивка. Въпреки това не са малко сънародниците ни, които са успели да го видят и да прекарат тук незабравимо време.
Когато преди години ми се удаде да посетя Гран Канария, не подозирах, че ще попадна на такава екзотика. Особено интересни за мене бяха столицата Тенерифе и
замрелият вулкан Тейде.
Канарските острови до днес са символ на престиж при почивка и необичайна природа. Те са група от острови – територия на Испания, разположена почти на Екватора и по-близо до Африка, отколкото до Европа.
„Царствените” острови са на 5 часа и 10 минути път със самолет от Виена. Предстоеше ни да напуснем въздушното пространство на Стария континент, за да отидем далеч…
Благодарение на момичетата от чудесния екипаж на самолета – собственост на KLM, прекарахме дълги часове във въздуха, които за нас минаха твърде бързо и в комфортна обстановка. Нашият „Боинг 727” беше трансформиран в луксозен лайнер за дълго пътуване с по-малко от пътническия капацитет, големи кожени кресла и дивани в синьо, за да не се усещат разстоянията – самолетът беше чартърен. Красивите фирмено облечени стюардеси в сини униформи с бели кърпи на врата, не ни оставяха да скучаем, като ни поднасяха непрекъснато кетъринг от избрана испанска кухня и напитки.
Бяхме група от около 12 колеги от най-големите автомобилни издания на Руската федерация и бившите съветски републики, румънец и аз. Седяхме на последната седалка с издател на голям вестник в една от бившите републики –и разговаряхме на …английски. Красивата стюардеса започна да поднася кетъринг, бяло вино и черен хайвер.
Самолетът минаваше над територията на Испания и се вдигна високо над облаците. В уредбата звучаха обяснения на английски накъде летим, колко е часът, температурата наоколо и температурата на местата, над които прелитаме, като се конкретизираха по-големи градове. Скоро бяхме на много голяма височина, отгоре беше само слънцето.
Стюардесата ми предложи малка чашка с нещо си. Попитах я – извинете, какво е това. Вино, отговори тя. Че ние, в нашата страна, го пием в по-големи чаши. Когато момичето мина за втори път, се усмихна – а вие сте от „онази” страна – и донесе голяма чаша… Продължение
С луксозния „Моцарт” по Дунава. Публикувано за пръв път в сп. «Океан» на Еър Груп 2000
От сборника с пътеписи, който готвя….На три континента и до два световни океана…
Река Дунав, освен това, че е водна връзка между страните, граничещи с нея, но и способства за развитието на туризма. Много от крайречните държави притежават туристически
кораби. Но до скоро „черешката в тортата” беше австрийският кораб „Моцарт”, определен като един от най-луксозните речни съдове от този тип в света. Построен през 1987 г. беше реновиран през 2000 г. и 2003 г.
Преди години имах удоволствието да пътувам с него като гост на BMW Group.
До тогава бях имал туристически пътувания само с малки български кораби по нашето крайбрежие. Но преживяното в Австрия надмина всичките ми очаквания.
Пристигнахме във Виена със самолет на авиокомпанията на Ники Лауда от София. Първо прекарахме приятни часове в столицата и успяхме да разгледаме Пратера – най-големият лунапарк в Европа.
Първото впечатление, след минаване по трапа и влизане в кораба, беше високото ниво на лукс във вътрешното обзавеждане. С „Моцарт” тръгнахме от Виена, за да стигнем нагоре по течението до исторически манастир, в който е композирал самият Моцарт. Там на огромен паркинг щеше да ни очаква новият модел на мюнхенската марка, с който шофирайки, вече по вити пътища и магистрала, да се върнем по суша обратно до Виена.
Разбира се, плавателният съд имаше по-малки размери от луксозните многоетажни морски кораби за туризъм, но съвсем не беше малък. По своя тип той беше катамаран. Разполагаше с четири палуби – най-ниските две за пътническите каюти, третата – със суперлуксозен ресторант и зали, и над тях – отрита площадка, където могат да се ползват шезлонги. Там се намираха и спасителните лодки. На това ниво беше разположена и рубката за управление на кораба. През някои сезони над най-горната палуба можеше да се опъне подвижен покрив – нещо като гигантска шатра. Продължение
Още за връзките ми с BMW…
Освен репортажа за дизеловата Серия 3 в Бавария, един от най-запомнящите се тестове на Красимир Панчев е изпитанието на новото поколение BMW Серия 5 край брега
на река Дунав в Австрия. В своя разказ в Авторски сайт на Краси Панчев той описва конкретни детайли от поведението на автомобила и организацията на събитието.
Основни акценти от теста на BMW Серия 5 в Австрия
- Динамика и задно предаване. Панчев определя тестовия автомобил като „истински звяр под капака“, отбелязвайки, че при по-рязко подаване на газ задната ос първо леко се завърта на място, за да намери сцепление с асфалта, преди колата да се изстреля напред.
- Българският отпечатък. По време на международния тест върху предния калник на автомобила е била залепена емблемата на българското издание „Автолевове“ като символ за присъствието на родната автомобилна журналистика на европейската сцена.
- Маршрут. Изпитанията са проведени по живописните пътища по поречието на Дунав в Австрия, като авторът съхранява снимки от събитието в личния си архив.
Красимир Панчев и BMW
„Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“ – моите години с BMW, публикувана в авторския му сайт avtosalon.bg. В нея той описва как още през 1988 г. успява да направи пробив с интервю с видна фигура от ръководството на концерна. - Първият български журналист на тестдрайв в Мюнхен. През май 1994 г. Панчев (заедно с Николай Кръстев) е поканен официално от централата на BMW да тества първия малък дизел на Серия 3 (E36) в Южна Бавария. В текста той описва с хумор приключенията по време на пътуването и срещите си с конструкторите на двигатели.
- Приятелство с екипа в Мюнхен. Журналистът разказва за близките си професионални и лични отношения с Дирк Тейстма от пресцентъра на BMW и д-р Калинке от мотоциклетното подразделение, както и за подарена му луксозна книга с лично посвещение: „На моя приятел и фен на BMW Красимир“.
- Куриозна среща с акционер на концерна. В своите спомени той споделя и случка от официално събитие, на което целува ръка на дама, за която едва по-късно научава, че е милиардерката Сюзане Клатен – вторият най-голям акционер в BMW Group.
Красимир Панчев и General Motors
- Награди и признание: Отличаван е два пъти от General Motors, като от представителството изтъкват активното му и обемно отразяване на тестовете и моделите на концерна.
- Контакти и покани: През 90-те години поддържа активни контакти с представители на General Motors (включително европейския клон във Виена). Като част от признанието получава покани за международни събития и пътувания, сред които Автосалона във Франкфурт, посрещане на Коледа в Австрийските Алпи и пътуване до Канарските острови.
- Журналистически публикации: В статии и репортажи (включително в сп. „Пари“ през 90-те години) разглежда теми, свързани с концерна и негови марки и партньорства – например разработки и производства на Saab и кооперации на Daewoo с General Motors.
Автомобилните книги и статии на журналиста Красимир Панчев
автомобилната журналистика. - „Автомобилът – вчера, днес и утре“: Най-мащабният му труд (над 300 страници), проследяващ еволюцията от първите превозни средства до електромобилите, водородните технологии и българските проекти като „Булгаррено“ и „Булгаралпин“.
- „Създатели на автомобили“: Сборник със 72 биографични портрета на конструктори, изобретатели и дизайнери, оформили световната автоиндустрия.
- „Пътят на колелата“: Хронологичен преглед по години на ключовите изобретения и етапи в развитието на колесния транспорт.
- „Популярна автомобилна енциклопедия“ (Том 1): Справочно издание за историята и устройството на автомобила.
- „В света на автомобилните марки и емблеми“ и „Истории на автомобилните марки“: Изследвания върху произхода, символиката и развитието на водещите световни производители.
- „Звездните мигове на моторните коне“: Книга, посветена на знакови моменти в автомобилния спорт и техника.
- „Англо-български автотехнически речник“: Специализиран речник с автомобилна терминология.
Красимир Панчев и 7-ма гимназия София
- Ученически години. Завършва 7-ма гимназия в началото на 70-те години с отличен успех (само с една петица по български език).
- Обществена дейност в училище. През учебната 1970–1971 г. отговаря за политическата дейност в Ученическия комитет (Учкома) на гимназията.
- Кариера. След завършването си се утвърждава като автомобилен и разследващ журналист, създател на специализираното издание avtosalon.bg, където често публикува спомени от ученическите си години в 7-ма гимназия.
1980. Casino de Monte-Carlo in Monaco. Дрескод.
1980. При круиза ми до Френската Ривиера…
Опитах се да вляза в Casino de Monte-Carlo in Monaco. 
Бях облечен като американец в американски дънки Levis.
На входа ме спряха – г-не тук се влиза само с костюм и вратовръзка…
В ниска пристройка имаше зала с едноръки автомати.
На „едноръките разбойници“ играх и заложих 50 долара.
Загубих…
Повече се отказах.






