Архив

Volkswagen T-Roc R се завръща като „горещ“ SUV с 325 к.с. и хибридно задвижване

„По-високият брат“ на Golf R добавя мека хибридна система към доказания двигател EA888 фолк

autocar.co.uk/car-news/new-cars 18 ноември 2026 г.

Volkswagen T-Roc R се завръща, за да се конкурира с BMW X2 M35i – предлагайки повече мощност благодарение на добавеното хибридно задвижване.

фолк2Второто поколение на „горещия“ кросоувър на VW следва позната формула, споделяйки по-голямата част от техническата си база с Golf R. От компанията обаче посочват, че са постигнати „квантови скокове“ в еволюцията на архитектурата MQB, върху която е изграден моделът. Според тях новият T-Roc R бележи „ново ниво за SUV моделите от серията R във всяко отношение – по отношение на динамиката на шофиране, безопасността и комфорта на возене“.

Появявайки се година след стандартния T-Roc (второ поколение), тази нова спортна версия се нарежда сред малкото специализирани „горещи“ кросоувъри на пазара, редом до тясно свързания с него Cupra Formentor VZ и най-мощната версия на BMW X2. Продължение →

Конкретни откъси от книгата „Кръстопът на бурни страсти“

Красимир Панчев публикува отделни глави и работни материали от книгата „Кръстопът на бурни страсти“ директно в своя блог, където описва как използва изкуствения интелект за дигитализация и структуриране на архива си. 
Според публикуваните в сайта материали, книгата е разделена на две основни тематични части и обхваща над 50 години журналистически опит. Вместо дословно препечатани текстове, по-долу ще откриете резюме на конкретните публикувани откъси и препратки към целите публикации: 
Основни теми и публикувани глави
    • Предговорът „Зад кулисите на автомобилната империя“. В уводната глава на книгата авторът поставя рамката на разказа – сблъсъка между ограниченията на социалистическата номенклатура, която го обявява за „неблагонадежден“, и отворените врати на водещите световни автомобилни концерни в Мюнхен и Щутгарт. 
    • Пътуването зад Желязната завеса през 1981 г. В откъса за плаването през 80-те години Панчев описва редките туристически екскурзии на бюро „Орбита“, отвели го до Турция, Гърция, Италия, Ватикана (където вижда отблизо творбите на Микеланджело) и Френската Ривиера. 
    • Спомените за Радой Ралин. В главата, посветена на сатирика, разказът започва от ранното детство на автора в споделен апартамент зад Полиграфическия комбинат в София и проследява дългогодишните им лични срещи и хумористични разговори. 
    • Срещата с Маргарит Карабуров и ретро автомобилите. В откъса „Самотникът в…“ се описва репортаж за реставрирани британски автомобили от 30-те години и неочакваната среща с българина Маргарит Карабуров, паркирал своя ретро автомобил „Щаер“ (Steyr) с българска регистрация пред хотела. 
    • Журналистическите години във вестник „Антени“ и „Авто Мото Свят“. В обзора на съдържанието се посочва, че книгата включва спомени и диалози с културни фигури като Владимир Висоцки, Булат Окуджава, Георги Черкелов и Цветана Манева, както и архивни автомобилни репортажи. 

Всички тези публикации могат да бъдат прочетени в пълен вид в авторския сайт avtosalon.bg.

От книгата ми, съвместно с AI. Глава 6. Коледа с Opel в Австрийските Алпи: „Черпя аз, не General Motors!“

Близките ми отношения с източния клон на General Motors датират от онези романтични времена, когато автомобилната журналистика у нас тепърва прохождаше, а международните комуникации минаваха през домашния телефон на баща ми. За да ме покани на някое събитие, моят приятел Матиас звънеше именно там. По едно време от американския гигант дори бяха наели специален човек – словак, който да общува с нас на руски.

Така дипломацията на General Motors за Източна Европа се водеше чрез ръкописни писма до пощенската

Проба на Astra - преди да се превоъръжи българската полиция

Проба на Astra – преди да се превоъръжи българската полиция

ми кутия вкъщи, в които словакът прилежно питаше: „Много ни помагате, може ли да направим нещо за Вас?“

И ето че направиха – поканиха ме с група пишещи братя да посрещнем Коледа в Австрийските Алпи. Настаниха ни в хотел, който за нашите балкански очи изглеждаше като космически кораб: имаше подово отопление и вътрешен минерален басейн. За да не забравим все пак откъде идваме, през деня редувахме високите технологии с класическо пързаляне с легени по склона до хотела – стара алпийска традиция, в която ние се оказахме природни таланти.

В останалото време все пак поработихме – тествахме онзи модел на Opel, който по онова време трябваше да зачислим в българската полиция, за да си кажем тежката дума. Изкатерихме планинските склонове и с прочутия джип Frontera.

С Frontera из Австрийските Апи - с колегата Петров от "Автожурнал"

За Коледа с  Frontera из Австрийските Апи – с колегата Петров от „Автожурнал“

Бяхме в боен екип с Пепи Петров от „Автожурнал“ и не давахме на австрийския сняг да ни се опре.

Един ден, докато обядвахме в ресторанта, при мен дойде Матиас и ми намигна заговорнически:
– Хайде, Краси, да се преместим в барчето на хотела.
Настанихме се, той поръча две уискита и веднага вдигна пръст за уточнение:
– Само да знаеш – черпя аз, не General Motors!
Заразпитва ме за семейството и децата ми. Сподели ми, че и той има две, заради което си е купил един бус да ги разкарва до училище. Никакъв корпоративен протокол – просто двама бащи на по чаша уиски в Алпите.
Мина известно време и Матиас ме извика на прием в софийския „Шератон“.
– Краси – каза ми тържествено той, – откакто правим тестове на нови коли, никой не е написал за нас повече от теб. Решихме да те наградим. Заминаваш на пълни наши разноски на автосалона във Франкфурт!
Така, като единствен награден от България, отлетях и за Франкфурт.

Продължение →

Пак от книгата ми, с помоща на AI. Глава 5. Над облаците с три цилиндъра: Тенерифе, 1998 година

Беше 1998 година. Току-що се бях прибрал от Сеул и организмът ми буквално лудуваше от резката

Мястото, където отседзнахме в Тенерифе.

Мястото, където отседнахме в Тенерифе.

смяна на часовите зони. Един ден си седяхме с баща ми в неговия дом и си приказвахме, когато домашният му телефон иззвъня. Баща ми вдигна слушалката, заслуша се за миг и ми я подаде учуден:

От сградите на комплекса, в който ни настаниха.

От сградите на комплекса, в който ни настаниха.

„Тебе търсят, говорят на английски…“

На линията беше моят приятел Матиас от източноевропейския клон на General Motors. Обаждаше се чак от Виена.

„Матиас, как ме намери тука?“ – попитах го изненадан.

„Звъннах на твоя телефон у дома ти и дъщеря ти ми обясни как да те намеря“ – отвърна той спокойно.

„Матиас, на какъв език говорихте?“

„На английски…“

Останах поразен и горд. Дъщеря ми имаше ниво Оксфорд от Алианса, където беше учила езика, и без никакво притеснение бе упътила човека от Виена. А Матиас продължи с въпроса, който промени следващите ми дни:

„Краси, искаш ли да те водим на едно сладко място?“

„Къде?“ – попитах.

„В Тенерифе…“

Прибрах се у дома и оттам – право при съседката, моя братовчедка. Заровихме се в един голям атлас на света и когато видях къде се намира Тенерифе, направо се шашнах: Канарските острови! Продължение →

Jeep, Kübelwagen, Dingo: военни автомобили от Втората световна война

Три емблематични военни автомобила от Втората световна война представляват различни инженерни философии: американският масов Jeep (Willys MB / Ford GPW), германският лек utility автомобил Kübelwagen (Type 82) и британската бронирана разузнавателна машина Daimler Dingo. 

1. Willys MB / Ford Jeep (Съединени щати)джип

  • Роля: Леко многоцелево превозно средство (quarter-ton), комуникации, логистика и разузнаване. 

  • Основни характеристики:
    • 4-цилиндров двигател Go-Devil с мощност 60 к.с.
    • Първият масово произвеждан автомобил с задвижване 4х4 (four-wheel drive).
    • Изключителна проходимост, леко тегло (около 1 тон) и простота на ремонт. 

  • Производство: Над 639 000 бройки, произведени съвместно от Willys-Overland и Ford.

Продължение →

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 4, посветена на Peugeot.

Работата ми с френската марка датира още от времето, когато в завод „Електроника“ имаше една 321906_314168491931828_2130890578_oдама, която отговаряше за нея. Имаше и шоурум на бул. „Фритьоф Нансен“ срещу НДК. Пишех за марката, а тя дори ми пускаше от време на време по някой хонорар.

После се появиха „Братя Василеви“. Канеха ме на пресконференции – първоначално в Гранд Хотел „Балкан“, а по-късно направиха салон в ниската пристройка до Операта. Там се запознах с колегата Васко Василев, а с по-стария брат Василев си пиехме по едно време мастиката във „Волга, Волга“ – популярно заведение на ъгъла на „Раковски“ и „Дондуков“.

Първото ми пътуване до Париж, благодарение на г-н Стоян Желев.

1996. Първото ми пътуване до Париж, благодарение на г-н Стоян Желев, на когото дължа много.

По-късно се видяхме за пръв път и с г-н Стоян Желев. Него всъщност го срещах още навремето по коридорите на „Електроника“. С Надето Божкова имаха по-късно две стаи в кв. „Гео Милев“ и аз често ходех при тях. Дори още пазя подаръците оттогава – пътна чанта Peugeot за пренасяне на костюми и фирмен марков тефтер. Пазя ги и до днес и нося много хубави спомени от онова време. После построиха комплекса – първата си собствена сграда – до Околовръстното на Цариградско шосе. Често ходех там и имам снимки на приятелите от „София Франс Ауто“, които работеха в центъра. От онези години датират познанствата ми с доста хора от фирмата, включително с Вили Дичева, която днес е директор „Маркетинг“ в компанията.

Когато офисът им вече беше на Цариградско шосе, започнаха да дават реклама в „Авто Мото Свят“. Тогава ме поканиха за пръв път да посетя Париж и да участвам в тест на Peugeot из Франция. На разположение имахме специална версия на модела 306 с по-особена скоростна кутия, 6-цилиндрово 406, както и вана 806. Пазя снимки на това 406 с лепенките на „Авто Мото Свят“ по вратите. Карахме пежата чак до Френските Алпи и стигнахме Шамони в подножието на Монблан. Там видях и тунела под Монблан, който свързва Франция с Италия. Продължение →

Aston Martin се включва в „Дакар“ 2027 с екстремния всъдеход Dreadnought

Aston Martin възражда партньорството си с Prodrive за изненадващо участие в рали-рейд астон4надпреварата, като Фернандо Алонсо ще бъде зад волана на един от трите автомобила

Aston Martin Racing Dakar 2027

autocar.co.uk/car-news/new-cars 17 ноември 2026 г.

Aston Martin изненада всички, обявявайки, че догодина ще участва в рали „Дакар“ с радикален всъдеход, базиран на концептуалния модел Dreadnought – машина, създадена да се справя с всякакъв терен.

астон3Концепцията Dreadnought беше представена по-рано тази година като готов за битка 4×4 автомобил, достъпен за шофиране във видеоиграта Call of Duty, но сега тя оживява като първия офроуд състезателен автомобил на производителя на спортни коли.

Догодина Aston Martin ще участва с три екземпляра Dreadnought в тежкото пустинно рали с дължина 4228 мили (ок. 6800 км). Автомобилите използват същата техническа база, разработена от Prodrive, която стои в основата на Dacia Sandrider – моделът, спечелил тазгодишното издание на надпреварата (при втория си опит), преди да бъде изтеглен от състезания.

Зад волана на автомобилите ще седнат звездите: пилотът на Aston Martin във Формула 1 и участник в „Дакар“ 2020 Фернандо Алонсо, деветкратният световен рали шампион (WRC) Себастиан Льоб и титулуваният офроуд състезател Лукас Мораес, който тази година се състезаваше за Dacia. Продължение →

От книгата ми със съдействието на AI. Глава 3: „Автолевове“ и годините във вестник „Пари“…

Раждането на „Автолевове“ – когато автомобилната журналистика се правеше със сърце 

1996. С покойният мой приятел Ричи Груев от БНТ сме единствените някога канени на тест на Rover в Кинт - Англия. Дадоха ни вечеря в Тронната зала на Двореца на британските крале в Брайтън и ни черпиха греяно вино с чеверме в Кралската кухня..

1996. С покойния мой приятел Ричи Груев от БНТ сме единствените някога канени на тест на Rover в Кент – Англия. Дадоха ни вечеря в Тронната зала на Двореца на британските крале в Брайтън и ни черпиха греяно вино с чеверме в Кралската кухня…Факсимиле от публикацията за това. Искаха да разговарят с мене специално за  българското производство във Варна… С Ричи бяхме единствените поканени от Централна и Източна Европа.

Всяка голяма журналистическа история има своето начало и своите кръстници. За мен това начало във финансовия всекидневник „Пари“ е свързано с името на покойния Антон Малчев – тогава отговорен секретар на вестника. Именно той ми подаде ръка и ме привлече като автор, вярвайки в опита и усета ми към автомобилите. Малко по-късно в редакцията се присъедини и друг скъп колега, който за съжаление също вече не е сред нас – Пламен Ангелов.
Антон Малчев имаше силен нюх към читателския интерес и скоро създаде специализираното приложение „Автолевове“. С Пламен Ангелов веднага се хвърлихме в дълбокото и започнахме да го пълним със съдържание, което да отговаря на динамичното време – време, в което българинът тепърва откриваше западните автомобили, лизинга, новите вносители и автомобилния бизнес.
Съдбата на вестникарските редакции обаче никога не е спокойна. Скоро ръководството освободи Антон Малчев и с Пламен трябваше да поемем щафетата и да продължим сами. Работата ни даде резултат и се утвърдих като основен автор на автомобилната тематика. Това не остана незабелязано и главният редактор на „Пари“ Евгени Петров ме назначи на втори трудов договор, за да поема изцяло правенето на приложението.
Така „Автолевове“ се превърна в моя запазена марка – и в пряк, и в преносен смисъл. Неговата лепенка пътуваше с мен по европейските тестове и стоеше гордо върху калниците на най-новите модели на BMW, Saab и десетки други марки, показвайки, че българската автомобилна журналистика има свое лице и авторитет. С течение на времето Пламен Ангелов израсна професионално и стана заместник-главен редактор на финансовия вестник, а аз продължих да водя „Автолевове“ брой след брой, година след година – чак до 2001 година.

Продължение →