Архив

Škoda Peaq получи 5-звезден рейтинг за безопасност от Euro NCAP

  • Изцяло електрическата Škoda Peaq постига максималния рейтинг в оценката на Euro NCAP за 2026 г.
  • Първият модел в историята, получил максимален брой точки за защита на пътниците във всички оценявани сценарии на катастрофи
  • Отлични резултати и в четирите категории: 94% за защита при сблъсък, 92% за безопасност след сблъсък, 78% за избягване на сблъсък и 65% за безопасно шофиране

skoda-storyboard.com/en/press-releases

Млада Болеслав, 19 ноември 2026 г. – Европейската програма за оценка на нови автомобили (Euro NCAP) – звездинезависима организация за безопасност на превозните средства – присъди на новата изцяло електрическа Škoda Peaq своя максимален рейтинг за безопасност от пет звезди. Съгласно протокола за оценка на Euro NCAP за 2026 г., тестваният модел Peaq Selection 90 (с ляв волан) постигна най-високия резултат, записван някога в категорията „Защита при сблъсък“ – 94%. Освен това, той стана първият модел, получил максимален брой точки за защита на пътниците във всички оценявани сценарии на катастрофи. Peaq постигна 92% за безопасност след сблъсък, 78% за избягване на сблъсък и 65% за безопасно шофиране.

„С петзвездния рейтинг от Euro NCAP, Škoda затвърждава своите отлични постижения в областта на безопасността на автомобилите. Този превъзходен резултат показва също, че новият ни изцяло електрически SUV напълно отговаря на изключително високите стандарти, които сме поставили за нашия флагман във всички аспекти на разработката, като безопасността е заложена като неразделна част още от самото начало. Това постижение е отражение на експертните познания и силната ангажираност на нашия екип. Искам да благодаря на всички, които участваха в процеса, за тяхната отдаденост и отлична работа.“ Продължение →

За Айртън Сена…Написано на 27 юли 2020 до 2.36 след полунощ…Докато зачитам една подарена за рождения ми ден книга…“Месията“

…В следполунощния час слушам разсеяно, само за фон – Радио Едно Рок…

Пред мене е едно малко съкровище – книгата, която щерката Лени ми подари за рождения ден. Разгръщам. „Айртън Сена – Месията на моторните спортове“. Известната поредица сенаPremium Books, която рекламират и във фейса…

Още в първата глава започвам да треперя…Динамичен ярък кратък разказ за трагедията, която, в онази далечна 1994 г. на 1 май, се разигра на завоя „Тамбурело“ на пистата „Имола“. Заграбващо! И…потрепервам…

Спомням си как сам тогава седях пред телевизора и се питах – какво стана? Жив ли е? След такъв удар?…Никой в началото и не разбра какво стана…

сена1Легендата! Отиде ли си…

…След време започна да ми минава като на филм. Беше още преди да падне Берлинската стена…

…Нашият павилион, на Good Year – основен спонсор на гумите, на която фирма бях VIP гост, беше един фургон с навес, под който беше опъната маса, на която по шведски ни бяха поканили.

Хапнахме и моята спътничка Виолета Хаджиниколова, директор в Автокореком, „Автоаксесоари и резервни части“, ми каза, Краси, време е. Хайде…

…От София, по факса бяхме пратили на мениджъра на Ален Прост въпросите за интервюто. Така беше редно – световната величина да се подготви предварително. И…Предварително ни отговориха. На последния въпрос, г-н Прост няма да отговори…Питах го – казват, че Ви предстои да минете от Honda във Ferrari?… Прост след това наистина смени отбора…

Приготвих репортерския си касетофон и монолтата, за да направя снимките и тръгнахме.

С Виолета заобиколихме нашия павилион и излязохме на площадката пред съседния – на Marllboro Honda. Говорила съм вече с тях, каза ми тя. Да изчакаме.

Донесоха масичка с три стола и седнахме. Светилото скоро излезе от павилиона и дойде при нас, подадохме си ръце, представихме се един на друг и Виолета започна да ни превежда и да води разговора… Продължение →

От книгата, която също готвя. „Истории без край“. Мистер „Антени”…Три пъти спецкор на „Антени“ в Стара Загора…

Това стана някога – много отдавна, когато започвах като млад журналист. Имаше тогава един такъв вестник – „Антени”. На главния редактор му викаха Кучето. Естествено той имаше и нелицеприятни изпълнения, но беше интересен човек, а перото му беше страхотно. Дори мога да твърдя, че първата ми голяма школа в бранша беше именно работата при него. Той беше голяма фигура на времето – вицепрезидент на международния съюз на журналистите, председател на българския и съветник на държавния глава. Въпреки че след смъртта му го изключиха и от БКП, и от СБЖ – и днес е съвсем забравен. И от едните, и от другите. Типично по български…

Впрочем защо да се изненадваме. Известно е, че майката на самия Левски от нищета не може изхранва единствения си останал жив син. Същевременно всички български държавници окачват на стената зад масивните си бюра портрет на Апостола…

Известно е и, че майката на Ботев не получава пенсия от Народното събрание при Царство България, защото Ботев не е бил никакъв.

Българите сами убиваме трима свои министърпредседатели – един действащ – земеделеца Стамболийски, и двама в оставка – Стамболов и в по-ново време – Луканов.

Уволнен в по-наше време от новия собственик на в. „Дума” беше и неговият основател – талантливият покоен сега Стефан Продев…

Но да се върнем към в. „Антени”. Седмичникът беше един от най-четените, заради тематиката си. Нямаше друг като него в България. Публична тайна беше, че журналистите в него бяхме на щат на вътрешното министерство, с чинове. Допускаха ни до извънредно интересна информация – съдебни дела, следствието, кражби, убийства, престъпления. Всяка сутрин четяхме секретния бюлетин на МВР, разписвахме се за него и го прибирахме в касата. Така че още при първите си опити в писането попаднах на необикновено място…

Спомням си, че по онова време редакцията имаше назначен специалист но езикова стилистика – син на небезизвестната  тогава Мария Грубешлиева. Без негов подпис не можеше нищо да отиде на печат. Бях истински радостен, когато най-сетне той не намираше никаква грешка в писанията ми. Продължение →

На загасналия вулкан Тейде е ветровито…От бъдещия ми сборник с пътеписи….

..Това място, за което разказвам, излиза скъпо за българин, който е решил да дойде за собствена сметка на туризъм или за почивка. Въпреки това не са малко сънародниците ни, които са успели да го видят и да прекарат тук незабравимо време.

Когато преди години ми се удаде да посетя Гран Канария, не подозирах, че ще попадна на такава екзотика. Особено интересни за мене бяха столицата Тенерифе и 4.gcзамрелият вулкан Тейде.

Канарските острови до днес са символ на престиж при почивка и необичайна природа. Те са група от острови – територия на Испания, разположена почти на Екватора и по-близо до Африка, отколкото до Европа.

„Царствените” острови са на 5 часа и 10 минути път със самолет от Виена. Предстоеше ни да напуснем въздушното пространство на Стария континент, за да отидем далеч…

Благодарение на момичетата от чудесния екипаж на самолета – собственост на KLM, прекарахме дълги часове във въздуха, които за нас минаха твърде бързо и в комфортна обстановка. Нашият „Боинг 727” беше трансформиран в луксозен лайнер за дълго пътуване с по-малко от пътническия капацитет, големи кожени кресла и дивани в синьо, за да не се усещат разстоянията – самолетът беше чартърен. Красивите фирмено облечени стюардеси в сини униформи с бели кърпи на врата, не ни оставяха да скучаем, като ни поднасяха непрекъснато кетъринг от избрана испанска кухня и напитки.

5.gcБяхме група от около 12 колеги от най-големите автомобилни издания на Руската федерация и бившите съветски републики, румънец и аз. Седяхме на последната седалка с издател на голям вестник в една от бившите републики –и разговаряхме на …английски. Красивата стюардеса започна да поднася кетъринг, бяло вино и черен хайвер.

Самолетът минаваше над територията на Испания и се вдигна високо над облаците. В уредбата звучаха обяснения на английски накъде летим, колко е часът, температурата наоколо и температурата на местата, над които прелитаме, като се конкретизираха по-големи градове. Скоро бяхме на много голяма височина, отгоре беше само слънцето.

Стюардесата ми предложи малка чашка с нещо си. Попитах я – извинете, какво е това. Вино, отговори тя. Че ние, в нашата страна, го пием в по-големи чаши. Когато момичето мина за втори път, се усмихна – а вие сте от „онази” страна – и донесе голяма чаша… Продължение →

С луксозния „Моцарт” по Дунава. Публикувано за пръв път в сп. «Океан» на Еър Груп 2000

От сборника с пътеписи, който готвя….На три континента и до два световни океана…

Река Дунав, освен това, че е водна връзка между страните, граничещи с нея, но и способства за развитието на туризма. Много от крайречните държави притежават туристически 1.mozart1кораби. Но до скоро „черешката в тортата” беше австрийският кораб „Моцарт”, определен като един от най-луксозните речни съдове от този тип в света. Построен през 1987 г. беше реновиран през 2000 г. и 2003 г.

2.mozart-budapestПреди години имах удоволствието да пътувам с него като гост на BMW Group.

До тогава бях имал туристически пътувания само с малки български кораби по нашето крайбрежие. Но преживяното в Австрия надмина всичките ми очаквания.

Пристигнахме във Виена със самолет на авиокомпанията на Ники Лауда от София. Първо прекарахме приятни часове в столицата и успяхме да разгледаме Пратера – най-големият лунапарк в Европа.

Първото впечатление, след минаване по трапа и влизане в кораба, беше високото ниво на лукс във вътрешното обзавеждане. С „Моцарт” тръгнахме от Виена, за да стигнем нагоре по течението до исторически манастир, в който е композирал самият Моцарт. Там на огромен паркинг щеше да ни очаква новият модел на мюнхенската марка, с който шофирайки, вече по вити пътища и магистрала, да се върнем по суша обратно до Виена.

Разбира се, плавателният съд имаше по-малки размери от луксозните многоетажни морски кораби за туризъм, но съвсем не беше малък. По своя тип той беше катамаран. Разполагаше с четири палуби – най-ниските две за пътническите каюти, третата – със суперлуксозен ресторант и зали, и над тях – отрита площадка, където могат да се ползват шезлонги. Там се намираха и спасителните лодки. На това ниво беше разположена и рубката за управление на кораба. През някои сезони над най-горната палуба можеше да се опъне подвижен покрив – нещо като гигантска шатра. Продължение →

Още за връзките ми с BMW…

Освен репортажа за дизеловата Серия 3 в Бавария, един от най-запомнящите се тестове на Красимир Панчев е изпитанието на новото поколение BMW Серия 5 край брега

Тест на петицата в Австрия на брега на Дунава - за "Автолевове"...

Тест на петицата в Австрия на брега на Дунава – за „Автолевове“…

на река Дунав в Австрия. В своя разказ в Авторски сайт на Краси Панчев той описва конкретни детайли от поведението на автомобила и организацията на събитието. 

На баджа ми няма нито медия, нито държава...

На баджа ми няма нито медия, нито държава…

Основни акценти от теста на BMW Серия 5 в Австрия

  • Динамика и задно предаване. Панчев определя тестовия автомобил като „истински звяр под капака“, отбелязвайки, че при по-рязко подаване на газ задната ос първо леко се завърта на място, за да намери сцепление с асфалта, преди колата да се изстреля напред. 
  • Българският отпечатък. По време на международния тест върху предния калник на автомобила е била залепена емблемата на българското издание „Автолевове“ като символ за присъствието на родната автомобилна журналистика на европейската сцена. 
  • Маршрут. Изпитанията са проведени по живописните пътища по поречието на Дунав в Австрия, като авторът съхранява снимки от събитието в личния си архив.

Продължение →

Красимир Панчев и BMW

Най-знаковият и личен материал на Красимир Панчев за баварската марка е мемоарната му статия BMW. 40547_150002298348449_3136450_n„Доведете ни Краси Панчев, после ще говорим“ – моите години с BMW, публикувана в авторския му сайт avtosalon.bg. В нея той описва как още през 1988 г. успява да направи пробив с интервю с видна фигура от ръководството на концерна. 
316957_288576904490987_2140520131_nКлючови акценти и коментари в публикацията
  • Първият български журналист на тестдрайв в Мюнхен. През май 1994 г. Панчев (заедно с Николай Кръстев) е поканен официално от централата на BMW да тества първия малък дизел на Серия 3 (E36) в Южна Бавария. В текста той описва с хумор приключенията по време на пътуването и срещите си с конструкторите на двигатели. 
  • Приятелство с екипа в Мюнхен. Журналистът разказва за близките си професионални и лични отношения с Дирк Тейстма от пресцентъра на BMW и д-р Калинке от мотоциклетното подразделение, както и за подарена му луксозна книга с лично посвещение: „На моя приятел и фен на BMW Красимир“. 
  • Куриозна среща с акционер на концерна. В своите спомени той споделя и случка от официално събитие, на което целува ръка на дама, за която едва по-късно научава, че е милиардерката Сюзане Клатен – вторият най-голям акционер в BMW Group.

Продължение →

Красимир Панчев и General Motors

Българският автомобилен журналист, историк и писател Красимир Панчев е двукратно награждаван от европейския (източния) клон на General Motors.
Той е единственият български автомобилен журналист с подобни отличия от компанията. 
Основни факти за връзката му с General Motors
  • Награди и признание: Отличаван е два пъти от General Motors, като от представителството изтъкват активното му и обемно отразяване на тестовете и моделите на концерна. 

  • Контакти и покани: През 90-те години поддържа активни контакти с представители на General Motors (включително европейския клон във Виена). Като част от признанието получава покани за международни събития и пътувания, сред които Автосалона във Франкфурт, посрещане на Коледа в Австрийските Алпи и пътуване до Канарските острови. 

  • Журналистически публикации: В статии и репортажи (включително в сп. „Пари“ през 90-те години) разглежда теми, свързани с концерна и негови марки и партньорства – например разработки и производства на Saab и кооперации на Daewoo с General Motors. 

Повече подробности за признанията му от концерна са публикувани в авторския му сайт avtosalon.bg.

Автомобилните книги и статии на журналиста Красимир Панчев

Красимир Панчев е автор на 11 специализирани книги и помагала в областта на автомобилната история и техника, както и на хиляди статии от над четири десетилетия в Автомобилът корицаавтомобилната журналистика. 
Най-известните му автомобилни книги
По-голямата част от изданията му са реализирани съвместно с издателство Еър Груп 2000: 
  • „Автомобилът – вчера, днес и утре“: Най-мащабният му труд (над 300 страници), проследяващ еволюцията от първите превозни средства до електромобилите, водородните технологии и българските проекти като „Булгаррено“ и „Булгаралпин“. 
  • „Създатели на автомобили“: Сборник със 72 биографични портрета на конструктори, изобретатели и дизайнери, оформили световната автоиндустрия. 
  • „Пътят на колелата“: Хронологичен преглед по години на ключовите изобретения и етапи в развитието на колесния транспорт. 
  • „Популярна автомобилна енциклопедия“ (Том 1): Справочно издание за историята и устройството на автомобила. 
  • „В света на автомобилните марки и емблеми“ и „Истории на автомобилните марки“: Изследвания върху произхода, символиката и развитието на водещите световни производители. 
  • „Звездните мигове на моторните коне“: Книга, посветена на знакови моменти в автомобилния спорт и техника. 
  • „Англо-български автотехнически речник“: Специализиран речник с автомобилна терминология.

Продължение →