Преди промените пет човека в България пишехме за автомобили. Сега са 105. Не можеш им запомниш имената…Цялата работа е, че има далавера. Коктейли, хапване, пийване, подаръци и сладки командировки по чужбина…
Главния редактор на „Авто Мото“ до промените – Стоян Петров, е бил главен на вестника от втория му брой през 1957 г. Пътува с редактор от вестника на Запад на автосалон някога. Редакторът бяга в Европа и започва да работи за Радио Свободна Европа. Уволняват Петров дисциплинарно и той отива да работи в БНР. След това отива да работи като завоотдел в „Антени“. От 1981 г. става отново гл. редактор на „Авто Мото Свят“, където ме взе, когато ме изгониха от „Антени“. Когато Петров почина, никой не му дойде на погребението от онези, на които беше дал и хляб. Като главен редактор, единствен от бранша, тогава поднесох венец на гроба му. От ръководството на СБА, включително председателят Янакиев, не го почетоха и с едно цвете…
До промените, в „Авто Мото Свят“ бяхме на щат към Организация за съдействие на отбраната. Главният редактор – Стоян Петров, беше полковник, бил преди това завотдел „Писма на читатели“ в „Антени“, откъдето дойдох и аз. Преди години беше работил в „Авто Мото“ като главен редактор от втория му брой през 1957 г. Димитър Попов, като премиер, прехвърли с постановление редакцията към СБА. С Попов се знаехме от 1982 г., когато беше зам.-председател на Градския съд. Водеше при нас юридическа рубрика. Ходил съм навремето дори у тях. Малко известно е, че е бил преди години и автомобилен съдия към автомобилната федерация…
Преди 1989 ме поканиха да пиша и в най-голямото автомобилно списание в Чехословакия. Имах и най-голямата тяхна награда – „Златна писалка“ на изданието. Главният им редактор идва в София и му организирах среща с тогавашния председател на СБА генерал Иван Врачев. Генералът веднага ни прие след като говорих със секретарката му. Чехите останаха впечатлени…Направиха интервю и с мене.
Очаквайте през септември на пазара най-новата ми – 11-та книга, „Автомобилът – вчера днес и утре“. Двама главни редактори на „Авто Мото Свят“ преди мене – Емил Димитров и Стоян Петров, издадоха заглавията си „Автомобилът днес и утре“. Като 7 години гл. редактор до 2003 г., и най-дълго от всички работил във вестника – 21 години, си позволих да прибавя едно „утре“ и да продължа традицията. Очаквайте новото заглавие…
Някога Боян Даскалов работеше за БНР от Благоевград. Пиехме си с него водката. Уволниха го и го взех при мене в „Авто Мото“ да изкарва по нещо. Нямаше доходи. Неочаквано създадоха в. „Подкрепа“ и го направиха негов директор… Той беше член на НС на КП. Тогава Даскалов ме извика и ми каза – „Краси, ти ме взе да изкарвам по нещо при тебе, когато бях без работа, ела сега при мене да ти върна жеста, като пишеш за автомобили.“. Така около година правих и автомобилите на „Подкрепа“…
Навремето, когато Волен Сидеров беше главен на „Демокрация“, ме поканиха да правя автомобилите при тях. Поканата беше отправена от Пламен Николов от спортния отдел, докато пътувахме в един самолет над Европа. До тогава автомобилите там правеше Искрен Пламенов, когото уволниха. Писах там за автомобили докато главна беше Невен Копанданова – колежка от Университета. Иван Костов я изгони, защото той искаше седесарски вестник, а Невен – национален и не се разбраха. След това редакцията оглави Атанас Свиленов и спрях да пиша там. Със Свиленов бяхме си пили водката в „Писателите“ на „Ангел Кънчев“…Начело на „Дума“ пък беше Стефан Продев. Зам.-главният там Пламен Енчев ме покани, след като бяхме заедно с него в Южна Корея, да правя автомобилите и там. Трябвало им да направят бартер за една кола…Енчев след това мина в отдел „Бизнес“ на „Труд“.
С небезизвестния Валери Найденов практика ми на два пъти ме среща…Когато през 1977 ч. започвах в „Антени“, завотдел „Проблеми на личността“, в който също работих, беше Найденов – създал по-късно и в. „24 часа“. Имаше време, когато създателят на „Континент“ – моят колега от Университета – Драго Драганов, ме покани и при него да правя автомобилите. След като Драго напусна „Континент“, известно време вестникът се оглавяваше от Найденов, с когото съдбата ме срещна още веднъж за малко…След това спрях да пиша за автомобили там.
Пет неща, които вероятно никога не сте знаели за Alfa Romeo
От емблематично лого до самолетни двигатели, историята на Alfa Romeo е завладяваща.
14 юли, в 17:00 ч. motor1.com/features
Alfa Romeo е марка, която освен емблематичните си модели и богато състезателно наследство, има и история, изпълнена с малко известни детайли, които разкриват много повече от това, което се появява в ценовите листи или музеите.
От произхода на емблемата си до най-модерните си технически постижения, базираната в Милано марка често е пионер в решенията и решенията, които оставят траен отпечатък върху автомобилната индустрия. Някои от тези истории са известни само на най-отдадените ентусиасти, докато други са почти забравени с течение на времето. Ето пет завладяващи факта, които хвърлят светлина върху по-малко известната страна на Alfa Romeo.
Логото на змията не винаги е изглеждало така 
Логото на Alfa Romeo (1919)
Първият факт се отнася до известния Biscione, емблемата на Alfa Romeo. В оригиналната си версия от 1910 г. логото е било много по-минималистично, отколкото е днес: змията и съпътстващите я графични елементи са изобразени по-просто, като през 20-ти век се е случила голяма стилистична еволюция, докато не се превърне в световно разпознаваемия образ, който познаваме днес. Продължение
Дизайнерите за Peaq: Модерен, издръжлив и практичен е
Дизайнът на големия електрически SUV Škoda Peaq не е просто впечатляващ за гледане, той е и изключително практичен за ежедневна употреба. Именно това е една от целите на философията „Modern Solid“, която ръководи дизайнерите на Škoda Auto. Вижте как са успели да съчетаят изключителен външен вид с функционалност.
- 7. 2026, skoda-storyboard.com/en/design-eng
Дизайн
Флагманският модел на Škoda, Peaq, е разработен на базата на концепцията Vision 7S от 2022 г. Оригиналната смела визия е успешно запазена и много малко е променено в 
производствената версия, както подчертават главният дизайнер на Škoda Auto Оливър Стефани и мениджърът по дизайна Мартин Богнер.
В ново видео те и техните колеги подчертават интересни детайли, които повишават привлекателността на най-големия автомобил на Škoda, като същевременно подобряват неговата практичност.
Стефани обръща особено внимание на изчистените линии – като контурите на задния калник и арката на колелата – които допринасят за ниско аеродинамично съпротивление. „Опитахме се да използваме аеродинамиката, за да увеличим максимално пробега на автомобила“, обяснява Богнер. Продължение
