По тема, която готвя – съвети за автомобилиста. Преди да поставите детето си на предната седалка, има нещо, което трябва да знаете…
Едно просто решение относно мястото за сядане може да има сериозни последствия. Ето кога е безопасно да поставите дете на предната седалка.
Предната пътническа седалка може да изглежда като удобно място за поставяне на детско столче за автомобил – особено когато шофирате сами и искате да държите под око детето си.
Съществува обаче потенциално сериозен риск за безопасността, за който родителите трябва да знаят, преди да настанят дете отпред: въздушната възглавница от страната на пътника.
Дори съвременните автомобили, оборудвани с усъвършенствани системи от въздушни възглавници, не са проектирани така, че предната седалка да бъде най-безопасното място за 
малките пътници. Органите по безопасност в САЩ напр. препоръчват децата под 13-годишна възраст да пътуват на задната седалка, винаги когато това е възможно. Ето какво трябва да знаят родителите относно детските столчета на предната седалка, рисковете, свързани с въздушните възглавници, и ситуациите, в които използването на предната пътническа седалка може да бъде неизбежно.
Защо задната седалка е най-безопасното място
Задната седалка осигурява на децата по-добра защита при много видове катастрофи, тъй като създава по-голямо разстояние между тях и предната част на автомобила. Освен това тя държи по-малките пътници далеч от арматурното табло и предната пътническа въздушна възглавница, която може да се задейства със значителна сила.
Националната администрация за безопасност на движението по пътищата на САЩ (NHTSA) препоръчва всички деца под 13-годишна възраст да пътуват на задната седалка. Това важи дори ако детето е достатъчно високо, за да седи удобно отпред, или ако автомобилът разполага с модерни въздушни възглавници, проектирани да регулират начина си на разгръщане според ръста на пътника.
Педиатрите също препоръчват децата под 13 години да стоят на задните седалки. В насоките им се набляга на избора на подходящо обезопасително средство спрямо възрастта, ръста и теглото на детето, вместо то твърде рано да започне да използва предпазния колан, предназначен за възрастни. Продължение
Войната по пътищата и пътната безопасност са най-актуалната тема сега
Лично аз съм имал ресор „безопасност на движението“ още в „Антени“, където постъпих през август 1977г.
След това в периода 1986-1996 г бях завеждащ отдел „Безопасност на движението“ в „Авто Мото Свят“.
В практиката си на пишещ съм носител на всички възможни награди по безопасност на движението – на някогашния Пресавтоклуб към СБЖ, и на съответните комисии към Министерския съвет. Награждаваха ме и след промените.
Участвал съм с мой екип с предложениня за измененията и допълненията на ЗДвП. Лобирането за т. нар. „точкова система“ към свидетелствата за правоуправление и въвеждането й в резултат на това, са дело на мой екип.
Моят род се е заселил в София, след като дядо ми купува през 1932 г. две къщи с двор тук. На нотариалните актове имаше гербови марки от Царство България. Успоредно с това наследихме ниви и гора в Брезнишко. През 1966 г. баща ми купи жилище в Идеалния Център срещу бившето британско посолство – на бул. „Левски“, между НДК и Попа – сега тук е резиденцията на посланика. Британските автомобили са ми добре познати и любими. Започнал съм книга „Британската автомобилна индустрия“…
Родът ми и пътуванията ни по света
Не съм първият в родовете на майка ми и баща ми, които са си походили по света.
По майчина линия прапрапрадядото е бил търговец и е пътувал до Париж и Виена. В една наша къща намерихме монети от Австро Унгария. От предходниците ни остана и един стар грамофон с фуния…Този дядо е ходил чак до..Техеран!
Братовчед на дядо ми по майчина линия е учил медицина в Швейцария. А основателят на фамилията ни – дядо Панчо, е живял по време на Руско-Турската война шест години в Русия.
Въпреки че и аз си походих сериозно – през 1980, още при комунизма, бях в шест държави зад Желязната завеса. Бях след промените на три континента и стигнах два световни океана – Тихи и Атлантика…
Когато обикалях света, България не беше член нито на ЕС, нито на НАТО…
Не е важното да достигнеш върха. Важното е да се задържиш въпреки бурните ветрове и конкуренцията…
Някои искат да заиграват с мене… Не става! Играл съм дори още при комунизма през 1981 г. в Казиното на Монте Карло…Имам снимки!..Правил съм през 1988 интервю за цяла страница от вестник с Бернд Пишестридер! Срещал съм от метри Айртън Сена още преди да падне Берлинската стена…! Сипвал ми е скоч самият Фердинанд Пиех! Целувал съм ръка на Сюзане Клатен! Виж в Мрежата коя е…
За пейзажа на пишещите за автомобили…Имаме идея някои да възродим и Пресавтоклуба към СБЖ…
Имаше време, когато кандидатствах в т. нар. Пресавто Клуб „България“…
Тогава още карах автомобил. По-късно вече здравето не ми позволяваше…Но работех по темата и пиша и сега дори книги, имам и сайт.
Не ме приеха.
Стана едно момченце, което не е било родено, когато съм започвал да пиша, и каза „Не съм чувал за този“.
Тогава един от ръководството, който дойде в бранша 15 години след мене, заяви публично: „Ще попишеш още една година и пак ще кандидатстваш…“.
За разлика от тях всичките имах 15-ина журналистически награди, през 1994 г. бях и първият „Автомобилен журналист на годината“ в България. А в Националната библиотека имаше вече 9 мои автомобилни книги!
Бях работил 21 години в „Авто Мото Свят“….7 години бях негов главен редактор…
За какво ставаше дума? Какво имаше в пейзажа?
Не ме знаели. Трябвало да попиша още малко..Резил! Продължение
Някои пишещи сега в бранша много се големеят…
Едно време в “Автожурнал“ главен им беше покойният Пламен Ангелов. Та той ми казваше за започващите по-млади при него в тяхната редакция – „Вземи ги при тебе в „Авто Мото Свят“ да напишат и да изкарат и там по нещо…“.
Помня всеки от тях какво ми беше донесъл да му публикувам…Поузорих се с някои. Трябваше да стане нещо годно за печат все пак.
Писах им въпреки всичко не малки хонорари – нека изкарат по нещо и при мене и да ме запомнят…
В „Авто Мото Свят“ тогава зависеше от мене кой какво пише и колко получава хонорар…
Пламен после ми каза: „Бе ти колко много си им писал, те толкова пари от писане не са видели..“
На доста от сегашните, които се големеят (!?), съм редактирал и някои от първите им неща, които готвеха за пресата …Даваха „написано“ при мене в „Авто Мото Свят“ и в „Автолевове“ на „Пари“…Във вестника на СБА бях главен, а на приложението във финансовия вестник бях редактор на втори трудов договор.
Дори имаше и един начинаещ ученик ни носеше „написано“ в „Авто Газ“, където работих през 2004…Сърдеше се като го поправях, но правеше много стилистични грешки.
Имах вероятност там да стана и гл. редактор…Предпочетоха една дошла от „Демокрация“, въпреки че не разбираше от коли…
Не искам да им споменавам имената… Продължение
На внимание на тези, които се спрягат и изтъкват като имена-доайени в автомобилната тема – моите първи статии, свързани с автомобилното движение са от 1974 г. А на доста от онези, които се изтъкват като водещи имена в бранша, съм редактирал първите им публикации в „Авто Мото Свят“ и в „Автолевове“ – в „Пари“…Дори в „Авто Газ“…Да не пиша имена. Изкуственият интелект вече ми приготви нещо, което няма да им бъде приятно много…
Пишеш или лъжеш? Аз не съм таксиметров шофьор, аз пиша…
Една колежка от Радиото някога, на която съм й помагал за първите й изяви пред микрофона с мое участие в медията й, веднъж каза публично – той не може да кара кола…
Завършил съм курсове за шофьор в МВР през 1972 г.
Такава беше първата кола, на вуйчо ми, която карах по черни пътища…Като ученик се пробвах… Дори същият цвят!
Едно пояснение – баща ми купи първата ни семейна кола през 1969 г. А първата кола – на вуйчо ми, на която се пробвах, не беше руска или соц, а беше Opel Rekord P2…Вдясно.
Нашата първа кола не беше стандартно изпълнение, а с различно арматурно табло. Експонат от Пловдивския панаир.
Смених през времето четири автомобила. Когато имах вече собствен нов автомобил в „Авто Мото Свят“, другите караха колите на бащите си или нещо втора ръка.
В началото карах и то доста лудо. Имах и три катастрофи. Возех семейството си из страната – до Троянския Балкан, където жена ми купи къща, и до морето – децата ми тогава бяха и малки. Продължение
