„На борда на съветския кораб „Осетия“ не бях сам в това приключение. Пътувах рамо до рамо с един от най-близките ми колеги от отдел „Вътрешна информация“ в „Антени“ – Георги Тодоров.

С Жоро останахме верни приятели дълги години след това, гостувахме си семейно и споделяхме каво пишем. Той беше изключително перо и остави след себе си емблематични и търсени книги за Георги Аспарухов-Гунди и за Владимир Висоцки.

С Жоро се срещахме и по-късно, когато се върнах да живея в Центъра. Идваше в нашия квартал да си купува вестници и сядахме да си говорим на някоя пейка до реката при спирката на метрото на Стадиона.

Научих от общ приятел, че е починал…Поклон.

В нашата шумна и интелигентна компания при круиза беше и Мая – съпругата на един от тогавашните зам.-главни редактори на седмичника, известния и награждаван по онова време журналист Пръвчанов.

Когато се завърнах в София, не побързах да извадя и покажа снимките веднага. Аз бях човек, който обичаше да трупа и да осмисля визуалните си архиви. През годините моят обектив улови невероятни кадри – днес притежавам огромен архив от над 120 филма, изснимани по време на пътуванията ми на три континента.

Пътят ми ме отведе до бреговете на два световни океана – Тихия и Атлантическия. Днес, с помощта на близък приятел и специална машина, бавно прехвърляме тези ленти в дигиталния JPEG формат. Процесът е дълъг, пред очите ми оживяват хиляди кадри и понякога самият аз се изненадвам какво крие следващият филм… Продължение →

„Моят покоен баща беше изключителен човек с напредничаво мислене. Самият той беше пътувал, макар и само в рамките на тогавашния соцлагер, и имаше ясна представа за стойността на нещата в живота.

Често ми казваше: „Сине, за какво са ни къщи и коли – отиди по света да видиш, да не те лъжат“.

Когато бях вече утвърден журналист в седмичника „Антени“, колегите от редакцията предложиха да си позволим едно голямо за времето си удоволствие – пътуване на Запад с туристическа виза чрез агенция „Орбита“. За да осъществя това, баща ми направи невероятен жест. Даде ми огромната за онези години сума от 4200 лева. За справка – тогава с жена ми купихме първия ни апартамент, в който отгледахме семейството си и който днес съм предал на сина си (успешен компютърен специалист за британска компания), за 7600 лева. Сумата на баща ми беше цяло състояние, но тя се превърна в най-добрата инвестиция в моя живот – инвестиция в кръгозор.

През 1981 година във Варна се качихме на съветския кораб „Осетия“ и започна едно грандиозно, незабравимо плаване. Първата ни спирка беше Истанбул. Преминахме през Босфора, разгледахме величествената Синя джамия, историческата Българска желязна църква и музея на пророка Мохамед.

Оттам корабът ни отведе в Пирея. Докато акостирахме, от броени метри видях огромния американски самолетоносач „Интерпрайз“ – гледка, която спираше дъха.

USS Enterprise (CVN-65) – първият ядрен самолетоносач в света. Раглеждал съм го от метри в Пирея при круиза си до Френската ривиера през 1981…

В Гърция ни пуснаха свободно и колеги на майка ми ме посрещнаха на пристанището с едно Volvo, за да ме разходят и да ме закарат до българското посолство в Атина, преди да се изкачим на величествения Акропол.

Следващата дестинация беше Италия. Акостирахме в Неапол, където се случи нещо невероятно – по булеварда край мен премина официалният Rolls-Royce с британската кралица Елизабет II. Успях да я снимам и кадрите впоследствие излязоха отлично. Пак там, на улицата, видях отблизо световните музикални легенди Bee Gees. Продължение →

Септемврийските дни на Пловдивския панаир винаги изпразваха  софийските редакции. Колегите бяха под тепетата, а мен ме бяха оставили в София да „поддържам огъня“ и да отговарям на служебните телефони.

Точно в такъв момент иззвъня вътрешният телефон – от онези специфични апарати по линия на СБА. На линията беше директорката на туристическа агенция „Шипка“:

– Краси, на Японския хотел пристига колона от международно ретро рали. Всички са англичани. Отиди да видиш какво става!

Грабвам касетофона, фотоапарата и хуквам по трамваите в посока хотел „Витоша Ню Отани“.

Пред хотела гледката беше зашеметяваща – перфектно реставрирани британски машини от 30-те години. Изглеждаха като излезли от завода, в пълно движение. В разговорите ми с англичаните те с гордост споделиха, че в родината им за тези реставрации помагат директно самите автомобилни производители. Докато записвах разговорите и снимах, погледът ми изведнъж избяга встрани – долу, на малката уличка до хотела, стоеше паркиран един покрит Щаер (Steyr). И по-важното: беше с български регистрационен номер!

Това беше моят момент. Веднага слязох да видя кой стои зад волана на тази машина.

Така се запознах с Маргарит Карабуров. Снимах него и Щаера, направихме бързо интервю и накрая го попитах директно:

– Защо не се съберете такива като тебе и да си направите клуб?

Той се замисли. Скоро след това замина на море, където на спокойствие разработи първия устав на бъдещата организация.

Междувременно в София аз се заех с медийната подготовка. Сглобих текстовете с разговорите с англичаните. С художника на вестника направихме макет на цяла страница, като умишлено композирахме репортажа за бляскавите британци успоредно с историята за Маргарит и неговия Щаер. Към този блок добавих и материали, които бях изнамерил и превел от чуждата преса за това как функционират ретро клубовете в чужбина. Страницата стана изключително силна.

Този брой на „Авто Мото Свят“ дълго време след това стоеше закачен на стената в Политехническия музей като апел. Продължение →

„Приятелството ми с Иван Чочев не се ограничаваше само до автосалона на фирма „Грифин“, която той оглавяваше, или пресконференциите. 

Животът реши да ни събере още по-близо. Иван беше родом от Пловдив и тепърва се устройваше наново в София. Съдбата си знаеше работата – той си купи апартамент в същия блок в квартал „Красно село“, в който аз самият живеех вече от десетина години.

Иван се зае с преустройството на новото си жилище с присъщия си замах. Направи мащабен, обстоен ремонт и дори събори една от стените, за да обедини две стаи – по онова време това беше доста авангардно решение и се получи нещо наистина интересно. Често слизах или се качвах у тях, за да видя как върви ремонтът, да пием по питие и да бистрим автомобилните новости. Сутрин пък, когато часовете ни на тръгване за работа съвпаднеха, Иван ме качваше в служебния SAAB и ме караше директно до Центъра, спестявайки ми софийския трафик.

Впоследствие, с разрастването на бизнеса, Чочев се премести да живее в Банкя, където си построи хубава къща. Животът обаче е непредвидим и често несправедлив. Няколко години по-късно Иван се разболя тежко от рак. Появи се коварен израстък на главата му, който лекарите не успяха да овладеят, и той си отиде твърде млад. Продължение →

„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е единадесетата подред книга на легендарния български автомобилен журналист Красимир Панчев, издадена от Еър ГРУП 2000.

• Миналото („Вчера“): Проследява се раждането на първите самоходни машини (от Никола-Жозеф Кюньо и Зигфрид Маркус през патентования автомобил на Карл Бенц) до световните исторически бестселъри като Ford Model T. Специално място е отделено и на по-слабо известните опити за автомобилостроене в България.
• Настоящето („Днес“): Анализира се актуалното състояние на световния автомобилен пазар и водещите глобални марки. 
• Бъдещето („Утре“): Като дългогодишен анализатор, Красимир Панчев разглежда трансформацията на индустрията извън рамките на чистия маркетинг. Обръща се сериозно внимание на реалните икономически и инженерни предизвикателства пред електромобилите, алтернативните горива (водородни клетки), соларните технологии и автономното управление. 

• Инж. Валентин Панчев — дългогодишен държавен експерт в Министерството на транспорта, който помага за техническото и законово структуриране на модела.
• Капитан Георги Игнатов и Иля Селиктар от КАТ-Пътна полиция, които подкрепят ранните концепции и помагат за лобирането на промените. 

• „Автомобилът – вчера, днес и утре“ (2026 г.): Мащабен труд, издаден от Еър Груп 2000, проследяващ глобалната история, новите технологии (електромобили, хибриди, водород) и българското автомобилостроене. 
• „Създатели на автомобили“ (2019 г.): Сборник със 72 биографични портрета на визионери и конструктори в автомобилната индустрия. 
• Други ключови заглавия: Включват хронологичния труд „Пътят на колелата“, изданията „В света на автомобилните марки и емблеми“ и „Истории на автомобилните марки“, двутомната „Популярна автомобилна енциклопедия“, както и специализирания „Англо-български автотехнически речник“. 

1. Български автомобилен клуб „Ретро“ (1989 г.): Съосновател е на клуба, поставил началото на организираното ретро движение у нас.
2. Медийни изяви и издания: Дългогодишен главен редактор на в. „Авто Мото Свят“ и сп. „Автокласика & мотоциклети“, основател на журналистическо дружество към СБЖ в „Авто Мото Свят“ и автор на проекти, насочени към пътната безопасност.