Септемврийските дни на Пловдивския панаир винаги изпразваха  софийските редакции. Колегите бяха под тепетата, а мен ме бяха оставили в София да „поддържам огъня“ и да отговарям на служебните телефони.

Точно в такъв момент иззвъня вътрешният телефон – от онези специфични апарати по линия на СБА. На линията беше директорката на туристическа агенция „Шипка“:

– Краси, на Японския хотел пристига колона от международно ретро рали. Всички са англичани. Отиди да видиш какво става!

Грабвам касетофона, фотоапарата и хуквам по трамваите в посока хотел „Витоша Ню Отани“.

Пред хотела гледката беше зашеметяваща – перфектно реставрирани британски машини от 30-те години. Изглеждаха като излезли от завода, в пълно движение. В разговорите ми с англичаните те с гордост споделиха, че в родината им за тези реставрации помагат директно самите автомобилни производители. Докато записвах разговорите и снимах, погледът ми изведнъж избяга встрани – долу, на малката уличка до хотела, стоеше паркиран един покрит Щаер (Steyr). И по-важното: беше с български регистрационен номер!

Това беше моят момент. Веднага слязох да видя кой стои зад волана на тази машина.

Така се запознах с Маргарит Карабуров. Снимах него и Щаера, направихме бързо интервю и накрая го попитах директно:

– Защо не се съберете такива като тебе и да си направите клуб?

Той се замисли. Скоро след това замина на море, където на спокойствие разработи първия устав на бъдещата организация.

Междувременно в София аз се заех с медийната подготовка. Сглобих текстовете с разговорите с англичаните. С художника на вестника направихме макет на цяла страница, като умишлено композирахме репортажа за бляскавите британци успоредно с историята за Маргарит и неговия Щаер. Към този блок добавих и материали, които бях изнамерил и превел от чуждата преса за това как функционират ретро клубовете в чужбина. Страницата стана изключително силна.

Този брой на „Авто Мото Свят“ дълго време след това стоеше закачен на стената в Политехническия музей като апел. Продължение →

„Приятелството ми с Иван Чочев не се ограничаваше само до автосалона на фирма „Грифин“, която той оглавяваше, или пресконференциите. 

Животът реши да ни събере още по-близо. Иван беше родом от Пловдив и тепърва се устройваше наново в София. Съдбата си знаеше работата – той си купи апартамент в същия блок в квартал „Красно село“, в който аз самият живеех вече от десетина години.

Иван се зае с преустройството на новото си жилище с присъщия си замах. Направи мащабен, обстоен ремонт и дори събори една от стените, за да обедини две стаи – по онова време това беше доста авангардно решение и се получи нещо наистина интересно. Често слизах или се качвах у тях, за да видя как върви ремонтът, да пием по питие и да бистрим автомобилните новости. Сутрин пък, когато часовете ни на тръгване за работа съвпаднеха, Иван ме качваше в служебния SAAB и ме караше директно до Центъра, спестявайки ми софийския трафик.

Впоследствие, с разрастването на бизнеса, Чочев се премести да живее в Банкя, където си построи хубава къща. Животът обаче е непредвидим и често несправедлив. Няколко години по-късно Иван се разболя тежко от рак. Появи се коварен израстък на главата му, който лекарите не успяха да овладеят, и той си отиде твърде млад. Продължение →

„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е единадесетата подред книга на легендарния български автомобилен журналист Красимир Панчев, издадена от Еър ГРУП 2000.

• Миналото („Вчера“): Проследява се раждането на първите самоходни машини (от Никола-Жозеф Кюньо и Зигфрид Маркус през патентования автомобил на Карл Бенц) до световните исторически бестселъри като Ford Model T. Специално място е отделено и на по-слабо известните опити за автомобилостроене в България.
• Настоящето („Днес“): Анализира се актуалното състояние на световния автомобилен пазар и водещите глобални марки. 
• Бъдещето („Утре“): Като дългогодишен анализатор, Красимир Панчев разглежда трансформацията на индустрията извън рамките на чистия маркетинг. Обръща се сериозно внимание на реалните икономически и инженерни предизвикателства пред електромобилите, алтернативните горива (водородни клетки), соларните технологии и автономното управление. 

• Инж. Валентин Панчев — дългогодишен държавен експерт в Министерството на транспорта, който помага за техническото и законово структуриране на модела.
• Капитан Георги Игнатов и Иля Селиктар от КАТ-Пътна полиция, които подкрепят ранните концепции и помагат за лобирането на промените. 

• „Автомобилът – вчера, днес и утре“ (2026 г.): Мащабен труд, издаден от Еър Груп 2000, проследяващ глобалната история, новите технологии (електромобили, хибриди, водород) и българското автомобилостроене. 
• „Създатели на автомобили“ (2019 г.): Сборник със 72 биографични портрета на визионери и конструктори в автомобилната индустрия. 
• Други ключови заглавия: Включват хронологичния труд „Пътят на колелата“, изданията „В света на автомобилните марки и емблеми“ и „Истории на автомобилните марки“, двутомната „Популярна автомобилна енциклопедия“, както и специализирания „Англо-български автотехнически речник“. 

1. Български автомобилен клуб „Ретро“ (1989 г.): Съосновател е на клуба, поставил началото на организираното ретро движение у нас.
2. Медийни изяви и издания: Дългогодишен главен редактор на в. „Авто Мото Свят“ и сп. „Автокласика & мотоциклети“, основател на журналистическо дружество към СБЖ в „Авто Мото Свят“ и автор на проекти, насочени към пътната безопасност.

• Биография и кариера: Роден през 1953 г., той завършва Факултета по журналистика на Софийския университет. Започва кариерата си в знаковия в. „Антени“ (1977–1982 г.). 
• „Авто Мото Свят“: Панчев прекарва 21 години в единственото автомобилно издание у нас по това време, като в продължение на 7 години е негов главен редактор.
• Признание: Той е многократен носител на наградите на някогашния Пресавтоклуб към СБЖ, на Националната комисия по безопасност на движението, както и на КАТ/Пътна полиция. 
• Автор на книги: Той е един от най-продуктивните автори в областта на автомобилната история у нас, като сред популярните му заглавия са сборниците „Пътят на колелата“, „Създатели на автомобили“ (включващ 72 портрета на легендарни конструктори и дизайнери) и „Автомобилът – вчера, днес и утре“. В момента поддържа материалите си в личната си медийна платформа Авторски сайт на Краси Панчев. 

• Основаване на първото дружество на СБЖ в „Авто Мото Свят“: Красимир Панчев е основател и председател на първото в историята журналистическо дружество на СБЖ в редакцията на емблематичното издание „Авто Мото Свят“ (където работи 21 години и дълго време е главен редактор).
• Носител на награди:

  Още преди демократичните промени, в качеството си на водеща фигура в Пресавтоклуба към СБЖ, той става многократен носител на наградите на клуба, както и на отличия от Националната комисия по безопасност на движението и Пътна полиция (КАТ). 

• Идея за възраждане на клуба: В свои публикации и спомени в личната си медийна платформа avtosalon.bg Панчев споделя идеи и намерения за активизиране на дейността и възстановяване на оригиналния Пресавтоклуб под шапката на Съюза на българските журналисти (СБЖ) като обединяваща структура за пишещите на тази тематика. 
• Принос към ретро движението: Освен с журналистика, през 1989 г. той дава идеята в пресата за обединяване на колекционерите у нас, което води до съучредяването на Българския автомобилен клуб „Ретро“ (БАК „Ретро“) заедно с доайена Маргарит Карабуров.