Архив

Единствен от България, пращан два пъти в Европа на тест на някогашните шведски SAAB…

Това стана след средата на 90-е. Аз бях на втори трудов договор във в. „Пари“, където бях редактор и основен автор в приложението „Автолевове“, правено съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България.

Бях пръв приятел в средите на вносителите с Иван Чочев, управител на фирма „Грифин“, представител в България на сега несъществуващата шведска марка Saab.

С Иван дори живеехме известно време в един блок в ж.к. Красно село и той понякога ме возеше до центъра със служебния сааб, когато двамата отивахме на работа.

Автомобил на шампииона....

Автомобил на шампииона….

Чочев не само даде реклама в „Авто Мото Свят“, но дори ме прати на пистата за Формула 1 Хънгароринг в Унгария, където журналисти от цял свят карахме Saab от моделите 9-5 и 9-3.

Еклунд печели 1999 European Rallycross Championship, карайки модифициран  Saab 9-3 с мощност 600 к. с. и  ускорение до 60 мили в час за 2,5 секунди…

Еклунд печели 1999 European Rallycross Championship, карайки модифициран Saab 9-3 с мощност 600 к. с. и ускорение до 60 мили в час за 2,5 секунди…

На пистата се запознах с Пер Еклунд – шведски рали и раликрос пилот. Направих интервю с него, което в България излезе във в. „Монитор“. С Еклунд в Будапеща дори вечеряхме заедно в известен ресторант и си прекарахме в интересни разговори.

След образованието си като инструктор по шофиране, заедно с по-късния си съотборник Стиг Бломквист в Kvinnersta Folkhögskola край Йоребру, Еклунд е заводски пилот на Saab от 1970 до 1979 г. През 1982 г. обаче, годината след като Saab прекратява официалното си участие в ралита, той постига последната челна позиция на марката в състезание от Световния шампионат, завършвайки четвърти в Шведското рали, шофирайки частно заявен, спонсориран от Clarion Saab 99 Turbo.

Това бележи края на ерата на ралитата в Saab, въпреки че Еклунд продължава да кара официално регистрирания Saab 900 Turbo в британския кръг на Световния рали шампионат през 1997 г. Той става шампион на Швеция през 1978 г., побеждавайки съотборника си Стиг Бломквист. През 1982 г. Еклунд завършва на 5-то място в генералното класиране на Световния рали шампионат на FIA за пилоти.

През 1971 г. Еклунд започва да кара раликрос във Валкенсвард, Холандия, а няколко месеца по-късно печели първото шведско раликрос състезание в Хедемора, на 17 октомври 1971 г. За първи път кара Saab 96 V4 в ранните години на Европейския шампионат по раликрос Embassy/ERA като съотборник на своя сънародник Стиг Бломквист. Той винаги е бил на видно място, става 7-ми, съответно четвърти в генералното класиране в първата и втората серия от европейски шампионати през 1973 и 1974 г., но най-големите му успехи са в по-късни времена. Продължение

Как преди промените, съвместно с представителя на чехословашкото Мотоков в България, направихме Рали Skoda …

По-младите не знаят, че преди промените автомобилите Skoda се внасяха в България от чехословашкото търговско дружество Мотоков. 

Такава беше моята шкода от онова време…

Такава беше моята шкода от онова време…

Като  собственик тогава на тази марка автомобил, се сближих с техния представител у нас Ниедерле. Прекарвахме доста време заедно или в неговия офис в София по онова време. Дори ме возеше често по софийските улици със спортния си модел – служебен автомобил тогава.

Търговецът подпомогна и провеждането на Пролетен бал на Съюза на българските журналисти, който организирахме заедно. Направихме и скъпа томбола с фирмени сувенири и подаръци.

И тогава ни хрумна идеята – да организираме и проведем Рали Skoda съвместно с „Авто Мото Свят“ и СБА „Люлин“.

Шефът на Съюза в района ни помогна много. Трасето беше на територията на квартал „Люлин“. Дори сам бях навигатор на един от участниците – монтьор в сервиз Skoda.

Ниедерле приготви и раздаде скъпи предметни награди на победителите. Продължение

Не е известно, че още през 1988 г. България посети високопоставена фигура от BMW в Мюнхен, която по-късно се издигна в бизнеса, и днес е на висша длъжност в един от големите автомобилни производители в Европа. Направих интервю с бизнесмена, което пуснаха на цяла страница в тогавашното издание на Техническите съюзи у нас – в. „Прогрес“…От тогава и след това вратите ми към баварския концерн бяха дълго време напълно отворени…По-късно се срещах и се запознах с най-високостоящи фигури в централата на BMW в Мюнхен. Дори ме каниха в Германия…

Още преди промените, през 1988 г., купих пишеща машина на латиница. Намерих адресите на централите на европейски автомобилни производители и им написах писма. Започнахме кореспонденция. Изпращаха ми и на английски пресинформации за производството си и новите модели. Някои дори се допитваха до мене кого да изберат в България за свой представител. У нас още нямаше вносители, нито тяхна браншова организация…СВАБ и последвалата я Асоциация…

Когато работех за в. „Авто Мото Свят“ до началото на 2003, ме поканиха пред актива на СБА на два пъти да изнеса лекция за автомобилите и тенденциите при тях. Единствен български журналист съм и канен да изнесе лекция „Съвременни тенденции в автомобилостроенето и безопасността“ и пред Общото събрание на Българските технически съюзи. Говорих пред тях близо три часа… Лекцията в писмен вид беше включена в една от книгите ми, която поради интерес на пазара беше преиздадена в два тиража…

В момента единствените на пазара два англо-български автотехнически и за термините речника, са моите два. Ако могат да се намерят все още някъде. Последният – разширен, придружен и от българо английски автомобилен разговорник, е издаден през 2010 г. Разговорникът е полезен, ако се наложи в чужбина да отидете в сервиз с автомобила си. Да знаете какво да кажете. Предишният многоезичен автомобилен речник беше с преизданията си този на Ницов до 1980 г. С издателство ще изготвим до последно актуализиран с всички най-модерни термини нов…Мнозина в бранша са ползвали, когато са започвали, моите речници. Включително и ПР-и на фирми…Първият ми т нар. „малък речник“ преиздадоха с второ издание и в доста голям тираж. С него влязох навремето в „Топ 30 на България“…В него е включена в писмен вид и моята лекция пред Общото събрание на Българските технически съюзи, която ме поканиха да изнеса…

Когато пишещите за автомобили извън „Авто Мото Свят“ се народиха у нас, първоначално идваха всички в нашата редакция за информационни източници, защото единствени в България получавахме пресинформация на английски директно от самите европейски производители. Още преди промените получавахме и пресбюлетина на Rolls-Royce дори. Освен това единствени у нас бяхме абонирани и за всички големи чуждестранни автомобилни списания в Европа и в САЩ…Още от преди промените.

Не знам дали е известно, че за пръв път автомобилът се появи като тема в неспециализирания централен печат с рубриката „Човекът и автомобилът“, правена от Андрей Кожухаров и Краси Миланов в доста тиражния преди промените „Народна младеж“. Когато участвах там с интервюто си с Радой Ралин – „Защо не си купих автомобил“, с него спечелих значителна парична награда. Така автомобилната тема, извън „Авто Мото Свят“, навлезе в централната преса, преди да се появят автомобилните приложения и рубрики след промените…