ACEA отчита силен растеж на електрическите камиони и автобуси в ЕС
Пазарът на търговски превозни средства в ЕС нарасна през първата половина на 2026 г., като електрическите камиони и автобуси продължиха да набират популярност. Регистрациите на електрически камиони с батерии се увеличиха с 47,7%, докато електрическите автобуси завзеха 27,7% от пазара, въпреки че ACEA твърди, че усвояването остава твърде бавно като цяло.
acea.auto, 29.07.2026 – 13:14 ч.
Според ACEA, през първите шест месеца на годината в Европейския съюз са регистрирани 171 933 нови камиона и 22 590 автобуса. Това представлява годишен ръст от 9,8% за 
камионите и 22,7% за автобусите.
Асоциацията отдава увеличението на регистрациите на камиони на възстановяване от ниска база през първата половина на 2025 г., докато търсенето на автобуси остана силно. В същото време ACEA подчертава, че пазарното разрастване на търговски превозни средства с нулеви емисии продължава да се сблъсква със структурни бариери. В придружаващото прессъобщение асоциацията заявява, че „електрически зареждаемите превозни средства продължават да печелят пазарен дял, но навлизането им остава под необходимия темп, ограничено от недостатъчни благоприятстващи условия, особено в сегментите на по-тежките превозни средства“.
Преди да разгледаме подробно класацията на държавите, кратко пояснение на термините: В сектора на камионите ACEA разделя статистиката си на различни тегловни категории. Асоциацията класифицира камионите с тегло между 3,5 и 16 тона като среднотонажни камиони, а тези над 16 тона като тежкотоварни камиони – всичко под 3,5 тона попада в категорията на вановете, която не е разгледана тук.
За автобусите ACEA не прави разлика по тегловни класове; всички превозни средства, предназначени за превоз на пътници над 3,5 тона, се регистрират. Освен това асоциацията не прави разлика между електрически превозни средства с батерии и plug-in хибриди, а вместо това ги групира просто като „електрически зареждаеми“. Продължение
Търся надежден издател, с който да се опитаме да издадем някоя и друга моя книга. Довършвам още шест. Тема са не само автомобилите. Имам издадени 10 книги. Всичките са представени в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. За контакти krasp_1953_vas@abv.bg
BMW планира електрически i4 Cabrio за 2028 г.
След предстоящия край на BMW i4 Gran Coupé, базираният в Мюнхен автомобилен производител очевидно планира да представи изцяло електрически i4 Cabriolet. Според вътрешна информация, моделът се разработва под вътрешния код NA3 и ще бъде базиран на електрическата архитектура Neue Klasse. Вече се появиха първи шпионски снимки.
Изображение: BMW
29.07.2026 – 11:26 ч. bmwblog.com
Според независимия блог на BMW, лайфстайл моделът, който се очаква да се появи през 2028 г., ще разполага с четири места и класически платнеен мек покрив, подобен на 
кабриолет версията на BMW Серия 4 с двигател с вътрешно горене.
Тъй като BMW разработва автомобила от нулата като електрически модел с батерии, базиран на платформата Neue Klasse, въведена с новия iX3, той вече не е ограничен от изискванията за проектиране на архитектурите с двигател с вътрешно горене.
Това позволява по-къси надвеси и потенциално по-дълга колесна база, създавайки повече вътрешно пространство и подобрявайки комфорта въпреки компактните външни размери.
Очаква се дизайнът да включва затворена предна част, аеродинамични колела и радикално опростен интерфейс на кабината.
Според BMW Blog, BMW планира да предлага i4 Cabrio заедно с 4 Series Cabrio (G23) с двигател с вътрешно горене. Производството на последния в завода в Динголфинг се очаква да продължи до средата на 2029 г.
Дали BMW ще пусне и специална M версия на електрическия кабриолет, остава неясно. Подобен ход обаче не би бил изненада. Продължение
Възпитателка на моята сестричка, която почина на 9 години от най-нелечимата болест, докато беше жива, беше леля Кате Беловска от Прилеп – братовчедка на писателя Димитър Талев…
В Университета се запознах със сина на Йордан Радичков. Ходих и у тях. От Радичков съм запомнил – „Този, който иска да се занимава с писане, трябва да написва дневно поне по една страничка като санитарен минимум, за да поддържа форма..“…
Радой Ралин: „То не било на младица, та на бяла брадица…“…Или „Защо не си купих автомобил…“…
Публикувано някога в централен тиражен вестник.
За публикацията спечелих дори парична награда от редакцията…
…На младини изминавах по 10-12 километра пеша – обикновено там, където няма автомобилно движение. Колите станаха толкова много – и гарирани по тротоарите, и минаващи постоянно по улиците, че човек не може да избяга от тях. Все по-малко място остава за нас, пешеходците.
Човекът зад волана си има своята работа, нека си я гони. Но, ако седна на негово място, уверявам ви – на първите сто метра ще катастрофирам. Защо? Ще ми направи впечатление някое дърво, някой прозорец. Ще погледна, ще се залисам и ще стане белята. Когато човек се движи пеша, всяко цветче се набива в очите му, всяка тревица… Това духовно напластяване липсва, когато гледаш от прозореца на автомобила. Вместо това виждаш шеметна върволица от хора, която не оставя нищо в душата.
Като човешки напредък колата не може да се отрече. Факт е, че ако някой припадне, колата ще го откара до близката болница. Самият аз винаги се ползвам от услугите на такситата.Но въпреки това не обичам автомобила. Огорчава ме с тази своя алчност да задминава.
Гоним все бързината, а не се замисляме колко духовни загуби нанася това. Грижите, които има собственикът му, са много – да го мие, да го лъска, да го човърка…През туй време би могло нещо да прочете. Има хора, които книга не вземат, картина не поглеждат, никога не отиват на концерт. А все около автомобила се въртят. Продължение
Мирон Иванов: „Десетте божи заповеди на пътя“
Публикувано някога във вестник с 250 000 тираж…
Моя близка колежка от Университета беше негова дъщеря…
Разговорът е направен в редакцията на някогашния в. „Стършел“
Също част от бъдещата „Кръстопът на бурни страсти“
…Мисля, че автомобилът, както всичко на този свят, иска да бъде слушан. Да бъде гледан и чак тогава той ще може да се движи. Не смятам, че нещо особено ни спестява. Онова, което той ни дава като бързина, си го взема под формата на грижи. Както и да извъртаме нещата, ние не можем да изменим старата класическа формула, че пътят е равен на скоростта по времето. Когато спестим много време, ще трябва да увеличим скоростта. Ако караме със сто и четиридесет километра в час – четири месеца ще изчукваме ламарини…
В стари времена хората са се учили от басни за животните. Днес можем да се учим от басни за автомобила. И най-дребните неща в него си отмъщават, когато искаме повече да вземем, а по-малко да дадем.
Ние може би сме най-добрите шофьори в света, защото караме най-старите, уморени и амортизирани автомобили. Повече от половината от нашите превозни средства не биха били пуснати в редица европейски страни. Но ние правим чудеса… Продължение
Търся лоялен издател, с когото да се опитаме да издадем още някоя друга моя книга. Довършвам още шест. За контакти – krasp_1953_vas@abv.bg
Димитър Попов: „Скоростта дава самочувствие“
С покойния експремиер се познавах от 1982. Той водеше юридическа рубрика при мене във вестника. 
Тогава още беше зам.-председател на Градския съд.
Ходил съм и у тях.
Като бивш някога автомобилен съдия, после Попов, като стана премиер, посещаваше и наши спортни мероприятия на Съюза на автомобилистите.
Помня как ми казваше – „Кажи, ако имаш нужда от нещо, да ти помогна..“
Чест му правеше.
Тази публикация смятам да включа в готвената от мене „Кръстопът на бурни страсти“.
…Животът ми като правник тръгна и вървя така, че по необходимост се занимавах с пътни произшествия. В началото – като юрист консулт в Държавния автомобилен транспорт и едновременно с това – като активен деятел на Българския автомобилен и турингклуб и СБА. И почти 20 години – като съдия в Софийския градски съд…
Транспортните престъпления представляват само част от пътно транспортните произшествия. Но в тях особено добре се откриват причините и условията за не особено насърчителното състояние на пътната безопасност у нас. В съдебния процес те са предмет на цялостно издирване, степенуване, преценка. Докато при статистиките на КАТ за едно произшествие се отчита само една причина, по делата за пътно транспортни престъпления причините само по изключение не са повече от една. Съдебната практика дава далеч по-точна и по-полезна картина. Ако зависеше от мене, бих изградил държавната политика за борба с това зло върху съдебната статистика. Продължение
Дончо Цончев – от моя „Кръстопът на бурни страсти“…
Писателят Дончо Цончев: „Да кажем: благодаря, колега…“…
Публикувано някога във в. „Авто Мото Свят“
Бай Дончо беше приятел на нашата редакция. Често ни гостуваше приживе или ходехме някъде да се черпим…
Ето какво съм записал при една от нашите срещи.
Първият ми контакт с автомобила беше през 1941 г. Бях осем годишен и с моята учителка госпожица Пенчева се готвехме да прекараме лятната ваканция в Габрово, при нейни богати роднини. Ден преди да отпътуваме, в нашето село – сега град Левски, се появи това екзотично, невероятно примамливо чудовище афтонбил.
По улиците на Левски имаше пепеляк, дебел поне три детски педи. Представете си сега една сюрия деца, които тичат и крещят неистово в този пепеляк подир първия автомобил, който са видели в живота си…
Едно от тези деца бях аз.
Но супер чудото беше друго. Оказа се, че тази черна и голяма кола, от чиято марка нямах хабер, е дошла за госпожица Пенчева и ние с нея на другия ден бяхме возени чак до Габрово. Чувствах невероятно превъзходство над света, докато пътувахме. Продължение
