Случи ми се, че на маса бях с известно име в автомобилната журналистика. Когато се разговорихме и му казах, че съм започнал да пиша през 1974 г., той се засмя незлобвиво и каза – „Тогава съм бил на три години…“…
При Радев по времето на неговото президентстване се проведоха два много големи национални автомобилни форума. На трибуната и до Радев се мъдреха някои започнали в темата 20 години по-късно от мене и се правеха на големи. Нито Радев, нито който и да е ме уважи поне да ме информира, камо ли да ме покани. Въпреки, че в темата „автомобили“ няма никой друг в България направил повече от мене…Нямам дадена и една значка за това, което съм направил в сферата на автомобилизма…Не мога да не съм засегнат.
Когато сменихме ветераните в „Авто Мото Свят“ през 80-е години, с които е започнала някога автомобилната тема в България, поех и отдела „Безопасност на движението“ в редакцията. Въпреки че с темата се занимавах още в „Антени“, когато бях в отдел „Проблеми на личността“ под ръководството на Боян Балкански. Завотдел по темата бях в „Авто Мото Свят“ до 1996 г., когато станах негов главен редактор. С мой екип от специалисти, включително много активно с експерта от Министерство на транспорта инж. Валентин Панчев участвахме и с предложения за допълнения и изменения на Закона за движението по пътищата. С екипа ми лобирахме за въвеждането на т. нар. „точкова система“ към свидетелствата за правоуправлеиие на МПС. Предложението се прие и сега е налице в практиката…
От книгата ми “Предизвикани мемоари“…Как започна автомобилната тема по медиите в България… Първото и единствено, с най-голям тираж автомобилно издание в България до промените, е основаното през май 1957 „Авто Мото Свят“. Тиражът по онова време беше 250 000. От шепа работещи в него започна автомобилната тема. Няколко човека писахме по теми, свързани с автомобилите, и в официоза – „Работническо дело“ – тираж 1 млн. Преди промените се появи първото специалазирано по темата приложение „Човекът и автомобила“ към в. „Народна младеж“. Правеха го Краси Миланов и Андро Кожухаров – доайен на автомобилната тема в България. Преди промените навлязоха автомобилите с темата „безопасност на движението“ широко в медиите. Работехме по темата ограничен кръг автори в медиите. Започнах на щат през август 1977 г. в седмичника за политика и култура „Антени“, с тираж 375 000, където в отдел „Проблеми на личността“ моя тема беше и безопасността на движението. Имаше Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти. По това време печелих всичките му награди, включително на КАТ – сегашната Пътна полиция, и на Комисията по безопасност на движението към Министерския съвет. Явих се в касата на МС, за да взема голяма сума. Тогава наградите имаха и парично покритие. Така се започна. През 1993 г. вече пишех за автомобили и във в. „Стандарт“. Извика ме ръководството на редакцията и ми поръча да изработя концепция за автомобилно приложение, за което ми платиха. Така с Дилян Тодоров започнахме да правим в този вестник първото специализирано приложение след промените в централния печат. Просъществува през 1993-1994. Правихме приложението до идването като гл. редактор на Юлий Москов. От мене се заинтересуваха и при Стефан Продев от „Дума“, където също малко писах. По това време пишех по темата вече и във в. „Пари“. Отговорният секретар там – покойният Антон Малчев, съвместно със Съюза на вносителите на автомобили в България, при неговия първи председател Тодор Николов, постави началото на приложението „Автолевове“. Започнахме да го правим, аз като основен автор, с покойния Пламен Ангелов. Една година по-късно, гл. редактор на „Пари“ Евгени Петров ме взе на втори трудов договор в редакцията им – да правя приложението. На първи договор бях гл. редактор в „Авто Мото Свят“. Колегата от Университета – Драго Драганов, направи в. „Континент“ и ме взе там да пиша също за автомобили. Правех автомобилната тема там до идването на Валери Найденов. Когато Волен Сидеров оглави в. „Демокрация“, ме поканиха и там да правя автомобилната страница. Мой приятел стана директор на новооснования в. „Подкрепа“, където ме покани да пиша също за автомобили. Антоан Альоков започна да издава сп. „Автооказион“ с голям тираж. Започна да прави и „Авто ОК“, където също бях автор. След това направи и списанието „Авто Транспортна Техника“. Жоро Колев, на който първите публикации бяха във в. „Пари“, и Иван Тенчев започнаха автомобилната тема във в. „24 часа“, който имаше много голям тираж… Така тръгна автомобилната тема в българския печат…Иван Тенчев и покойният Ричард Груев започнаха да коментират в първите предавания Формула 1 по БНТ.. По-късно Андро Кожухаров започна да прави и в. „Беда“. От него започна да пише за автомобили и небезизвестния Любо Станиславов… Появиха се в. „Авто Инфо“ и сп. „Авто Форум“ на Олег Чернев. Там с Искрен Пламенов продължихме с автомобилната тема. Така се започна… Другите, пишещи за автомобили, се появиха по-късно.
Моделите на Jeep и Peugeot, произведени в Китай, стават глобални
Stellantis и Dongfeng ще изнасят произведени в Китай електрифицирани автомобили на международните пазари.
Снимка Peugeot Concept 6 и Concept 8
motor1.com/news, 15 май, 3:30 ч.
Stellantis и Dongfeng инвестират 1 милиард евро (1,16 милиарда долара).
Парите ще бъдат използвани за производството на два модела Jeep и два модела Peugeot в Китай от 2027 г. насам. Четирите автомобила, оборудвани с електрифицирани двигатели, ще се сглобяват в Ухан.
Китай се превърна в сила, с която трябва да се съобразяваме, и дългогодишните автомобилни производители със сигурност са забелязали метеорния възход на своите конкуренти. Stellantis може да има 14 марки под огромния си корпоративен чадър, но разчита на Dongfeng да създаде поне четири нови модела както за местното потребление, така и за експортните пазари.
Stellantis подписа нова сделка с Dongfeng за инвестиране на обща стойност осем милиарда китайски юана (1 милиард евро или 1,16 милиарда долара по текущите валутни курсове). Dongfeng ще поеме лъвския пай от инвестицията, докато Stellantis допринася само с около 130 милиона евро (151 милиона долара). Финансирането ще помогне за пускането на пазара на няколко модела Jeep и Peugeot. Всяка марка първоначално ще получи по два автомобила, считано от 2027 г. Продължение
Последна новост. Специално за моите нови приятели от Бавария Ауто… BMW Alpina дебютира с първия си концептуален автомобил – предварителен преглед на бъдещ производствен модел
BMW Alpina ще пусне първия си официален модел, който ще бъде „вдъхновен“ от Серия 7, някъде следващата година.
Снимка: Vision BMW Alpina Design Study
motor1.com/news, 15 май, 13:31 ч.
BMW Alpina представи ново дизайнерско проучване преди пускането на първия си автомобил следващата година.
Той ще бъде базиран на Серия 7.
Концепцията Vision BMW Alpina има впечатляващ дизайн и кабина, готова за производство.
Тази година Alpina официално се присъедини към BMW Group и компанията показва първия си автомобил от новата ера. Той се казва Vision BMW Alpina и е голямо луксозно купе, което е предварителен преглед на първия модел на марката, чиято премиера ще бъде следващата година.
Автомобилът е уникално дизайнерско проучване, което според компанията се определя от „изключителни възможности, изтънченост и овладяване както на мощността, така и на комфорта“. Колата е предварителен преглед на първия модел BMW Alpina, който ще се появи следващата година и се твърди, че е „вдъхновен“ от Серия 7. Продължение
BYD води преговори със Stellantis и други производители на автомобили за поемане на недоизползвани европейски фабрики
BYD предпочита да управлява фабриките самостоятелно, а не чрез съвместни предприятия.
BYD търси налични заводи в Европа, надявайки се да използва свободния капацитет.
13 май 2026 г., 11:35 ч. cnevpost.com
BYD води преговори със Stellantis NV и други европейски производители на автомобили, като се фокусира върху поемането на недоизползвани автомобилни фабрики в региона.
BYD Sealion 05, изложен на автомобилното изложение в Пекин през април 2026 г.
Компанията обсъжда потенциални сделки за поемане на заводи в страни като Италия, заяви изпълнителният вицепрезидент на BYD Стела Ли в интервю в кулоарите на конференцията на Financial Times „Бъдещето на автомобила“ в Лондон в сряда, според доклад на Bloomberg.
„Разговаряме не само със Stellantis, но и с други компании“, каза Ли.
Тя добави, че компанията търси всеки наличен завод в Европа, защото иска да използва този вид свободен капацитет.
BYD би предпочела да управлява заводите самостоятелно, а не чрез съвместни предприятия, каза Ли.
Коментарите ѝ следват нов план, представен от Stellantis по-рано този месец, за по-тясно сътрудничество с Leapmotor в Европа.
Stellantis и Leapmotor планират да добавят нова производствена линия в завода в Сарагоса, Испания, за да произвеждат нов електрически SUV на Opel и модела Leapmotor B10.
Двете страни също така възнамеряват да прехвърлят собствеността върху завода на Stellantis във Виляверде в Мадрид на испанското дъщерно дружество на Leapmotor International и да разпределят производството на нови модели на Leapmotor там. Продължение
Когато през 1994 г. ме поканиха на тест на BMW край Мюнхен и в околностите му, видях от близо втория акционер в Групата след нейния брат – Сюзане Клатен. И двамата – деца на самия Квандт, спасил някога компанията от фалит. Клатен и днес е най-богатата жена в Германия…
Когато преди години BMW с помощта на банкера Молов и Първа частна банка снабдиха българската полиция с първите мотоциклети от баварската марка, ме поканиха на събитието. Познавах се тогава лично с г-н Калинке шеф на BMW Motorrad в Мюнхен – направиха ми много скъпи подаръци и приготвих лично снимките за архива на МВР…
При някогашния вносител на BMW – „Дару Кар“, през 90-те извършвах и някои ПР дейности, осигурявах им журналисти за някои събития и пишех за тях. Бях дори при тях на хонорар за това, което вършех. Бях и първият български журналист, поканен на тест на BMW, първият път през 1994 г. – карах тройка дизел из Южна Бавария и петица из Австрия. На баджа, който ми дадоха, пишеше само името ми – нямаше медия и държава. Познавах се лично с видни фигури от компанията в Мюнхен. Срещахме се и когато идваха в България. Имам от онези години и много подаръци от тях. Имахме и кореспонденция…
