Като работех в „Авто Мото Свят“ съм бил член на пресцентровете на много ралита – и из страната, и на най-голямото – „Албена“, „България“. Срещал съм се и съм разговарял с доста европейски шампиони и с българските участници по онова време. Дори веднъж бях и шеф на пресцентъра на Писта „София“…Правих по онова време и първото интервю с Митко Илиев, когато той за пръв път участваше в „Албена“ с тима на „Боила“…Знаете, че той стигна и до министър на спорта в наше време…Знаем се и с баща му – Владо Илиев, който е видна фигура в автомобилия спорт…
Всичко, което се пише на стената, ще бъде ползвано в мемоарите, които готвя…
Когато ми сложиха за директор, работил преди това в „Стършел“ и в „Радио и телевизия“, плюс, че нямаше диплом за висше образование, му предадох вестника в тираж 13 500. Когато не след дълго освободиха въпросната личност „за несправяне с работата“, тиражът беше 860… При него изчезнаха и два автомобила…Въпросната личност омъжи по-късно щерката си за видна личност от соцпартията…Днес никой не може да каже нищо, защото целият архив на вестника остана у мене…Кой назначен, кой уволнен, кой с кого какъв договор подписал…Всичко се пази.
В „Авто Мото Свят“ моята счетоводителка беше и счетоводителка на Българската федерация за автомобилен спорт. На другата сметка в банката се разписваше Георги Янакиев – председател на СБА. Когато Федерацията нямаше пари, аз им плащах от моята сметка заплатите…Бяхме и приятелчета. За съжаление, сегашният председател на СБА обърка нещата и лишиха Федерацията от лиценз…
Винаги са ми оказвали по-голямо внимание и са ме оценявали повече представители на чужди автомобилни компании, отколкото представители на бизнеса у нас…Имал съм много награди от чужди автомобилни централи. Единствен в България съм и два пъти награждаван от представителите на европейския клон на General Motors. Казаха ми, че откакто правят тестове на нови автомобили, никой не е написал за тях повече от мене…От компанията си говореха с мене на домашния ми и на редакционния телефон…У дома на домашния ми адрес получавах от тях писма, написани на ръка…Вицепрезидент на Daewoo, след като беше в България и се прибра в Южна Корея, половин година ми писа… Имах кореспонденция и с BMW в Мюнхен и съм награждаван и от тях. Познавах се с ръководни фигури в концерна.
Обиколих свят. Навсякъде, където бях на маса с шефове на чуждестранни автомобилни компании, на масата имаше и българското знаме…
Казаха ми от бизнеса у нас, че имали други приоритети…И те не са ми приоритет.
На коктейл на автомобилна фирма, на маса се заговорих с име в автомобилната тема у нас. Казах му, че през 1974 г. съм писал във вестник, че има идея пред Университета да се построи подлез…“Тогава съм бил на три годинки…“, каза ми младият колега…
На 26 юни авторът на сайта става на 73 години…Повече и от 50 години пиша – и за автомобили…
Ако се върнем назад в годините, може да се види, че съм единственият пишещ за автомобили, който е писал и пише и други неща. През 2010 г. излезе и мой сборник с разкази. Ако се разгърне, да се видят рекламите, може да се разбере, че издаването беше подкрепено финансово от представителите у нас тогава на Volkswagen AG и General Motors. Готвя и нови неща, извън автомобилната тема. Например сборник с беседи с известни в миналото български артисти и писатели…Готвя и пътеписи и мемоари…Мой разказ беше одобрен на редколегия за публикуване от най-голямото издание на българските емигранти в Европа – това във Виена…
