С Радой Ралин ме свързват много неща – дълбоки, лични нишки, които се простират далеч отвъд рамките на обикновеното журналистическо познанство. Всичко започна още в най- ранното ми детство. По онова време семейството ни живееше под наем в един неголям апартамент, сгушен зад Полиграфическия комбинат в София. Споделяхме го като съквартиранти с друго семейство – ние държахме една стая, те друга, а холът, кухнята и банята бяха общи. За онези оскъдни, но чисти години майка ми приживе обичаше да казва: „Започнахме с баща ти с една вилица и една лъжица“. Едва по-късно родителите ми позабогатяха, получихме и наследство от дядо ми, който още през далечната 1932 г. бе купил два двора с къщи в София, а баща ми извървя своя достоен път в МВР  чак до генералска длъжност.

Жената от онова съквартирантско семейство – Мариана Събева, която бе първа братовчедка на Радой Ралин, остана за мен като втора майка до края на дните си. Мъжът ѝ пък, чичо Николай Събев, беше едно от истинските светила в нашенското пътно строителство. Завършил инженерство в Мюнхен, той бе проектирал най-сложните мостове по Подбалканската магистрала, емблематичната детелина за софийското летище, както и тази при правителствената резиденция „Бояна“. Иронично – човекът, който бе толкова близък до сърцето ми, всъщност чертаеше и изграждаше асфалтовите пътища за автомобилите, които неговият чичо Радой толкова пламенно и неуморно критикуваше.

Оттам тръгваше и моята топла връзка с Бай Радой. Пазя ярък, жив спомен как големият сатирик бързаше по софийските спирки да се качи в градския тролейбус и се провикваше с характерния си глас отдалеч: „Чакайте и чичо ви Радой да се качи!“. А когато ме срещнеше случайно по столичните улици, той никога не пропускаше да ме спре и да ми заръча строго: „Поздрави баща си!“. Продължение →

По време на гостуване на Лили Иванова в Мото Пфое, като рсдактор във в. „Пари“, съм бил до нея и дори говорихме. Съдбата ми подари това…

Бях приятел с Пламен Христов от Програмния блок на БНТ.

При нас влезе Васко Найденов да говорят нещо. Запознахме се и дори звездата ме покани да му отида на гости…

Пламен е автор на поредица „Звездите в кухнята“. Правеше големи представяния на книгите си, на които събираше всички звезди в държавата, за които пишеше, на големи концерти в някогашния ресторант на Гранд хотел София и във Военния клуб.

Говорил съм лично с много забележителни фигури в държавата. Пламен пишеше и по автомобилни теми в „Авто Мото Свят“ и дори сме били съавтори на книга за автомобили…

При посещение на такъв концерт съм  записвал за репортаж за вестника си и разговарял и с Марги Хранова, и Ути Бъчваров , и др..

На събитие в някогашния Сервиз Изток, където ме покани едно време шефа му Кико Киразян – мой приятел приживе,  съм говорил и с Георги Калоянчев.  Били сме тримата на маса исъм говорил с Тодор Колев и експрезидента Желю Желев…