Харесва ли ви да шофирате през есента?

Есента носи със себе си непредсказуемо време – само за минути то може да се промени от слънчево и сухо до ветровито и дъждовно, което създава сериозни предизвикателства за водачите. Падащите листа, както и вероятността от мъгливи сутрини, налагат адаптиране към тези променливи условия.

Важно е автомобилът ви да е подготвен за есента. Проверете светлините – особено фаровете за мъгла – и се уверете, че всички крушки работят и са добре видими. Също така проверете нивото на антифриза и се уверете, че резервоарът за течност за чистачки е пълен, тъй като ще се налага да почиствате предното стъкло по-често. Това важи с особена сила, ако шофирате по селски пътища, където съществуват специфични опасности, които се засилват при по-студено време.

Проверете и състоянието на перата на чистачките – не е нужно те да са напълно износени, за да ги смените; дори леко влошаване на ефективността им може да създаде сериозни проблеми, особено нощем, когато сте заслепявани от фаровете на насрещните автомобили.

Бъдете подготвени, когато шофирате по селски пътища през есента – земеделската техника, прибираща реколтата, често оставя големи количества кал по пътното платно, при това без никакво предупреждение.

Следете нивата на маслото и горивото, а ако шофирате електромобил – уверете се, че батерията е добре заредена преди всяко пътуване. Да останете на пътя в студено и влажно време е неприятно преживяване. Също така се уверете, че имате валидна застраховка или абонамент за пътна помощ, и запазете телефонния номер, за да можете бързо да потърсите съдействие, ако се наложи.

Състоянието на акумулатора също е от голямо значение; когато използвате едновременно чистачки, фарове, подгрев на седалките и системи за размразяване на стъклата, натоварването върху него се увеличава. Освен това, при кратки пътувания акумулаторът често няма достатъчно време да се зареди отново. Продължение →

(Разширен проект за автобиографична глава в „Кръстопът на бурни страсти“)

Днес всеки български шофьор приема контролния талон и точките в него като даденост. Малцина обаче си дават сметка, че тази система не се роди по чиновнически път в някой държавен кабинет. Тя беше изстрадана, изработена на експертно ниво и наложена благодарение на авторитета на вестник „Авто мото свят“ и на един екип от съмишленици, които бяхме готови да кръстосаме шпаги с тежката държавна машина.

Всичко започна от едно чисто съвпадение, което днес отчитам като пръст на съдбата. По онова време във вестник „Новини“ един наш колега журналист беше публикувал два материала един до друг – моя статия и анализ на инж. Валентин Панчев. Вальо тогава беше експерт номер едно в Министерството на транспорта и авторитетен представител в комисии към ООН. Любопитството да видя кой е този „друг Панчев“ ни събра. Оказа се, че нямаме никаква роднинска връзка, но открихме нещо много по-ценно – пълно професионално и идейно единомислие.

Вальо стана моя дясна ръка в редакцията и изключително близък, сърдечен приятел, с когото започнахме да прекарваме и свободното си време. За щастие, след години на сериозни и опасни здравословни битки със сърцето, той успя да закрепи положението и днес се радва на заслужена пенсия. Тогава обаче, в онези динамични времена, с него бяхме неразделни и решени да променим философията на контрола по пътищата. Събрах личен екип от водещи специалисти в България и започнахме мащабна кампания за въвеждането на т.нар. „Точкова система“ при свидетелствата за правоуправление. По онова време Вальо Панчев участваше активно и в директната разработка на новия Закон за движението по пътищата (ЗДвП).

Съпротивата срещу нас от страна на тромавия държавен апарат беше осезаема. Дори самите „водачи на МПС“ – както официално ги наричахме по закон – първоначално се уплашиха и стреснаха от идеята за контролните точки. Най-големият ни опонент се оказа един от водещите експерти в Общинския съвет на София (чието име времето е заличило от паметта ми, но чийто инат помня добре). Той направи всичко възможно да ни затрудни и да блокира инициативата ни. Вместо да се откажем, ние пренесохме битката на страниците на „Авто мото свят“. Кръстосахме шпаги в истински публични дебати и сблъсъци на позиции, докато накрая желязната ни експертиза и обществената подкрепа не принудиха институциите да отстъпят. Продължение →

В журналистическата колегия по онова време Веселин Йосифов беше легенда. Пишещ от изключителна класа, със своя знакова, актуална колонка във вестника, той беше човек, когото властта хем използваше, хем искрено се боеше от него.

Неслучайно в гилдията го наричаха с едно емблематично и изчерпващо заглавие – „Кучето, което хапеше властта“. Той беше мой главен редактор от август 1977 до януари 1982 г. По онова време заемаше и поста вицепрезидент на Международната организация на журналистите – огромна фигура, която в никакъв случай не можеше да бъде наречена просто сляп послушник на режима.

Когато Политбюро и Градският комитет на БКП ме притиснаха до стената заради публикациите ми, Йосифов се оказа поставен в менгеме. Заповедта да ме отстрани беше спусната „отгоре“ с категоричен тон. Но зад маската на суровия шеф се криеше истински, голям човек. Когато ме уволниха от „Антени“, той лично разговаря с баща ми и предложи да ми превежда всеки месец една малка сума от касата на редакцията, за да не остана напълно без доход и средства за съществуване. Направи го тихомълком, за да ме закриля, докато бурята премине и ме вземат на работа другаде.

Животът обаче има странно чувство за справедливост и реванш. Аз вече бях част от екипа на „Авто мото свят“, когато един ден се засякохме с Йосифов на улицата. Спря ме, погледна ме с характерния си проницателен поглед и ме покани в барчето на „Антени“. Седнахме на една от масите, той поръча и ме черпи водка. Обърна се към мен и съвсем откровено ми каза: „Краси, на мене тогава ми наредиха да те уволня… Ще те върна, ако искаш, обратно в редакцията…“. Тези думи измиха голяма част от горчивината, която бях трупал през шестте месеца на принудително безделие. Не след дълго Веселин Йосифов замина за Варна, където за съжаление получи фатален инфаркт… Продължение →