„Българската следа“ в автомобилостроенето. Повече можете да прочетете в „Автомобилът – вчера, днес и утре“…

За всичко това можете да прочетете и в новата книга, която е вече на пазара – „Автомобилът – вчера, днес и утре“

Историята на българското автомобилостроене е изпълнена с големи амбиции, зашеметяващи за времето си инженерни проекти и, за съжаление, неуспешни политически и икономически развръзки. Макар днес България да не произвежда собствена масова марка автомобили (а да е лидер в производството на автомобилни компоненти), в миналото страната ни е сглобявала световноизвестни модели и е създавала уникални прототипи.

Ето най-важните глави от „българската следа“ в автомобилостроенето, подредени хронологично:

1. Булгаррено и Булгаралпин (1966 – 1970 г.)

Това е може би най-успешният и легендарен период. В завода „Балкан“ в Ловеч, след договор с френския гигант Renault, започва сглобяването на леки автомобили.

Булгаррено (Bulgarrenault): Сглобяват се моделите Renault 8 и Renault 10. Части от автомобилите започват да се произвеждат у нас, а качеството е изключително високо. За краткото време на съществуване на проекта са сглобени около 4000 автомобила.
Булгаралпин (Bulgaralpine): Истинската сензация. България става единствената социалистическа страна, която сглобява легендарното спортно купе Alpine A110 с фибростъклено купе. Нашите пилоти Илия Чубриков и Георги Чубриков постигат сериозни международни успехи с тези коли (включително участие в Рали Монте Карло). Произведени са само около 100 бройки, които днес имат огромна колекционерска стойност в цял свят.
Краят: Проектът е спрян внезапно по политически причини под натиска на СССР, тъй като СИВ (Съветът за икономическа взаимопомощ) решава, че производството на автомобили трябва да се концентрира в Русия (ВАЗ/Лада).

2. Пирин-Фиат (1967 – 1971 г.)

Почти паралелно с френския проект, България сключва договор и с италианския концерн FIAT.

Отново в Ловеч започва монтаж на моделите Fiat 850 (берлина и купе) и Fiat 124 (който по-късно става основа за съветската Лада).
Договорът е бил за 5 години, но е прекратен преждевременно през 1971 г. след сглобени общо 758 автомобила, отново поради пренасочване на държавните приоритети в рамките на социалистическия блок.

3. Москвич „Алеко“ (1966 – 1990 г.)

Ловешкият завод „Балкан“ се превръща в официална база за сглобяване на съветските автомобили Москвич.

От моделите 408 и 412 до модерния за времето си хетчбек Москвич 2141 „Алеко“, в България са сглобени над 300 000 автомобила. За много български семейства това беше достъпната „българска“ кола, за която обаче частите идваха готови от Съветския съюз. Production линията окончателно спира след политическите промени през 1990 г.

4. Феноменът „София“ на инж. Велизар Андреев (80-те години)

Това е най-чистата форма на българско автомобилно инженерство и дизайн без чужд лиценз. Инж. Велизар Андреев създава първия български суперавтомобил – „София“.

Дизайн и конструкция: Колата изглежда изключително футуристично за 80-те години – нисък профил, клиновидна форма и отварящи се нагоре врати (тип „крила на чайка“). Купето е изработено от фибростъкло, а под капака се използват двигатели и окачване от ВАЗ (Лада).
Модели: Създадени са прототипите София ’84 и по-късно София ’85, който е представен на Пловдивския панаир и предизвиква фурор. Инж. Андреев прави опити за серийно производство през град Мизия, но икономическата криза в началото на 90-те години слага край на проекта след едва няколко произведени бройки.

5. Опитът с Rover (1995 – 1996 г.)

В средата на 90-те години британската компания Rover Group инвестира в завод във Варна („Ровър България“).

Целта е сглобяването на модела Rover Maestro (хечбек и ван).
Проектът оцелява едва около година и произвежда близо 2800 автомобила. Причините за провала са комплексни: липса на договорени държавни поръчки, високи мита за внос на компоненти и силна политическа нестабилност в България по това време.

6. Литекс Моторс и Great Wall (2012 – 2016 г.)

Най-модерният опит за масово производство се състоя край Баховица (Ловеч). Българската компания „Литекс Моторс“, в партньорство с китайския гигант Great Wall, построи изключително съвременен завод.

Там успешно се сглобяваха градският модел Voleex C10, пикапът Steed 5 и SUV моделът Hover H5 / H6.
Заводът имаше капацитет за 50 000 коли годишно и изнасяше продукция за Европа, но поради финансови проблеми на компанията майка и пазарни предизвикателства, производството беше преустановено, а през 2017 г. компанията обяви фалит.
Съвсем наскоро Great Wall обяви, ме ще произвежда отново модел на марката в България.

Модерната „Българска следа“: Автомобилни компоненти и хиперколи

Днес България има огромна тежест в световната индустрия, но по малко по-различен начин:

Компоненти: Над 90% от автомобилите в Европа имат детайли, произведени в България – от сензори, климатични системи и кабели, до софтуер за автономно шофиране (благодарение на компании като Visteon, Melexis, Bosch и др.).
Alieno: Вълнуващ съвременен проект е българската компания Alieno (базирана в с. Туховища), която разработва изцяло електрически хиперколи с мощност от няколко хиляди конски сили. Макар все още да са в прототипна и бутикова фаза, те показват, че инженерната смелост в България е жива.