Престижът на една държава днес се определя от това колко ракети има, числото на златните олимпийски медали и лимузината на нейния държавен глава. „Автомобилизацията” на политическия елит в Русия започва по-рано, отколкото в Щатите.

Ако Белият дом се обзавежда с първия парен президентски White Model M – M през 1911 г., то царските руски конюшни се превръщат в гаражи с автомобили още в първото десетилетие на ХХ-ти век…

Негово Императорско Величество господарът-император Николай Александрович (1868 – 1918 г.) е роден в Царское село и управлява Русия от 1894 г. до 2 март 1917 г. През 1883 – 1890 г. завършва по особена програма обединен курс на държавното и икономическото отделение на юридическия факултет на университета и Академията на Генщаба. През 1894 г. се жени за дъщерята на великия херцог на Хесен-Дармищадт – Алиса. Имат четири дъщери и един син.

По времето на Николай II се извършва Столипинската аграрна реформа и се създава Държавната дума. Самодържецът е принуден да издаде „Манифеста от 17 октомври 1903 г.”, с който обещава законодателни права на Думата и буржоазно-демократически свободи, което по-късно разглежда като акт на слабост. По негово време се губи руско-японската война, а през 1914 г., по време на Първата световна война, Русия влиза в Антантата. На 8 март 1917 г.  Николай II е арестуван и по-късно разстрелян в Екатеринбург от болшевиките.

По волята на императора автомобилите се появяват в руската армия още през 1902 г. Почти веднага, съдейки от дневника навладетеля,започват постоянните разходки на неговия брат – великия княз Михаил Александрович, в последствие почетен президент на Императорското руско автомобилно общество. Тогава започва да се формира и царският гараж. Скоро като механик на господарска служба се устройва французинът Адолф Кегрес, измислил впоследствие доста известната „машина на Кегрес” за липсата на пътища в Русия или просто за руската зима – вместо задните свалени колела на автомобила се поставяли компактни „гъсеници”…

Николай II държи много на престижа си. В негово разпореждане  имало над 40 коли, започвайки от руските „Руссо-Балт” и завършвайки с най-добрите по това време автомобилни чужди марки.

„Руссо-Балт” (Акционерното Общество „Руско-Балтийски Вагонен Завод”) е основано през 1874 г. в Рига.

Съществува до 1919 г. До 1908 г.  пуска пътнически, товарни, трамвайни вагони, сноповръзвачки, плугове и двигатели за селскостопански машини, а също и самолети. Тогава е открит автомобилният му отдел. На съвета на управлението на завода решават да поканят специалисти от белгийската фирма. За сглобяването на първите коли използват детайли и възли, които поръчват в чужбина. В процеса на сглобяването руските инженери смогват да разработят всички възли вътре зад  стените на предприятието. На 26 май 1909 г. се появява първият „Руссо-Балт” модел С24/30. Продължение →