От „Крастопът на бурни страсти“, която готвя за печат. Моето Renault 4CV и компютърът IBM…
„Ретро вълната, която бяхме отпушили с публикациите и основаването на клуба, бързо застигна и мен самия. Човек не можеше просто да стои отстрани и да наблюдава. Скоро от журналист и хроникьор се превърнах в собственик и реставратор.
Всичко започна при едно мое гостуване у Минков – един от най-активните членове на клуба по онова време. Той притежаваше истинско съкровище, макар и несглобено: Renault 4CV, производство от паметната 1946 година. Успях да го убедя да ми го продаде. Колата обаче имаше нужда от сериозна грижа – предният капак на багажника не беше монтиран, а оригиналният радиатор течеше неудържимо. С безценната помощ на приятели от ретроклуба се заехме за работа. Досглобихме го, монтирах нов радиатор, а с течение на времето успях да изнамеря по чужди канали и чисто нови оригинални лайстни. Автомобилът светна като нов – пазя си снимката от онези дни като скъп спомен. И най-важното: подкарах го.
По това време вече живеех в Идеалния Център на София и имахме заграден двор, където пазех френското бижу. Големият му триумф дойде на един Спасовден – традиционният 
празник на шофьорите. Изкарах Реното, минах гордо по бул. „Витошка“ и стигнах до площад „Александър Невски“. Атмосферата на площада беше невероятна – стотици запалянковци и страхотни автомобилни реликви, всички пристигнали на собствен ход. Журито оцени високо моя труд и Реното получи престижна награда: Награда за уникалност (заради годината на производство – 1946 г.) и за реставрация.
Животът обаче поднасяше нови обрати. След време колата започна да прави технически капризи и да смесва маслото с бензина. В същия период технологиите се сменяха с бясна скорост. По онова време вече живеехме в един блок в „Красно село“ с директора на фирмата-вносител на автомобилите SAAB, с когото бяхме много близки приятели. Продължение
По AI – излязлата наскоро „Автомобилът – вчера, днес и утре“ на Красимир Панчев
„Автомобилът – вчера, днес и утре“ е единадесетата подред книга на легендарния български автомобилен журналист Красимир Панчев, издадена от Еър ГРУП 2000. 
Книгата представлява мащабен исторически, пазарен и технологичен справочник, който събира в себе си десетилетия професионален опит на автора.
Какво включва книгата?
Изданието съдържа над 160 илюстрации и предлага задълбочен поглед върху еволюцията на транспорта:
- Миналото („Вчера“): Проследява се раждането на първите самоходни машини (от Никола-Жозеф Кюньо и Зигфрид Маркус през патентования автомобил на Карл Бенц) до световните исторически бестселъри като Ford Model T. Специално място е отделено и на по-слабо известните опити за автомобилостроене в България.
- Настоящето („Днес“): Анализира се актуалното състояние на световния автомобилен пазар и водещите глобални марки.
- Бъдещето („Утре“): Като дългогодишен анализатор, Красимир Панчев разглежда трансформацията на индустрията извън рамките на чистия маркетинг. Обръща се сериозно внимание на реалните икономически и инженерни предизвикателства пред електромобилите, алтернативните горива (водородни клетки), соларните технологии и автономното управление.
За автора
Красимир Панчев прекарва 21 години в емблематичния в. „Авто Мото Свят“ (като 7 от тях е негов главен редактор). През 90-те години той стои зад създаването на водещите специализирани приложения в централния печат – на в. „Стандарт“ и икономическия в. „Пари“.
Книгата е ценно попълнение за всяка лична автомобилна библиотека и може да бъде намерена в големите книжарници, включително в каталога на Хеликон.
Доайен на автомобилната журналистика в България
В българското медийно пространство няма само една фигура, която официално и еднолично да носи титлата „доайен на автомобилната журналистика“, но определението най-често се свързва с няколко емблематични имена, поставили основите на тази специализирана ниша у нас:
- Ричард Груев – Дълги години той бе смятан за истинския доайен на българската автомобилна и най-вече спортна (моторна) журналистика. Гласът му остава легендарен от отразяването на Формула 1 и десетки български и международни ралита по БНТ.
- Красимир Панчев – Едно от най-авторитетните имена в бранша, чиято кариера започва още в годините преди демократичните промени. Той дълги години ръководи емблематичния вестник „Авто мото свят“ (единственото автоиздание в България за времето си) и е тясно свързан с учредяването на Пресавтоклуба към СБЖ някога.
- Илия Селиктар – Друго фундаментално име за родната автомобилна преса, основател на авторитетни специализирани издания и дългогодишен председател на „Прес Авто Клуб България“.
- Пламен Ангелов (починал през 2022 г.) – Също сочен като един от доайените и стълбовете на гилдията, оставил дълбока следа в отразяването на автомобилния свят у нас.
Влиянието на вестник „Авто Мото Свят“
Вестник „Авто Мото Свят“ (по-късно издаван и като списание) има огромно историческо значение за развитието на българската автомобилна култура и нормативна уредба. Като официален печатен орган на ДОСО (Доброволна организация за съдействие на отбраната) и впоследствие съиздаван от Съюза на българските автомобилисти (СБА), той е най-влиятелният медиен стълб в сектора за целия социалистически период и десетилетията след това.
Неговото реално влияние върху българското общество се изразява в няколко ключови направления:
⚖️ 1. Директно въздействие върху законите и КАТ
Редакцията на „Авто Мото Свят“ не просто информира, а функционира като силен обществен коректив и законодателен генератор. Най-яркият пример за това е именно лансирането и аргументирането на съвременната точкова система за отчет на нарушенията, инициирана от Красимир Панчев на страниците на вестника и по-късно официално имплементирана в Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Чрез медията редовно се оказва експертен натиск за подобряване на пътната безопасност и инфраструктурата.
🚗 2. Просвещение и изграждане на техническа култура
Във времена на ограничен достъп до западна литература и оскъдна информация за автомобилния пазар, изданието е основният прозорец на българина към глобалния напредък. Вестникът буквално образова поколения шофьори чрез:
- Подробни схеми, съвети за поддръжка и „направи си сам“ ремонти на масовите тогава автомобили (Лада, Москвич, Трабант, Шкода, Волга).
- Пазарни и технологични прегледи на световни иновации от големите международни автосалони.
Точковата система и Красимир Панчев
Връзката между Красимир Панчев и точковата система в България представлява една от най-значимите реформи в историята на родния автомобилен контрол. Тя се ражда не в държавните кабинети, а като радикална журналистическа и експертна инициатива, припозната по-късно от институциите.
Концепцията, развита от Панчев и неговия екип, се основава на няколко исторически стълба:
⚡ Радикална алтернатива на корупцията и субективизма
Преди въвеждането на системата, контролът по пътищата в България разчита на т.нар. „дупчене“ на талони или директно отнемане на свидетелства по изцяло субективна преценка на проверяващия полицай. Като завеждащ отдел „Безопасност на движението“ във вестник „Авто Мото Свят“, Красимир Панчев лансира идеята за строго фиксирана, математически точна точкова система. Целта е да се елиминира субективният човешки фактор на пътя и да се ограничи корупцията. [1, 2, 3]
🤝 Професионалният консорциум: Журналистика и държавна експертиза
За да положат правните и математически основи на съвременната точкова система, екипът на Панчев в „Авто Мото Свят“ си сътрудничи тясно с водещи експерти от институциите:
- Инж. Валентин Панчев — дългогодишен държавен експерт в Министерството на транспорта, който помага за техническото и законово структуриране на модела.
- Капитан Георги Игнатов и Иля Селиктар от КАТ-Пътна полиция, които подкрепят ранните концепции и помагат за лобирането на промените.
📄 Пътят до Закона за движението по пътищата (ЗДвП)
Чрез поредица от аргументирани публикации и анализи на страниците на „Авто Мото Свят“ (изданието с най-голямо обществено влияние в сектора по това време), екипът успява да генерира необходимия натиск върху МВР. Проектът се превръща в официално предложение за законодателни промени и в крайна сметка заляга като фундаментален стълб в съвременния Закон за движението по пътищата.
Днес концепцията, започнала като медийна кампания на Красимир Панчев в защита на пътната безопасност, е официалният държавен инструмент за контрол и превенция на системните нарушители в България.
Инициативи и книги на Красимир Панчев
Красимир Панчев е авторът с най-богата библиография в областта на автомобилната история и техника в България, като в дългогодишната си кариера е публикувал общо 11 книги и стотици пазарни, технологични и исторически анализи.
Неговото творчество и обществена дейност успешно съчетават професионалния журналистически опит с дълбоки исторически проучвания.
📚 Основни книги в библиографията му
Трудовете на Красимир Панчев обхващат енциклопедични издания, речници и биографични хроники:
- „Автомобилът – вчера, днес и утре“ (2026 г.): Мащабен труд, издаден от Еър Груп 2000, проследяващ глобалната история, новите технологии (електромобили, хибриди, водород) и българското автомобилостроене.
- „Създатели на автомобили“ (2019 г.): Сборник със 72 биографични портрета на визионери и конструктори в автомобилната индустрия.
- Други ключови заглавия: Включват хронологичния труд „Пътят на колелата“, изданията „В света на автомобилните марки и емблеми“ и „Истории на автомобилните марки“, двутомната „Популярна автомобилна енциклопедия“, както и специализирания „Англо-български автотехнически речник“.
🏎️ Ключови инициативи и обществена дейност
Красимир Панчев допринася значително за автомобилната култура в България чрез редица дейности:
- Български автомобилен клуб „Ретро“ (1989 г.): Съосновател е на клуба, поставил началото на организираното ретро движение у нас.
- Медийни изяви и издания: Дългогодишен главен редактор на в. „Авто Мото Свят“ и сп. „Автокласика & мотоциклети“, основател на журналистическо дружество към СБЖ в „Авто Мото Свят“ и автор на проекти, насочени към пътната безопасност.
Анализите му могат да бъдат проследени и в неговия Авторски сайт на Краси Панчев – avtosalon,bg.
Красимир Панчев и СБЖ – Пресавтоклуб СБЖ
Красимир Панчев е едно от най-авторитетните, емблематични и разпознаваеми имена в българската автомобилна журналистика с близо 50-годишна практика. Неговата професионална кариера е тясно свързана с историята на някогашния Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти (СБЖ) — структурата, която в края на миналия век поставя основите на специализираната автомобилна медийна гилдия в България.
Кой е Красимир Панчев?
- Биография и кариера: Роден през 1953 г., той завършва Факултета по журналистика на Софийския университет. Започва кариерата си в знаковия в. „Антени“ (1977–1982 г.).
- „Авто Мото Свят“: Панчев прекарва 21 години в единственото автомобилно издание у нас по това време, като в продължение на 7 години е негов главен редактор.
- Признание: Той е многократен носител на наградите на някогашния Пресавтоклуб към СБЖ, на Националната комисия по безопасност на движението, както и на КАТ/Пътна полиция.
- Автор на книги: Той е един от най-продуктивните автори в областта на автомобилната история у нас, като сред популярните му заглавия са сборниците „Пътят на колелата“, „Създатели на автомобили“ (включващ 72 портрета на легендарни конструктори и дизайнери) и „Автомобилът – вчера, днес и утре“. В момента поддържа материалите си в личната си медийна платформа Авторски сайт на Краси Панчев.
Връзката със СБЖ и някогашния Пресавтоклуб
Преди демократичните промени в България специализираните автомобилни журналисти се обединяват в Пресавтоклуб към СБЖ. Самият Красимир Панчев е основател и председател на първото в историята на в. „Авто Мото Свят“ журналистическо дружество към Съюза. Този клуб функционира като първото официално и легитимно ядро за автожурналистите преди създаването на по-късните съвременни сдружения в сектора.
След 1997 г. се появяват нови структури (като независимия Прес-авто клуб България), но Красимир Панчев е споделял публично идеите си за възстановяването на оригиналния Пресавтоклуб към СБЖ като единна професионална структура, която да събере пишещите на автомобилна тематика под шапката на съюза.
Връзката на Красимир Панчев със СБЖ и автомобилните клубове
Красимир Панчев е сред най-авторитетните имена в българската автомобилна журналистика, с близо 50-годишна професионална практика. Името му е неразривно свързано с някогашния Пресавтоклуб (или Прес Авто Клуб) към Съюза на българските журналисти (СБЖ) — първото легитимно професионално ядро за тясно специализираните журналисти в сектора преди появата на съвременните сдружения.
Връзката на Красимир Панчев със СБЖ и автомобилните клубове
- Основаване на първото дружество на СБЖ в „Авто Мото Свят“: Красимир Панчев е основател и председател на първото в историята журналистическо дружество на СБЖ в редакцията на емблематичното издание „Авто Мото Свят“ (където работи 21 години и дълго време е главен редактор).
- Носител на награди:
Още преди демократичните промени, в качеството си на водеща фигура в Пресавтоклуба към СБЖ, той става многократен носител на наградите на клуба, както и на отличия от Националната комисия по безопасност на движението и Пътна полиция (КАТ).
- Идея за възраждане на клуба: В свои публикации и спомени в личната си медийна платформа avtosalon.bg Панчев споделя идеи и намерения за активизиране на дейността и възстановяване на оригиналния Пресавтоклуб под шапката на Съюза на българските журналисти (СБЖ) като обединяваща структура за пишещите на тази тематика.
- Принос към ретро движението: Освен с журналистика, през 1989 г. той дава идеята в пресата за обединяване на колекционерите у нас, което води до съучредяването на Българския автомобилен клуб „Ретро“ (БАК „Ретро“) заедно с доайена Маргарит Карабуров.
Новата му книга
През октомври 2026 г. излиза неговата най-нова книга – „Автомобилът – вчера, днес и утре“, която допълва богатата му библиография от исторически изследвания в сектора, включваща още популярните заглавия „Пътят на колелата“ и „Създатели на автомобили“.
(Забележка: Съвременният „Прес-авто клуб България“ е отделно, по-късно регистрирано сдружение, създадено в началото на 1997 г. от новото поколение автомобилни журналисти в страната).
Оригиналният Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти (СБЖ)
Оригиналният Пресавтоклуб към Съюза на българските журналисти (СБЖ) функционира в годините преди демократичните промени като първото легитимно, официално признато професионално ядро на тясно специализираните автомобилни журналисти в България. За разлика от днешните независими сдружения, той е бил органическа част от структурата на СБЖ, по подобие на секциите на спортните или международните журналисти.
Основната му дейност е насочена към професионалното израстване на гилдията, координирането на специализирания печат и общественозначими каузи:
1. Професионално обединение и елит
Клубът събира водещите пера, които пишат за автомобилизъм, мотоциклетизъм и транспорт в тогавашния специализиран и масов печат (най-вече журналистите от емблематичния вестник и списание „Авто Мото Свят“). Членството в структурите на СБЖ по това време е било въпрос на висок престиж и дълъг подбор, гарантиращ професионализъм.
2. Организиране на вътрешни конкурси и годишни награди
Пресавтоклубът към СБЖ е имал собствена система за оценяване на журналистическите постижения. Провеждали са се вътрешни конкурси, а изявените автори са получавали наградите на Пресавтоклуба за най-добри публикации, анализи и критически материали през годината. Известният автомобилен журналист Красимир Панчев е сред многократните носители на тези отличия.
3. Акцент върху безопасността на движението
Дейността на клуба не се е ограничавала само до представяне на технически новости и автомобилна история. Ключов фокус е бил превенцията и възпитанието на пътя. Клубът е работил в тясно сътрудничество с:
- Националната комисия по безопасност на движението
- Пътна полиция (КАТ)
Журналистите от Пресавтоклуба редовно са инициирали кампании срещу войната по пътищата и са получавали специални награди от държавните органи за приноса си към пътната безопасност.
Наградите на оригиналния Пресавтоклуб към СБЖ
Наградите на оригиналния Пресавтоклуб към СБЖ (преди промените от 1989 г.) се отличават съществено от съвременния конкурс „Автомобил на годината“. Докато днешните отличия се дават на самите автомобилни брандове и техните нови модели, наградите на стария клуб са били чисто професионални и творчески отличия за самите журналисти. [1, 2, 3]
Те са се присъждали по вътрешния статут на Съюза на българските журналисти (СБЖ) и са били разпределяни в няколко основни направления:
1. Награди за журналистическо майсторство и публикации
Това са били основните отличия на клуба. Присъждали са се за:
- Най-добър аналитичен материал или критична статия в областта на транспорта и автомобилизма през годината.
- Поредица от материали (най-често в специализирания печат като вестник и списание „Авто Мото Свят“), които популяризират автомобилната култура, техническия прогрес и историята.
- Журналистически разследвания или репортажи, свързани с проблемите на инфраструктурата и автосервизното обслужване в страната.
2. Награди за принос към безопасността на движението
Това е било едно от най-престижните направления. Поради официалния статут на клуба, тези награди са се връчвали съвместно или под егидата на държавни органи като Националната комисия по безопасност на движението и Пътна полиция (КАТ).
- Отличавали са се автори, чиито материали активно са помагали за възпитанието на водачите, превенцията на произшествията и намаляването на жертвите на пътя.
- Наградите често са били придружавани от официални грамоти от МВР/КАТ и парични премии (какъвто е случаят с известни журналисти от гилдията, включително Красимир Панчев)
